"Няма как да има управление без „Продължаваме промяната“, те са в някакъв смисъл kingmaker-а на този вот, както „Има такъв народ“ бяха в последните два парламента".
Това заяви в интервю за Actualno.com политологът и съосновател на Изследователски център TREND Димитър Ганев. Броени дни преди изборите 2 в 1 той обясни и основните изводи от последното проучване на агенцията.*
Г-н Ганев, разговаряме няколко часа след като публикувахте последните данни от проучването на TREND. Един от изводите в изследването е, че малко над 3 милиона души ще гласуват за парламент и малко под 3 милиона ще са избирателите за държавен глава. На какво се дължи тази разлика и защо тя е в полза на третия поред вот за народно събрание?
Преди всичко трябва да имаме предвид, че e нормално партиите да успяват да мобилизират хората да излязат до урните малко по-успешно, отколкото кандидатите за президент. Все пак партиите имат структури, отработени механизми и прочее, а и на самите партии им е по-важен парламентарния вот. Президентският остава за тях като периферен. Но въпреки това, имайте предвид, че отивайки до избирателната секция е по-възможно хората да гласуват и за двата избора, така че разликата вероятно ще е под 1-2% между двата вота.
Ключова се очертава да е битката за второто място – какво се случва на този етап?
Очертава се практически паритет между БСП и „Продължаваме промяната“ с някои уточнения. Първо, при по-висока активност новата формация излиза с едни гърди напред, а при по-ниска – БСП. Това е така, тъй като по-високата активност традиционно мобилизира повече електорални периферии, докато при по-ниската твърдите партийни ядра имат по-висока относителна тежест. „Продължаваме промяната“ е партия, която на този етап разполага с най-голяма електорална периферия, т.е. те имат най-голяма възможност за мобилизация при една евентуална висока активност. Второ, данните, които получаваме, са на база единствено и само територията на страната. Трябва да се има предвид, че вероятно „Продължаваме промяната“ има доста по-голям потенциал от БСП за вота в чужбина. По всичко личи, че първи мандат ще вземе коалицията ГЕРБ-СДС, но няма да успее да го реализира, както не успя през април и през юли. В случая обаче кой ще вземе втория мандат, изглежда най-важният въпрос, защото от това дали формацията около Кирил Петкови и Асен Василев или БСП ще вземе мандат зависят и шансовете за това дали ще има кабинет.
Показват ли тези резултати задаващо се парламентарно мнозинство и ако да – кой ще е основният фактор за формирането му?
Няма как да има управление без „Продължаваме промяната“, те са в някакъв смисъл kingmaker-а на този вот, както „Има такъв народ“ бяха в последните два парламента. Ако си представим кабинет без новата формация, то остава вариант за коалиция между БСП, ДПС и ГЕРБ – този вариант е изключен за мен. Тук обаче има и една особеност – „Продължаваме промяната“ определено няма да имат сили да формират самостоятелен кабинет само с партиите на протеста, т.е. без БСП няма да стане. Именно левицата се очертава да е също с ключова роля.
Към днешна дата възможно ли е да се стигне до следния развой, при който на избирателите ще ни се наложи да отидем за четвърти път до урните?
Не го изключвам. Смятам, че все пак по-консенсусното поведение на Кирил Петков и Асен Василев, които не чертаят дебели червени линии, не говорят за „чегъртане“, по-скоро декларативното им желание да има редовен кабинет, ми дава по-големи надежди това да се случи. Но въпреки това конструирането на редовен кабинет все още ми изглежда като задача с повишена трудност. Какъвто и кабинет да бъде формиран той почти сигурно няма да изкара пълния си мандат, да не кажа абсолютно сигурно.
Преминаваме към президентския вот - към момента данните показват почти сигурен балотаж.
Единствената изненада може да е неочаквано висока избирателна активност. Знаете, че за да имаме избран президент на първи тур трябва да са изпълнени две условия – над 50% гласували от списъчния състав, който впрочем е доста раздут и реално трябва да са гласували над 3 400 000 души. Второто условие е някой от кандидатите да има над 50% от вота. Изследването ни показва, че нито едно от двете условия няма да бъде изпълнено, но пак казвам – високата активност може и да обърка тези сметки и Румен Радев да спечели още на първи тур, предвид по-широката му периферия за разлика от тази на проф. Анастас Герджиков.
Успяхте ли да уловите динамиката в резултатите след въвеждането на зеления сертификат, наблюдавате ли размествания или драстични промени?
Имахме терен на проучване, който беше преди въвеждането на т.нар. „зелен сертификат“, но днешните данни са практически след въвеждането му. Определено има щета спрямо Радев, но тя е в рамките на няколко процентни пункта надолу. Не можем да говорим за някакво драматично разместване на нагласите в последните седмици. Радев реално тръгва от много висока позиция и трудно се можем да очакваме структурни промени.
През годините именно дебатите между основните кандидати много са видоизменяли картината на електоралните нагласи буквално няколко дни преди вота. Считате ли, че такъв дебат преди 14 ноември трябваше да се състои и смятате ли, че може да има такъв следващата седмица преди евентуалния пък балотаж на 21 ноември?
Разбира се, че трябваше да се състои такъв дебат. Това е изключително важен формат, който в страна като САЩ е дори институционализиран. Очевидно в щаба на Румен Радев са преценили, че евентуални щети от неявяването на дебат с основните му опоненти няма да му навреди чак толкова много и няма да преобърне по някакъв начин нагласите. Дебат между двата тура обаче е абсолютно задължителен.
Каква е вашата политологична прогноза за нагласите и вота в чужбина?
Ако анализираме изборите в чужбина в последните 20 години, то ясно ще се види, че винаги извън границите ни се гласува срещу статуквото и за промяната. В случая имаме нов носител на промяната в лицето на Кирил Петков и Асен Василев, така че вота зад граница в голямата си част ще бъде разпределен между формациите „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Има такъв народ“, а и Възраждане също имаше добро представяне. Статуквото винаги е много подценено в чужбина, като изключение прави само ДПС, заради стабилната му подкрепа в република Турция.
Интервю на Ивайло Илиев.
* Проучването е по поръчка на вестник "24 часа", посветено на нагласите на българите спрямо предстоящите парламентарни и президентски избори. Изследването е реализирано в периода 1-7 ноември 2021 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблети сред 1013 пълнолетни респонденти.
