В разяснителен Меморандум за отношенията между България и РС Македония относно присъединяването на Скопие към Европейския съюз се подчертава, че Македония трябва да спазва стриктно принципите и ценностите на ЕС.
Вчера беше потвръдено, че документът е представен от българската страна на другите страни-членки на общността в контекста на европейското разширяване. От българското постоянно представителство потвърдиха пред БНР, че меморандумът е изпратен в работната група "Разширяване" към Съвета на Европейския съюз. Документът съдържа рамковата позиция за разширяването на Съюза, приета от правителството миналата година и потвърдена от всички политически сили в Народното събрание.
В документа се призовава Северна Македония да прекрати наследената от миналото антибългарска идеология. Подчертава се, че в продължение на 28 години България безусловно подкрепя независимостта и суверенитета, подпомага икономически, военно по всякакъв начин западния си съсед и остро се е противопоставяла на регионалните опити за нейното унищожаване като независима държава.
В меморандума се обръща специално внимание и на факта, че вече 80 години се мълчи за избиването на десетки хиляди българи, включително и за преследването на над 100 000 след 1945 г. по време на управлението на югославския диктатор Йосип Броз Тито /1944-1980 г./.
За София е абсолютно неприемливо неспазването на Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г., блокирането на Смесената комисия по исторически въпроси, спирането на всякакви български инвестиции в страната и преследването на политици, които открито разкриват истината за миналото.
Агенция БГНЕС публикува пълния текст на документа без съкращения и тълкувания:
Разяснителен меморандум относно отношенията на Република България с Република Северна Македония в контекста на разширяването на ЕС и на процеса на асоцииране и стабилизиране
Всички държави-членки на ЕС се придържат към разбирането, че процесът на присъединяване на Република Северна Македония трябва стриктно да спазва принципите и ценностите, върху които е изграден нашият Съюз.
На 25 март 2020 г. Съветът на ЕС потвърди, че добросъседските отношения и регионалното сътрудничество остават ключови елементи на процеса на разширяване, както и на процеса на стабилизиране и асоцииране. Той отново подчерта значението на продължаващото добросъвестно прилагане на двустранните споразумения като важна част от процеса на разширяване.
Изпълнението на правно обвързващите ангажименти от страните - кандидатки се наблюдава внимателно по време на всички етапи от присъединяването им. Това е критерий за тяхната готовност и политически капацитет да поемат отговорности за членството.
Държава - кандидат не трябва да внася отворени въпроси в ЕС, особено по отношение на държави- членки. По отношение на Република Северна Македония продължават да съществуват няколко такива въпроса, които при присъединяването могат да повлияят отрицателно на вземането на решения в рамките на ЕС.
Въпросите са следствие от начина, по който тази страна се справя със собственото си минало. Намирането на дълготрайни решения би изисквало истинска политическа воля и смелост. Пътят за присъединяване на Република Северна Македония предоставя ценна възможност нейното ръководство да скъса с идеологическото наследство и практиките на комунистическа Югославия. Процесът на разширяване не трябва да легитимира етническия и езиков инженеринг, който се е състоял по времето на бивши авторитарни режими.
Колкото по-скоро се решат тези въпроси, толкова повече време ще остане да се демонстрират необходимите постижения (track record) „рекорди“ и, съответно, процесът на присъединяване ще бъде по-плавен.
ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД
Македония е географска и историческа област, която в наши дни се намира в границите на шест държави - България, Гърция, Република Северна Македония, Албания, Косово и Сърбия. Следователно всички опити за налагане на географския термин Македония като официално име на новосъздадената през 1992 г. държава в продължение на 28 години бяха обременени с политическа чувствителност.
В съседните държави терминът „македонски“ се използва за обозначаване на географски произход, а не на национална идентичност. В България стотици хиляди българи се самоопределят като „македонци“ по отношение на регионалната си принадлежност, като ясно посочват български етнически произход. По тази причина възниква значително недоразумение, когато термините „македонски“ и „произхождащи от Република Северна Македония“ са взаимозаменяеми в рамките на международни форуми.
Когато след Първата световна война част от географската област Македония е включена в Кралство Югославия, преобладаващото мнозинство от нейното славянско население ясно се самоопределя като българско. Това се потвърждава от всички дипломатически и исторически сведения от онова време. Между двете световни войни Белград се опита да изкорени българската идентичност на това население, като му наложи нова „южносръбска“. Тъй като този опит се оказа неуспешен, след Втората световна война югославският комунистически лидер Йосип Броз Тито прибягна до налагането на още една нова идентичност - този път „македонска“, в тогавашната Социалистическа република Македония (СРМ). Тито беше улеснен и вдъхновен от решението на Комунистическия интернационал (Коминтерна) от 1934 г. да създаде нови „македонски“, „тракийски“ и „добруджански“ нации.
