Най-често корупционни престъпления през 2018 година са хващани при обществените поръчки и сред общинските чиновници, които отговарят за процедурите за реализация на инвестиционни обекти в имотния бранш т.е. строителство.
Освен това, отличници по корупционни практики били в НАП, както и митничарите. Това пише в Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 година, който беше приет от парламента.
Изрично е подчертано, че имало напредък и "повишена прозрачност" за обществените поръчки, но корупционният риск в сферата си остава висок. Не оставали незасегнати дори и малките обществени поръчки, които не били толкова атрактивни за крадене, пише още в доклада.
Впечатление прави и друго заключение в доклада – че с обществените поръчки в България всъщност се създава грешен икономически модел и се пречи на реалната конкуренция, която е основата на истинската пазарна икономика.
Изрично е използвана и думата "устойчивост" що се отнася до познатата практика на административен рекет – за да бъде издаден даден документ, да се иска подкуп. Става въпрос за издаване на административни решения по съгласувателни, регистрационни, разрешителни и лицензионни режими и административни услуги. Отделно в доклада пише, че "се запазва тенденцията представители на местна власт да използват установени схеми за лично облагодетелстване чрез възлагане на дейности на свързани лица".
Що се отнася до организираната престъпност, констатацията е, че "през последните десет години в страната се наблюдава спад на нивото на използвано от организирани престъпни групи насилие", но пък си оставаме един вид привлекателна дестинация за дейността на организираната престъпност и тя е фактор, "от който произтичат реални рискове и заплахи за сигурността на национално и европейско ниво".
Изрично подчертан като водещ при данъчните престъпления е проблемът, че при търговията на дребно продължава да се поддържа практиката да не се издават касови бележки т.е. укриват се данъци. Жертви на трафик на хора били най-вече ромите – жени и деца, а да си купиш нелегално оръжие най-често може заради "малки нелегални работилници", гласи докладът.
Увеличава се честотата, обхватът и разнообразието на кибепрестъпленията в Република България, гласи специалният раздел за киберсигурността в Годишния доклад за състоянието на националната сигурност, отразяващ 2018 година, който става много актуален след хакерската атака срещу НАП.
Веднага на очи се набива заключението, че "добре развитата информационна и комуникационна инфраструктура на Република България я прави привлекателна за експлоатиране от мултинационални организирани киберпрестъпни групи".
В мотивите на правителството за приемане на доклада т.е. и на това изречение обаче не бива засегнат аспектът дали организираната престъпност предпочита добре развити системи или по-малко развити, които биха били по-лесни за пробив. За сметка на това в доклада пише, че има "сравнително ниското ниво на информираност както на бизнеса, така и на гражданите" що се отнася до един от методите за киберпрестъпления – социалния инженеринг. Заради това ниско ниво на сигурност се повишавало "нивото на виктимизация"!
Вторият посочен в доклада метод е "фишингът" (изпращане на лъжливи имейли с цел определен отговор и/или отваряне на прикачен файл, с което да бъдат откраднати пароли и лична информация). Друго впечатляващо заключение предвид пробива в НАП е и следното заключение: "Актуални остават киберпрестъпленията, свързани с нерегламентиран достъп и хакерски атаки към интернет сайтове на лица, държавни и частни организации ...".
Има и заключение за фалшивите новини – че те целят "упражняване на определен контрол и натиск върху обществото и неговите нагласи", като Facebook, Twitter и като цяло Интернет са посочени за канали, по които се разпространяват фалшиви новини. Разбира се, даден е и пример със срива на Търговския регистър отпреди година в стил ето това е рискът от увеличаването и усложняването на кибератаките в глобален мащаб.
А крайното заключение за киберсигурността е следното - необходимо е приоритетно да се развива експертен капацитет и да бъдат придобивани нови високотехнологични способности в тази област.
