Управляващите безспорно проявяват сериозна щедрост по отношение на субсидиите на държавни предприятия и по-точно към Пристанищна инфраструктура". В следващите три години то ще получи над 250 млн. лв. под формата на капиталови трансфери, като 220 млн. лв. от тях ще отидат за разширяване и модернизиране на пристанищната инфраструктура в района на Варна.
Записаните в правителственото решение цели на практика съвпадат с намеренията за разширение и развитие на пристанището на ТЕЦ "Варна", обявени от новия му собственик - фирма, в която акционери са бившият транспортен министър Данаил Папазов и почетният председател на ДПС Ахмед Доган, коментира в. "Сега". Тецът има и договор за десетки милиони за поддържане на студен резерв.
Макар за удълбочаване на подходите към пристанището да се говори отдавна, реално развитие и конкретни суми от държавния бюджет бяха определени едва след като ТЕЦ "Варна" мина в частни ръце. Само за 2020 г. е планиран трансфер от 111 млн. лв. За 2021 г. сумата набъбва до 131 млн., а през 2022 г. са предвидени по-скромните 11 млн. лв. - толкова, колкото години наред държавната компания е получавала, за да поддържа пристанищата за обществен транспорт.
"Допълнителните средства за 2020 и 2021 г. в общ размер на 220 млн. лв. са за развитие на пристанищната инфраструктура в района на град Варна във връзка със съвременните тенденции за увеличаване големината на корабите, което поставя определени изисквания относно дълбочината на подходите към пристанищните терминали. Тези инвестиционни решения ще позволят бързото изграждане на контейнер терминал, два терминала за зърно, един за течни товари (сярна киселина) и терминал за петролни продукти", се посочва в мотивите за увеличената субсидия.
Описанието на инвестиционните решения съвпада с плановете за разширение и развитие на старото въглищно пристанище на ТЕЦ "Варна", представени през лятото от Данаил Папазов, изпълнителен директор и председател на борда на директорите на електроцентралата. Преди година мажоритарен дял в нея придоби почетният лидер на ДПС Ахмед Доган, след като купи за 3500 лв. дела на сина и дъщерята на Папазов в дружеството "Сигда" - фирмата, купила от ЧЕЗ варненската електроцентрала. През юли Папазов, който е бивш министър на транспорта в правителството на Орешарски и бивш шеф на държавното пристанище Варна, обяви, че интересите на компанията са да развие зърнен и контейнерен терминал, където да обработва зърнени товари, корабни горива, битум, асфалт и олио. Тогава шефът на ТЕЦ "Варна" обяви, че преговарят с фонд, базиран в Лондон, за 50%-но участие в инвестицията.
И още
Иначе по традиция най-много бюджетни средства и занапред ще гълтат двата жп гиганта - БДЖ и Националната компания "Железопътна инфраструктура" - близо 600 млн. лв. през 2020 г. Съществен скок на капиталовата субсидия е предвиден за БДЖ "Пътнически превози". Планираните средства за догодина са 139 млн., почти със 100 млн. лв. повече от предни години. С тях частично ще бъде финансирано закупуването на нов подвижен състав, както и ремонти на съществуващата техника. БДЖ вече обявиха поръчка за закупуване на 40 нови вагона, предстои стартиране на тръжна процедура и за 10 нови локомотива. Инвестицията ще е около 125 млн. лв. Капиталовата субсидия за 2021 и 2022 г. ще бъде по-скромна - по 39 млн. лв. на година.
БДЖ "Пътнически превози" ще получи и държавно подпомагане в размер на 175 млн. лв. във всяка от идните три години за покриване на намалени разходи по обществения пътнически превоз, тъй като дружеството е длъжно да вози евтино или безплатно определени категории пътници - ученици, пенсионери, полицаи, военни. Тази субсидия е без промяна от предишни години и се дава чрез бюджета на транспортното министерство.
Субсидиите за НКЖИ за следващите три години - 2020-2022, се запазват без промяна - по 145 млн. лв. на година. С тях се осигуряват финансирането и изпълнението на дейностите по поддържането и експлоатацията на жп инфраструктурата. Отделно НКЖИ ще получи и капиталов трансфер от 120 млн. лв. за всяка една от следващите три години. Средствата са необходими за изпълнение на инвестиционната й програма и по-точно за проекти, за които не се осигуряват пари от европрограми. В основната си част те ще се насочат за поддържане на техническото и експлоатационното състояние на съществуващата жп инфраструктура, както и за съоръженията по сигнализация и безопасност.
Традиционните транспортни субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни и жп линии също се увеличават с 8 млн. лв. и догодина ще са 36 млн. От тях 11 млн. ще получи специално Столичната община за вътрешноградски транспорт. За превоз на пътници до планински и други отдалечени населени места в страната са предвидени 25 млн. лв.
През 2020 г. е завишена и субсидията на "Български пощи" за компенсиране на извършената т.нар. универсална пощенска услуга. Тя достига 32.8 млн. лв. Предприятието получава тези средства, защото е задължено да поддържа клонове и персонал и в малките населени места, където няма никаква рентабилност. По 32 млн. лв. са предвидени и за 2021 и 2022 г.
