Ако се приемат промените в КСО, предложени от финансовия министър Владислав Горанов, това ще е може би най-голямата кражба, която ще се осъществи след случилото се в КТБ. Това заяви депутатът от РБ Гроздан Караджов на брифинг на ДСБ и Гражданския съвет, предаде БГНЕС.
Тези промени са направени потайно от парламента и от ресорния вицепремиер (бел. ред. - Ивайло Калфин), който беше изненадан от тях, продължи Караджов. Те са изцяло във вреда на осигуряващите се. Това поражда тежко съмнение защо толкова много се бърза с промените и не бъдат обсъдени в широк състав от експерти, каза Караджов. Проблемът ви е ясен, той съществува повече от 15 години - пожизнените пенсии от втория пенсионен стълб няма да бъдат плащани в пълен размер и се търси решение на този въпрос. Но такива пенсии ще започнат да се изплащат след 2022 г.? Съмнение в поправките буди и това, че няма никакви разчети. Отново се внася нещо, което да произведе социална експлозия и страхове. Такава промяна ще доведе и до спадане на акциите на пенсионно-осигурителните дружества, смята депутатът. И това ще е първият резултат от оповестяване на промените, смята Караджов.
Възможно е да има и криминална цел - да се понижи цената на най-голямото пенсионно дружество, за да се обслужи купувач, който да го купи на занижена цена. Нека министърът на финансите да заяви участва ли в тази покупко-продажба или не, препоръча Караджов. Другата цел е, че се търси начин да се спаси НОИ, който е в хроничен недоимък на средства. Ако позволим здравата глава да понесе тегобите на болната, ще загубим с приемането на промените. Необходим е широк диалог за окончателно решение, който да спре тези прибързани промени и да даде сигурност на пазара и на всеки от нас. Караджов се учуди от поведението на финансовия министър, защото става дума за ограбване на пари с тези поправки. Защо не се изчака резултатът от стрес-тестовете на пенсионните дружества, които текат и да видим кои са гнилите ябълки между тях, запита той.
Предлагаме на министъра на финансите Владислав Горанов да не внася този законопроект, заяви и депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров. Според него трябва поне 6 месеца да се направи диагностика на проблема, а не да се бърза с решението. Трябва да има оценка на активите на пенсионните дружества и чак след това да се мисли за решение, каза той. Обратното е грешно и глупаво. Национализация е не само, когато дойдат у нас и ви вземат телевизора или колата, а и когато ви ограничават правото да се разпореждате с вашите пари, смята депутатът. С този законопроект се прави опит нашите вноски да не се наследяват от нашите наследници. Не може чиновникът да решава за тези пари вместо нас, заяви той. Нашите средства са внасяни в лична партида и по частно-правен договор, акцентира Димитров. Той добави, че няма и оценка на въздействието от тези промени. С този законопроект се цели и прелицензиране на всички пенсионни дружества, без повод, посочи Мартин Димитров. Депутатът няма отговор и на въпроса какъв проблем иска да реши с този законопроект финансовият министър.
Става въпрос за национализация, за ограничаване на частни, лични имуществени права, заяви и икономистът Георги Ганев.Това са лични пари и не може със закон да бъдат отнемани. Възникнали са лични, частно-правни отношения и законодателят няма право да ги пипа по Конституция, категоричен бе той. А ако се приеме законопроектът, ще означава ограбване на хората, подчерта Ганев.