Проектът на Тито е реализиран чрез измислянето на нова история, поставила основата на тази нова „македонска“ концепция, целяща да замести традиционната българска идентичност с регионална. Тя е изградена за сметка на историята и географията на съседните държави, като по този начин постави основата за бъдещи териториални и малцинствени претенции от страна на Югославия. За да приложат тази политика, „лингвисти“ от контролираната от комунистите Антифашистка асамблея за национално освобождение на Македония (АСНОМ) обявиха на 2 август 1944 г. съществуването на отделен „македонски“ език.
Първият Исторически институт в СРM е създаден от югославските власти през 1948 г. Той има за задача да изработи необходимите атрибути за новата национална идентичност чрез фалшифициране на документи и изтриване на всички връзки с българските корени, език и произход на това население. Тези практики се запазиха и след разпадането на Югославия и създаването на първата независима Република Македония.
Политиката на Коминтерна също беше възпроизведена за кратко от тоталитарния комунистически режим в България под диктата на Сталин. Това доведе до масови репресии и преследвания на българския народ, както в пограничния регион в България, така и в тогавашната СРМ. Архивите свидетелстват за екзекуцията на над 20 000 души между 1944 и 1946 г., които са се идентифицирали като българи и са представлявали политическия и интелектуален елит в СРМ. Над 100 000 българи бяха убити, затворени, заточени или изпратени в концлагери.
ТЕКУЩА СИТУАЦИЯ
Етническият инженерингов проект за създаване на „македонска идентичност” и „македонска нация” чрез заемане на части от историята на съседните държави води и до днес до много противоречиви резултати. Политиките за идентичност достигнаха своя връх и приеха гротескни размери с кампанията по „антиквизация“, провеждана от националистическите правителства в периода 2006 – 2017 г.
Процесът на изграждане на идентичност обаче беше ограничен само на територията на тогавашния СРМ, а след 1991 г. и на Република Македония. Въпреки че българските граждани не са участвали в него, властите в Република Северна Македония все още твърдят, че има „македонско малцинство“ в България. Официалните учебници по история и география, литература, визуални изкуства, както и някои медии, също са използвани за подсилване на тези твърдения и за създаване на антагонизъм с България чрез разпространяване на стереотипи.
Независимо от това, имайки предвид общата история и близките културни и езикови връзки между хората от нашите две страни, България призна политическите реалности и първа в света призна независимостта на тогавашната Република Македония през януари 1992 г. България ѝ оказа подкрепа (материална, финансова, политическа) през първите трудни години от нейното съществуване. По време на конфликтите в Югославия и етническите вълнения през 2001 г. България решително се противопостави на всички регионални планове, насочени срещу суверенитета и целостта на тази страна. През 1999 г. България дари на въоръжените сили на Република Македония тежко въоръжение като танкове и артилерийски оръдия.
България подкрепя последователно целите на Република Северна Македония за НАТО и ЕС. София беше сред първите съюзници, които ратифицираха Протокола за присъединяване към НАТО. Един от основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС беше напредъкът на Република Северна Македония по пътя към ЕС.
България никога не е имала каквито и да е териториални претенции и никога не е оспорвала правото на самоидентификация на гражданите на Република Северна Македония, особено като се има предвид, че няколко поколения са отраснали под югославска пропаганда.
България обаче не може да приеме, че продължаващият процес на национално изграждане в Република Северна Македония ще се осъществи чрез преразглеждане на общата ни история, отричане на общите ни етнически и езикови корени или необосновани твърдения за съществуването на „македонско малцинство“ в България. Тези прояви на държавно финансирана антибългарска идеология и практика противоречат на европейските ценности и не трябва да бъдат легитимирани чрез присъединяване към ЕС.
Позицията на България по отношение на пътя на присъединяване на Република Северна Македония има за цел да се защити от неоснователни малцинствени, исторически, езикови и други претенции. Това не отрича задълженията на всяка държава-членка да спазват индивидуални човешки права, включително тези за самоидентификация.
ДОГОВОРЪТ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО, ДОБРОСЪСЕДСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО, подписан на 1 август 2017 г., в сила от 14 февруари 2018 г. – СЪСТОЯНИЕ
България предложи конструктивно да бъдат преодолени нерешените въпроси между двете страни чрез сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Договорът призна общата история на двете държави и потвърди така наречената „езикова клауза“. Той потвърди също, че всякакви претенции за съществуването на така нареченото „македонско малцинство“ на територията на България са неоснователни.
