Говорителят на Европейската комисия Ерик Мамер отказа да се ангажира с прогноза дали оценката на българския План за възстановяване ще бъде готова до края на годината. Мамер съобщи само, че ЕК е започнала вече с оценяването на плана, предаде БНР.
Припомняме, че България изпрати своя национален план на 15 октомври.
Досегашната практика е показала, че на Европейската комисия са ѝ необходими около два месеца, за да се произнесе по Плана за възстановяване, а след това Съветът на Европейския съюз има необходимост от още около месец, за да даде финалното одобрение и да може да бъде направено авансово плащане. Това обясни преди седмица пред журналисти ръководителят на представителството на Европейската комисия у нас Цветан Кюланов. Заложените цели по националните планове се оценяват по тристепенна скала – A, B, C, като за четири от направленията е задължително да имат най-високата оценка. Със сигурност, ако има текст, който получава С, планът не може да бъде одобрен. „Комисията ще приоритизира качеството пред скоростта, т.е. планът трябва да бъде максимално добър, за да бъде одобрен и в тази връзка и нашият интерес, и интересът на националните власти е да работим и максимално бързо, и максимално качествено“, каза Кюланов. След като бъде одобрен планът, държавата членка може да поиска плащания за постигане на определена цел.
„Държавата членка два пъти годишно отправя искане за плащане към Комисията и казва какво е изпълнено. Комисията проверява дали и според нея то е изпълнено, в един от комитетите на Съвета също се разглежда препоръката на Комисията плащането да бъде извършено, след което държавата получава средствата.“ Когато дадена цел бъде постигната, ключово е резултатът да бъде запазен, подчерта Кюланов. „Тоест не трябва да има стъпки, които са били до декември предишната година, които тогава са били изпълнени и плащането е направено, а след това примерно законодателството е било отменено или нещо подобно“.
Има обаче коментари и прогнози, че България почти сигурно ще се размине тази бюджетна година с предвидения аванс по Плана за възстановяване и устойчивост. Страната ни очаква от Брюксел 13% аванс от заложените в плана 12,9 млрд. лв. безвъзмездно финансиране или първоначална сума от около 1,7 млрд. лв. Средствата са заложени като приход в рамките на Бюджет 21, но тези постъпления вероятно няма да се реализират и това може да влоши салдото в държавната хазна.
Страната ни се забави с плана по две основни причини – необходимостта да се заемат ясни позиции в частта реформи по темата "Върховенство на закона" и ангажимент за спиране на въглищното производство като част от зеления преход. Служебният кабинет дълго отлага произнасянето по тези въпроси с аргумента, че такава позиция следва да се поеме от редовно правителство, но в крайна сметка изпрати своята версия на плана в ЕК.
Рискът парите от ЕК да не дойдат навреме бе ясен още при актуализацията на Бюджет 21. Според финансисти това ще влоши салдото по консолидираната фискална програма, но проблемът няма да е толкова сериозен, защото срещу тези непостъпили постъпления няма направени разходи. Минусът обаче ще изяде част от преизпълнението на останалите приходи и ще се отрази на дефицита.
