От кабинета "Денков-Габриел" съобщиха, че през следващите месеци ще разработят план за справяне с демографската криза, в който да бъдат заложени конкретни идеи с необходимия бюджет и сроковете за тяхната реализация. Ангажимента пое премиерът Николай Денков след среща за демографската политика на страната.
„Стъпвайки на това, което през последните години успяхме да направим, за да подобрим качеството на живот, ще видим какво ни липсва и какво още трябва да надградим”, заяви министър-председателят.
Още: Мерките срещу демографската криза вече дават резултати: Денков цитира данни
Как ще се подобри качеството на живот?
Сред елементите, които помагат за подобряването на качеството на живот в България, са увеличаването на доходите, отпускането на целеви средства, свързани с репродуктивното и с общественото здраве, безплатните учебници и други, посочи Денков.
От следващата година минималната работна заплата в страната става 933 лв. С бюджета за следващата година финансирането за инвитро процедури ще бъде увеличено с 20%, дават се и допълнително 15 млн. лв. за скрининг за репродуктивно здраве. Увеличение с 50% има и на размерите на еднократните помощи при бременност и раждане, посочват като примери от пресцентъра на кабинета.
"За разрешаването на демографския проблем работи и миналото редовно правителство. С бюджета за 2022 г. бяха увеличени сумите, които се дават като данъчни облекчения за отглеждане на дете. Тогава станаха безплатни и детските градини, което позволи включването на много деца в учебния процес достатъчно рано и помогна на родителите. Правителството продължава и политика за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на нови детски градини и училища", съобщава правителството.
Снимка: БГНЕС
Мерки към определени социални групи
В дискусията днес, 22 декември, взеха участие представители на кабинета, Българската академия на науките, Икономическия и социален съвет, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Националния статистически институт, Националното сдружение на общините в Република България, неправителствени организации и експерти в областта.
Те се обединиха около идеята, че при начертаването на мерките трябва да има целеви подход. Мерките трябва да бъдат насочени към определени социални групи, да се вземат предвид доходите на хората и регионът, в който се намират. Трябва да има и различен подход към българите зад граница, които искаме да привлечем обратно в страната ни, стана ясно на срещата.
Участниците в дискусията обърнаха внимание и на необходимостта от създаването на по-положителен образ на България, като се поставя акцент върху положителните събития в страната ни, оставащи често "незабелязани в медийния поток".
