България има да решава една двойна задача. Първо, страната трябва да удържи евроатлантическата си ориентация и да се интегрира още по-плътно в ЕС и НАТО, като стане член на Шенген, еврозоната, и като се възприема (от себе си и другите) като лоялен и компетентен съюзник. Второ, България трябва да се справи с политическата корупция, която се изразява в съществуването на съвсем сериозни съмнения, че ключови политици – управлявали страната над десетилетие – се ползват от прокурорски и съдебни чадъри при разследването на поредица от големи скандали. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов – който след изборите през октомври има претенция отново да управлява – е определено в такова висящо и неясно положение. Същото се отнася и за първенци на ДПС, някои от които са дори в списъка “Магнитски”.
Защо интеграцията буксува
Проблемът е, че двойната задача трябва да се решава едновременно. И най-вече, не може едната част от задачата да се “жертва”, за да се реши другата. Това е ключът към настоящата политическа ситуация, който обяснява защо в страната не може да се сформира правителство и защо процесът на нейната европейска интеграция буксува.
Предстоящото решение за Шенген, при вземането на което се очаква да получим обструкции от Нидерландия, Швеция и Австрия, добре илюстрира тезата, че задачата пред България всъщност е една, макар и двойна. Корупционната репутация, която имаме, прави възможно страната да бъде държана вън от по-тесните форми на интеграция като шенгенското пространство, въпреки че отговаря формално на изискванията за него. В крайна сметка става дума за политическо доверие в две направления – едното е, че институциите у нас трябва да са ефективни, безпристрастни и обвързани с върховенството на правото.
Второто – не по-малко важно - е, че най-малкото информация не трябва да тече от нас в посока на Русия или трети страни.
Съмненията, които България не успява да разсее
Уви, и в двете направления далеч не сме направили всичко, за да разсеем съмненията, които нашите партньори може да имат. Корупцията е разпространена по цял свят, но важното е тя да бъде разследвана открито, ефективно и безпристрастно. Вече повече от три години у нас уж се разследват големи скандали на най-високо ниво, но впечатлението е, че по-скоро се изчаква определени политици да се върнат отново на власт, за да се замете окончателно съмнението за тях под килима. Моделът на скандала КТБ се следва и тук – скоро ще стане десетилетие от фалита на банката, а сме много далеч от изясняване на ситуацията с вината за случилото се.
Другото съмнение – че България не е съвсем лоялен член на НАТО и ЕС - също не може лесно да се разсее. Макар страната да не е в същата категория като Орбанова Унгария, инцидентната подкрепа, която даваме на Путиновия режим, започва да прилича на систематична тенденция. Отказът и мотаенето да се изпраща оръжие на Украйна, желанието на служебното правителство на президента Радев да възстанови доставките от Газпром, ентусиазираното споделяне на позицията на Газпром по въпроса за арбитража му с финландския оператор, опитът да се лобира за пробив от страна на Лукойл на европейското ембарго на руски нефт и т.н. са все политически ходове, които не работят в полза на България, ако тя иска да се интегрира по-плътно в Шенген. А да не говорим за еврозоната, където нивата на доверие са много по-високи.
Задачите са ясни
Накратко, без да се работи по изчистване на негативната корупционна репутация на България, и без да се преосмислят геополитическите сигнали, които изпращаме, няма да получим добър резултат по отношение на европейската интеграция. Хитруванията няма да ни помогнат. Например, стратегия на ГЕРБ от рода на “не гледайте толкова корупцията, гледайте че сме евроатлантици” няма да подлъже много хора извън страната, а особено управляващите в Нидерландия. С множество сигнали през годините те са давали ясно да се разбере, че не са склонни на подобен “компромис”.