Договорът проправи пътя за сключването на Преспанското споразумение, присъединяването на Република Северна Македония към НАТО и отварянето на преговорите за присъединяване с ЕС.
Прилагането на Договора обаче е в застой. То е блокирано до голяма степен след решението на представителите на Република Северна Македония да прекратят за неопределено време участието си в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, създадена съгласно чл. 8 (2) от Договора. Това едностранно решение, обявено на 29 ноември 2019 г., беше оправдано с предстоящата предизборна кампания. В резултат на това изпълнението на Договора сега е заложник на съображения за политическа целесъобразност.
През същия период българските инвеститори се сблъскаха с нарастващи пречки да работят в Република Северна Македония. Местните граждани (включително бившите министър-председатели Георгиевски и Бучковски, както и бившият външен министър Малевски), изказали се в подкрепа на общото историческо минало, бяха подложени на реч на омразата и клеветнически кампании.
ОСНОВНИ НЕРЕШЕНИ ВЪПРОСИ
Обща история
Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия беше създадена, за да допринесе за обективното представяне на историческите събития, основано на автентични доказани исторически източници и научна интерпретация. Тази комисия има за цел да постигне конкретни резултати по отношение на видни личности и исторически събития от общата история до 1944 г. и да: предлага съвместни чествания; дава препоръки за хармонизиране и изменение на учебните програми по история и литература; прилагане на постигнатите споразумения по отношение на финансирани от държавата учебници, музеи, документални филми и др.
Първоначалният ограничен напредък в работата на Комисията беше последван от забавяне и в крайна сметка блокиране. Представителите на Република Северна Македония през цялото време се противопоставяха на взаимно съгласуваната концепция за обща история, опитвайки се да я заместят с алтернативните понятия за „споделена“ или „преплетена“ история. В крайна сметка, след като многократно предлагаха дейността на Комисията да спре, те използваха като претекст вътрешнополитическите събития от октомври 2019 г., за да прекратят едностранно участието си.
Настоящото блокиране на работата на Комисията подкопава опитите за изграждане на доверие и разрешаване на основните проблеми. Това поставя под въпрос добрата воля на Република Северна Македония да поддържа добросъседски отношения с България.
Език
„Македонски език“ или етническа принадлежност не съществуват до 02.08.1944 г. Създаването им е част от цялостното изграждане на отделна небългарска идентичност, насочена към прекъсване на връзките между населението на тогавашната СРМ и България.
Българският книжовен език има шест регионални писмени норми (кодификации). Три от тях са базирани на диалекти, а три - на български литературен език. Създаването на „македонски език“ през 1944 г. в бивша Югославия е акт на вторична кодификация (прекодификация), основана на българския книжовен език, допълнително „обогатен“ с народни форми, като по този начин се симулира „естествен“ процес, основан на диалект.
Основата, на която е извършена кодификацията, и начинът, по който е наложена, свидетелстват, че официалният език, използван в днешна Република Северна Македония, може да се разглежда само като писмена регионална норма на българския език.
Днес все още се говорят регионални варианти на същия език от двете страни на границата между България и Република Северна Македония. Тъй като местната норма в Република Северна Македония беше квалифицирана в Конституцията като „македонски“, двете страни се съгласиха да се позоват на езика в съответствие с конституционните разпоредби.
С Декларация, подписана през 1999 г. от министър-председателите на България, а след това и на Република Македония, двете страни постигнаха споразумение официалният език на страната да бъде наричан „... македонски език, в съответствие с Конституцията на Република Македония ”. Този компромис проправи пътя за подписване на редица двустранни споразумения и беше от първостепенно значение за установяване на нормални съседски отношения.
Същата разпоредба е залегнала в Договора. Смятаме, че чрез тази разпоредба нашите държави направиха огромна крачка към разрешаване на разногласията по въпроса. Тази клауза предполага, между другото, разбирането на българската страна, че официалният език на сегашната Република Северна Македония е кодифициран от правна норма в първата ѝ конституция като независима държава, приета на 17 ноември 1991 г.
Терминът „македонски език“, използван в Преспанското споразумение от 2018 г. за целите на това споразумение, не е задължителен за трети държави - ключов принцип в международното публично право. Въпреки че този термин се използва и в докладите на Третата конференция на Организацията на обединените нации за стандартизация на географските наименования от 1977 г., споменатата експертна конференция няма политически характер и нейните решения не произвеждат правно обвързващи последици по отношение на признаването на т.нар. наречен „македонски език”.
