Европейската комисия оповестява доклада относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. Докладът представя анализа на Комисията за предприетите от България стъпки през изминалите осемнадесет месеца и посочва в кои области са необходими допълнителни мерки, съобщи пресслужбата на ЕК.
Председателят на ЕК Жозе Барозу заяви: „В доклада се посочва, че в България трябва да насърчават радетелите на промяната и да се осигури лидерство. Основни принципи като върховенството на закона и независимостта на съдебната власт трябва да залегнат в основата на дългосрочна стратегия за реформа. Политически ангажимент за прилагането на такъв подход, както и конкретни и практически мерки в краткосрочен план са най-добрият начин, за да бъде задвижен процесът и да се напредва по-бързо към постигането на показателите по механизма за сътрудничество и проверка.“
В настоящия доклад се прави оценка на напредъка, постигнат от България в основните области, обхванати от МСП, а именно съдебната реформа, борбата срещу корупцията и борбата срещу организираната престъпност. Тези въпроси са в основата на модернизацията на българското общество: за да успее процесът на реформи, той се нуждае от последователен и съгласуван подход, основаващ се на широк консенсус в българското общество. Фактът, че този период бе белязан от управлението на три различни правителства, не спомогна за изграждането на този консенсус. Въпреки това събитията показаха, че в обществото съществуват широки нагласи за реформа.
От последния доклад на Комисията от юли 2012 г. досега България предприе няколко стъпки в правилната посока. Направени бяха някои подобрения на процедурите за назначаване, главният прокурор предприе някои полезни управленски мерки и Висшият съдебен съвет постигна известен напредък по въпроса за натовареността.
Цялостният напредък обаче все още не е достатъчен и остава несигурен. Повтарящите се скандали, свързани например с назначения, които трябваше да бъдат прекратени по етични съображения, изплъзване от правосъдието на осъдени шефове на организираната престъпност и поредица от разкрития относно политическото влияние върху съдебната система, подкопаха общественото доверие. Продължава да има твърде малко дела за престъпления, свързани с корупцията или организираната престъпност, достигнали до успешен съдебен край.
Комисията счита, че процесът на мониторинг посредством МСП, възможностите, предоставени от средствата на ЕС, и конструктивният ангажимент на Комисията и редица държави членки продължават да оказват ценна подкрепа за реформата в България.
Комисията приканва България да ускори напредъка си по отправените от нея препоръки във връзка с реформата на съдебната система, професионалната етика и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Следващият официален доклад вероятно ще бъде изготвен след около една година.
ЕС заключава, че България е отбелязала слаб напредък от последния доклад на Комисията, който бе публикуван през лятото. Това съобщи говорителят на ЕК Марк Грей по време на техническа пресконференция. Въпреки напредъка в някои области, прогресът на страната остава слаб и крехък.
Положително са отчетени:
Елиминиране на практиката полицейски акции да бъдат кръщавани на имената на магистрати;
Публичността на процедурите за номиниране на магистрати на високи постове в съдебната система;
Предприетите стъпки за намаляване натовареността на магистратите;
Систематичния подход в управленските действия на новия Главен прокурор;
Одобряването от Министерския съвет на нов Наказателен кодекс след тригодишна работа по него;
Потенциалът на Инспекторатите в държавната администрация за борба с корупцията;
Формираните от ДАНС и прокуратурата съвместни специализирани екипи за борба с корупцията, трафика и финансовите престъпления.
Области, в които е необходим напредък:
Повтарят се констатациите и по-голямата част от препоръките от Доклада на ЕК за 2012 г. относно борбата с корупцията и организираната престъпност;
Опростяване на процедурите за обществени поръчки и увеличаване на прозрачността в тази област;
Повтарят се част от препоръките за установяване на обективни критерии за атестиране и промотиране на магистратите, за създаване на ясни процедури и стандарти при дисциплинарните правила в съдебната система, както и постигане на конкретен напредък в областта на електронното правосъдие;
Създаване на ефективна практика по най-важните дела, разглеждани от специализирания съд и специализираната прокуратура;
Завършване актуализацията на Стратегията за съдебна реформа и провеждане на дискусии по нея с професионалната общност и гражданското общество;
Осигуряване на ефективност и независимост, както и доверие на наказателните механизми чрез преглед на процедурите за конфликт на интереси.
Европейската комисия е особено настоятелна в препоръките си за: постигане на консенсус за успех на реформите; прилагане на процедурите за назначения ясно и прозрачно с оглед възстановяване доверието на обществото; елиминиране на възможностите за оказване на политически натиск върху назначенията и решенията на съдебната власт; провеждане на широки дискусии с гражданското общество и професионалната общност относно реформата в съдебната система.
------
На 1 януари 2007 г. Комисията създаде механизъм за сътрудничество и проверка, за да оцени ангажиментите на България в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Комисията е длъжна редовно да докладва за напредъка в тези области. Комисията оповести първия си доклад на 27 юни 2007 г. Докладите на Комисията се придружават от работен документ на службите, в който се съдържа подробният анализ на Комисията по отношение на всеки от показателите, предвидени в механизма за сътрудничество и проверка.
През 2012 г., петата година от механизма за сътрудничество и проверка (МСП), Комисията реши да изготви оценка в по-дългосрочен план, за да се получи пълна картина на напредъка. Тази оценка беше публикувана през юли 2012 г. Тя показа значителен напредък в адаптирането на основната законодателна и институционална рамка, но също така и някои важни оставащи пропуски, както и нуждата от ефективно и последователно изпълнение на реформите. Все още съществуваха значителни предизвикателства, които трябваше да бъдат преодолени. В този контекст бе решено преди изготвянето на следващия доклад за оценка да се остави по-дълъг период (18 месеца), за се види как се утвърждават реформите, вече предприети от България, и да се даде време, за да се прецени степента на устойчивост.
Анализът на Комисията се основава на оценка на напредъка, извършена от българските власти, и на информация от държавите членки, международни организации, независими експерти и различни други източници. Комисията осъществи няколко мисии в България, като в докладите се вземат предвид и отговорите на България на изготвените от Комисията подробни въпросници.
Последният годишен доклад беше публикуван на 18 юли 2012 г.
