Правителството отпуска до 4 млн. лв. по бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН) за 2020 г. за обезпечаване на конкурс за фундаментални научни изследвания. Той се провежда от Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) като с одобрените средства се очаква да бъдат финансирани приблизително 66 проекта.
Този конкурс е насочен към научни изследвания във всички области и е от особена важност за развитието на цялостния научен капацитет в страната. Целта е да се насърчи провеждането на качествени фундаментални научни изследвания и получаване на високи научни постижения, както и на проучвания, обвързани с актуалните обществени предизвикателства.
Очаква се по този начин да се подпомага високото ниво на научните изследвания в България и мястото на учените в българското общество и европейското научноизследователско пространство.
Министерският съвет отпуска и до 1 300 000 лв. по бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН) за 2020 г. за финансиране изпълнението на планираните дейностите по Националната научна програма (ННП) „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (Петър Берон и НИЕ), одобрена през 2018 г. и актуализирана през май 2020 г.
Програмата се изпълнява на конкурсен принцип от Фонд „Научни изследвания“, като се наблюдава и координира от МОН. Срокът на изпълнение е 7 години, като бюджетът на програмата за първата година е 1 300 000 лв. и може да нарасне до 1 900 000 лв. за всяка следваща година. През 2019 г. бяха финансирани 7 проектни предложения на обща стойност 420 000 лв. с двугодишен период на изпълнение.
С отпуснатата сума в размер до 1 300 000 лв. по програмата се предвижда да бъдат изплатени средствата за втората година от изпълнението на финансираните проекти в размер до 420 000 лв., а с останалите до 880 000 лв. Фонд „Научни изследвания“ ще стартира конкурс за набиране на нови проектни предложения. С тях се очаква да бъдат финансирани приблизително 7 проекта.
Целта на ННП „Петър Берон и НИЕ“ е да ускори реинтеграцията и кариерното развитие на учени в български висши училища и научни организации, като по този начин емиграцията на научен потенциал се замени с научна мобилност.
Очаква се по този начин да се повиши броят на утвърдените и водещи учени,, които не само създават и развиват съвременни научни изследвания, но и въвеждат най- новите научни идеи и постижения в образователния процес във висшите училища.