Предвид гореизложеното, България настоява документите на ЕС (както преди, така и след присъединяването към ЕС) да се отнасят до „официалния език на Република Северна Македония“ или, в случай на абсолютна необходимост, до „македонски език“ със звездичка и пояснение под черта, както следва: „съгласно Конституцията на Република Северна Македония“.
Претенции за малцинство
С подписването на Договора Република Северна Македония се съгласи, че няма обективни исторически или демографски основания за търсене на статут на малцинство за която и да е група граждани на територията на България. В нарушение на чл. 11 от Договора Скопие не е променил политиката на бившите правителства за насърчаване и подкрепа на лица и организации, търсещи признаването на несъществуващо „македонско малцинство“ в България.
България е член на най-големите регионални и международни правозащитни организации и е фокусирана върху прилагането на най-високите международни стандарти в тази област, в съответствие с българската Конституция. Правото на свободна индивидуална самоидентификация е неразделно свързано с обективните критерии, свързани с идентичността на лицето. Следователно, въз основа на Конституцията на Република България, това право може да се упражнява съгласно кумулативното изпълнение както на субективните (наличие на свободна воля за принадлежност към определена етническа, религиозна, езикова малцинствена група или общност), така и на обективните критерии (съществуване на действителни различия, които обективно доказват съществуването на етническа принадлежност, религия, език, значително различаващи се от тези на мнозинството). Подобно на други държави-членки, в това отношение България не предоставя колективни, а само индивидуални права. Следователно провокираните от чужбина искания за малцинство са неприемливи.
България очаква Република Северна Македония да изпълни ангажиментите си, да преустанови гореспоменатите политики, незабавно да приведе своите позиции и действия в международни организации и форуми в съответствие с чл. 11 от Договора и да прекрати практиката си по инструментализиране на многостранни формати и механизми за мониторинг за оказване на неправомерен натиск върху България. Това ще бъде предпоставка за получаване на съгласието на България за всяка следваща стъпка в процеса на интеграция.
Въпросът с името
България призовава многократно институциите на ЕС да използват конституционното име на Република Северна Македония във всички официални документи на ЕС.
През 1992 г. България първа призна тогавашната Република Македония с нейното конституционно име. През годините България е последователна и конструктивна, като не възразява срещу употребата на името, което нейният близък съсед суверенно е избрал и е записал като официално и конституционно в най-високата си правна норма.
България никога не се е намесвала в 27-годишния спор за името с Гърция, но последователно е предупреждавала срещу приемането на географско определение като част от новото име, тъй като това може да повдигне допълнителни проблеми в региона и да предизвика неоснователни искове срещу България.
Новото конституционно име „Република Северна Македония“ съдържа такова географско определение. Незадължителното кратко наименование Северна Македония ясно се отнася до географски регион, част от който попада в суверенната територия на съседни държави, включително България. Следователно, за да избегне недоразумения или погрешна интерпретация, на 7 май 2019 г. България информира ООН, че в духа на тясно съседско сътрудничество и подкрепа ще използва конституционното наименование „Република Северна Македония“ erga omnes като единствено име на тази държава.
Този въпрос може да бъде затворен окончателно, след като Република Северна Македония официално декларира пред ООН и всички други международни организации, че използването на краткото име на държавата, предвидено в Преспанското споразумение, се отнася само до политическия субект „Република Северна Македония ”, а не до географския регион на Северна Македония.
ПЪТЯТ НАПРЕД
България се застъпи силно и подкрепи решението на Съвета от 25 март 2020 г. за отваряне на преговорите за присъединяване с Република Северна Македония. Тя представи декларация за протокола на Съвета, в която се очертава нейната национална позиция относно присъединяването към ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония. Изявлението отразява рамковата позиция, приета от правителството на Република България на 9 октомври 2019 г. и одобрена с Декларация от всички политически партии в българския парламент.
Изявлението се основава на разбирането, че добросъседските отношения имат хоризонтално значение и следователно трябва да бъдат оценявани на всеки етап от процеса на присъединяване на страните кандидатки. В този смисъл стриктното, пълно и необратимо прилагане на буквата и духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество ще остане предпоставка за всеки напредък в процеса на присъединяване на страната към ЕС.
Поддържането на добросъседски отношения и по-специално добросъвестното прилагане на двустранните договори с държавите-членки на ЕС трябва да бъде неразделна част от преговорната рамка за присъединяването на Република Северна Македония към ЕС и следва да се наблюдава, съгласно глава 35. Оценката дали тези международни задължения се изпълняват ефективно следва да бъде на заинтересованите държави-членки.
България очаква всички партньори в ЕС да вземат предвид реалните опасения на друга държава-членка и разчита на тяхната силна подкрепа и солидарност по въпроса.
