С 11 гласа „за“, 5 „въздържал се“ и 1 „против“ парламентарната комисия по отбрана прие Годишния доклад за националната сигурност през 2018 г. и очакванията са още тази седмица документът да влезе в пленарна зала.
„Ще гласуваме против доклада“, заяви от името на парламентарната група на БСП Николай Цонков, който е зам-председател на комисията. Той е категоричен, че състоянието на националната сигурност във всички сектори на държавата, не само в отбраната, е на критично ниво и причините са много. Като пример той посочи допуснатия пробив в националната сигурност със срива на Търговския регистър през отчетната 2018-та година и подчерта, че това засяга цялата държава и има връзка с функционирането на системата на отбраната.
„След като имаме констатацията, че частично може да изпълняваме конституционното си задължение за гарантиране на националната сигурност, аз се интересувам кои частично не може да изпълняваме“, заяви Таско Ерменков от БСП. Несъгласие с констатацията че дори с ограничения, можем да изпълняваме конституционните си задължения за защита на териториалната цялост и гарантиране на независимост на страната изрази и Цонков и акцентира на недостига на кадри в отбранителния сектор.
„Некомплектът за 2017 г. е от 5694 души, а в края на 2018 г - от 5675 души, което е с 21 души по-малко, цитира доклада той. „Не виждам голяма промяна, при положение, че в сектор „Отбрана“ правите промени от близо 3 години и некомплектът продължава“, възрази на управляващите той и алармира и за недостига на офицери. Цонков изрази недоумение как гарантираме изпълнението на приоритетната мисия „Отбрана“, като имаме некомплект в такъв голям размер, който е свързан и с некомплект на отделните формирования по видовете въоръжени сили.
„Сами сте констатирали остарялото въоръжение и техника, посочили сте, че имаме голям проблем с радиолокационната техника, която много трудно работи с огромни ограничения; системата на ПВО е без резервни части и почти не работи“, обърна внимание Цонков на вносителите на доклада. Той отбеляза, че има индикации, че може и да се повиши напрежението в близки до нас региони и попита: “Ако се наложи, как ще гарантираме нашата независимост и защита на териториалната цялост“.
В отговор, зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов поясни, че в доклада било оценено мирновременното състояние на въоръжените сили, а ако има заплаха, некомплектът щял да бъде попълнен на 100%. „При извънредно положение задължително ще извикаме запасните в състава на армията и ще я попълним, ще извършим мобилизация“, добави той.
„НАТО има отбранителен план за България. Ние знаем какви съединения, части, авиация и други въоръжени сили на коалицията ще дойдат в България, така че нейната териториална цялост се гарантира по отношение на колективната отбрана на 100%“, заяви още зам.-министър Запрянов. По думите му „проблемът ни е в мирновременното състояние на въоръжените сили и тяхната боеспособност и справедливо се посочва като проблем некомплекта. Той съобщи, че сега в армията се набират повече кадри, отколкото я напускат и отбеляза, че това е резултат на повишаването на заплащането на военослужещите две поредни години и изрази надежда тенденцията да се запази. „Ако не решим проблема с конкуренцията на пазара на труда няма как да станем ефективни“, подчерта той. Според програмата на правителството с 30% трябва да бъдат увеличени възнагражденията за мандата на това правителство, изтъкна още зам.-министърът. Той посочи като проблем, че част от военните ни сили са дислоцирани в райони, където демографският анализ показва, че няма човешки потенциал, за да бъде привлечен в тези военни части. Затова предстои да бъде анализирана дислокацията на военните части от гледна точка не само на отбранителните изисквания, но и на човешкия ресурс, добави Запрянов.
В доклада липсват изводи за състоянието на отбраната, представлява всъщност компилация на докладите от силовите министерства, отбеляза още в хода на обсъждането Таско Ерменков от БСП.
Оценката за сигурността, по думите на секретаря на Съвета по сигурност към Министерския съвет Георги Кръстев, е дадена чрез мотото на доклада. В случая то е: „икономическа и финансова стабилност, социално ориентирана политика, успешно лидерство в ЕС, преодоляване на геополитически предизвикателства“, т.е. поясни Кръстев -„предлагаме с приемането на доклада, националната сигурност да бъде оценена по този начин“. Той изрази готовност екипът да положи усилия и в рамките на 1 -2 страници да бъде дадена оценка, дори по отделните направления, които са се проявили през годината за която се отнася доклада. Кръстев прие и бележката, че докладът не звучи цялостно и обеща следващият да бъде стилистично по-издържан.
