Въпросът за „македонско малцинство“ е уреден и не е нужно някой брюкселски чиновник, който няма представа къде е Струмица, къде е Дойран, къде е Охридското езеро, да повдига този въпрос!
Това е категоричната позиция на българския представител в Европейския парламент и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки по повод питане на комисията по мониторинг към комисията ЛИБЕ в ЕС, която е направила запитване към правителството на България за права на етнически и сексуални малцинства у нас.
Това запитване идва в отговор на уж закрито изслушване на НПО-та по проблемите с корупцията, от което обаче излизат странни заключения от страна на брюкселските бюрократи.
Поставянето на въпроса за несъществуващото „македонско“ малцинство в България от страна на т.нар. „Група за наблюдение на комисията по граждански свободи в ЕП“ е тежка и недопустима политическа провокация от страна на членове на ЕП към националното единство и териториалната цялост на Република България, за която смятам да им потърся обяснение, категоричен е още Джамбазки.
Ето и текста на позиция на Ангел Джамбазки, публикувана в официалната му страница във Facebook преди минути:
"Как от борбата срещу корупцията комисията ЛИБЕ стигна до несъществуващото „македонско“ малцинство в България?
Днес комисията по мониторинг (DRMFG) към комисията LIBE е изпратила въпроси към българското правителство. Отправени са редица въпроси към българските власти след уж „закритото“ изслушване на български НПО. Уж щяха да се борят с корупцията, а се оказа, че питат българските власти за „правата“ на етнически и сексуални „малцинства“, между които и „македонско“ такова.
Ръководената от мен делегация на ВМРО в ЕП остро протестира срещу недопустимата провокация срещу суверенитета на Република България чрез фалшивата теза за наличие на „македонско малцинство“ в държавата ни.
В България няма „македонско малцинство“. Не е имало, няма и не може да има!
Прочее, по смисъл на основния закон на Република България държавата ни е еднонационална и унитарна, като на територията ѝ не се допускат никакви автономни формирования и никакви колективни „малцинствени“ права.
За всички нас е ясно, че такова малцинство не съществува, въпреки комунистическите репресии в края на 40-те и началото на 50-те години в България. Не можем да не си зададем въпроса кому е нужна тази целенасочена провокация точно в този момент. Поставянето на този въпрос е тежка обида към паметта на стотиците хиляди български родолюбци, жертва на насилствената македонизация от страна на престъпната комунистическа власт.
Трябва да се подчертае дебело, че в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан от настоящото правителство, е записано следното:
„Република Македония потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония.“
Въпросът за „македонско малцинство“ е уреден и не е нужно някой брюкселски чиновник, който няма представа къде е Струмица, къде е Дойран, къде е Охридското езеро, да повдига този въпрос. Недопустима е подобна атака срещу България в момент, когато имаме напредък в отношенията си с братята ни отвъд Деве баир. Поставянето на въпроса за т.нар. „македонско“ малцинство е тежка провокация и наглост, особено когато предстоят и решителни преговори за прекратяването на кражбата и фалшификацията на българска история от страна на властите в Скопие.
За мен това е пряка намеса във вътрешните работи на моята държава и държа отговорните за това недоразумение да понесат отговорност. Ние няма да следваме новия интернационал, ще продължим да браним националните си интереси по всички възможни начини и не дължим обяснение на някой неграмотен и незапознат брюкселски бюрократ за действията си.
Фалшивата теза за наличието на „македонско“ малцинство в България е пряко продължение на комунистическата, антибългарска политика, водена от Комунистическия интернационал, СССР, КПСС, БКП, ЮКП, ГКП. Повтарянето на тази фалшива теза е огромен срам и тежък позор за всеки, който има претенцията да е „демократ“ и „либерал“.
За мен няма никакво съмнение, че поставянето на този фалшив въпрос е пряка последица от последователната националнопредателската политика на чужди НПО, тип антибългарския хелзинкски комитет и подобните им. Под маската на иначе справедливата, необходима и разумна борба с корупцията, всъщност, комисията ЛИБЕ се намества неприемливо в нашите вътрешни работи и разгръща истинска пропаганда срещу националната сигурност, националното единство и териториалната цялост на България.
Отговорността за тази откровено антибългарска кампания, която се разгръщаща в ЕП срещу България, тежи на съвестта и националнопредателската дейност на конкретни грантови НПО и тези „либерални“ общественици, и колеги, които ги организират, провокират и подстрекават.
Отново - поставянето на въпроса за несъществуващото „македонско“ малцинство в България от страна на т.нар. „Група за наблюдение на комисията по граждански свободи в ЕП“ е тежка и недопустима политическа провокация от страна на членове на ЕП към националното единство и териториалната цялост на Република България, за която смятам да им потърся обяснение.
България над всичко!"