Някой създаде тази истерия с преференциите и въведе в заблуда министър-председателя. Не сме търсили подкрепа за това предложение. Това каза в ефира на bTV депутатът от ДПС Хамид Хамид.
„В този ден в стаята дойдоха двама представители на парламентарната група на ГЕРБ – Цветанов и Данаил Кирилов, и помолиха за подкрепа за регистрация, и помолиха и за друга подкрепа – помолиха да гласуваме ЦИК да си остане в стария си вид и да няма нов избор. Ние поискахме подкрепа за въвеждане на машинно гласуване, като нашето становище беше колкото по-бързо извадим субективността от изборния процес, толкова са по-големи гаранциите за честни избори. Дума не е ставало въпрос въобще за преференции.
Мислите ли, че когато ДПС има съществени предложения като езика, като уседналостта, като ограничението на секциите, ще тръгнем да поставяме като условие на ГЕРБ, за да се регистрираме преференцията, което ни предложение е 7-мо, 8–мо по приоритет.
Някой обаче, за да създаде тази истерия с преференциите, въведе в заблуда министър председателя. Не знам кой е той. Не сме търсили подкрепа за това предложение”.
По думите му нищо толкова драматично не се е случило, че да напускат парламента.
Според него прагът на преференцията през годините се е превърнал в средство за партиен и корпоративен контрол на вота.
„Наблюдават се фрапантни случаи на общински съвети, където една фирма средно голяма от различни партии си вкарва определен брой общински съветници и те гласуват в интересите на тази компания и тя взема обществени поръчки”, допълни той.
Припомняме, че Комисията по правни въпроси отложи първото четене на промените в Изборния кодекс, предвиждащи връщането на старото положение при преференциите. Това стана с 11 гласа "за" и нито един "против" или "въздържал се" Предложението за това бе на председателя на комисията Данаил Кирилов, което срещна одобреното на мнозинството. Причината – да бъде изчакано становището на администрацията на президента, тъй като гласуваните промени, срещу което се надигна голямо обществено недоволство, все още не са влезли в сила (срокът е 14 дни след приемане на второ четене в пленарна зала), а по темата се обсъжда и евентуално вето от страна на държавния глава.