Няма да проработи и стратегията “те и ПП са същите”. Пушекът по Джемкорп – “голямата опасност” от ненастъпилите щети по един невлязъл в сила меморандум – не могат да компенсират реалните загуби, понесени от страната от проекта “Белене”, “Турски поток” и т.н. (Да не забравяме също така, че човекът, подписал по време на управлението на ГЕРБ злополучните договори с Русия за ненужните ни ядрени реактори, след това се е озовал като държател на златната акция на България в рафинерията на Лукойл. Още един пример, мнозина биха си помислили, за свързаността между проблемите на корупцията и геополитическата ориентация.)
Неработещи и вредни за страната са и президентско-социалистическите хитрувания от рода на “може да сме русофили и дори леко путинофили, но за сметка на това пък се борим с корупцията”. Това не е стратегия, която ще донесе на България уважение – а други ползи съвсем не се виждат. Да не говорим, че е срамота, докато режимът на Путин тероризира украинците, като ги оставя без ток при минусови температури, български евродепутати да се свенят да нарекат Русия “страна, спонсорираща тероризма и използваща терористични методи”.
Какво още стана ясно
Отказът двойната задача пред България да се решава едновременно е и основната причина страната да няма стабилно правителство и да върви към поредните безсмислени предсрочни избори. През седмицата стана пределно ясно, че ГЕРБ и президентът Радев са се договорили да тупат топката с мандатите до средата на януари, за да се стигне до предсрочни избори през март. На консултациите с ДБ, които сами по себе си бяха неуспешен опит на Радев да трича евроатлантизма, се разкри договорката на президента с ГЕРБ да бави мандата, докато не получи сигнал, че правителство ще има. Тъй като вървим по графика за избори, ГЕРБ явно не са пратили хаир-хабер до президентството, а и от поведението им не личи, че се стремят да съставят правителство.
ПП и ДБ решиха да тестват блъфа на ГЕРБ, че уж искали да управляват единствено с ПП и ДБ, като предложиха свое правителство на малцинството, което Борисов да може да подкрепи при определени условия. Едно от тези условия беше отмяната на връщането на хартиената бюлетина. Макар че Борисов беше “инструктирал” депутатите си да “правят правителство”, а да не се занимават с изборите, веднага след съобщението от ПП и ДБ ГЕРБ вкараха гласуването на изборните промени за окончателно приемане в НС. Това показа доколко намеренията на най-голямата партия да формира управление са истински – всъщност до николко.
Ходът на ПП и ДБ е рискован обаче. Ясно е, че в този парламент има “хартиено мнозинство”, което лесно може да направи едно правителство на малцинството на ПП и ДБ на див петел. Поемането на ясни ангажименти, програма, както и предварителното гласуване на пакет от закони са някакви гаранции, но те не могат да решат горепосочения проблем.
А има и още нещо. Вероятно ГЕРБ ще предложи свое правителство на малцинството с първия мандат, като обещае голяма част от нещата, които ПП и ДБ искат. С това Борисов ще опита да си измие ръцете – ето, аз предложих управление, но ДБ и ПП не приеха. Ситуацията ще бъде интересна, ако се стигне до гласуване на такова правителство в НС обаче. Защото то е вероятно да се сдобие поне със 115 гласа – от ГЕРБ, ДПС и БВ. ДПС и БВ трудно ще се разграничат от него, а това означава, че с още 6 гласа или с невлизането на определени групи в гласуването, такъв кабинет би могъл да мине. БСП, например, са казали, че те няма да дадат подкрепа за първия мандат, но може просто да не влязат при гласуването.
За да не решаваме грешната задача
Всички тези трикове са възможни, но в крайна сметка, без да се реши двойната задача пред България – отстраняването или ограничаването на най-отявлената корупция и путинофилските залитания – е ясно, че стабилно управление няма да има. Все ще се чудим дали в правителството да се включи някой със спорна репутация (меко казано) или пък някой открит или прикрит путинофил. Избирайки по-малката между двете злини, България всъщност решава грешната задача. Защото злината е една, но е просто двойна.
Автор: Даниел Смилов, Дойче веле
