Технически е възможно обединение на ДПС, ДОСТ и НПСД, но политически това е невъзможно. Така бившият член на ДПС Мехмед Дикме коментира призива за обединение, отправен от най-голямата изселническа организация „Балгьоч“.
По думите му обединение може да се случи само след политическото оттегляне на Ахмед Доган. „Само тогава може да има нова ситуация и другите партии могат да се обединят. Към настоящия момент не виждам как, при тези идеологически различия, дори да се обединят технически, електоратът, хората, които са застанали зад тях, няма да се върнат в ДПС при това ръководство на Движението за права и свободи“, каза той пред bTV.
Дикме посочи, че „хората, които ДПС представлява, трябва да участват в управлението на страната, защото това са около 15% от населението. Но, за голямо съжаление, партията се представлява от хора, които са нежелани като партньори и пречат на реализацията на тези хора“.
Според него, ако Доган се оттегли, спре „да дърпа конците на ДПС и да се разпорежда с гласовете на турците“ и впоследствие партиите се обединят, гарантирано ще вкарат в парламента повече от 40 депутати.
Дикме не смята, че ДПС ще се разпадне „без Доган, без Карадайъ и без Данчо Ментата и разни там“, защото структурите са стабилни и електоратът ще продължава да гласува единно, подкрепяйки отдолу нагоре своите представители.
По думите му Движението не прилича на ГЕРБ, а по-скоро „се връща в модела на БКП от преди 1989 г.“. Турската общност не обича Доган, в същото време го подкрепя, като българите не обичаха БКП, но подкрепяха БКП, каза той. Дикме изтъкна, че „гласуването не се дължи нито на народните представители, нито на политиката, а основно на структурите на местната власт“.
Без „Доган и кликата“ сега ДПС щеше да е лоялен и предвидим партньор на ГЕРБ в управлението, смята той. Те щяха да дадат по-голяма стабилност и по-добър облик на държавата. С такава коалиция България би била по-добре приета в европейската и световната общност, добави той.
Дикме посочи, че призивът на „Балгьоч“ трябва да се разглежда в контекста на предстоящите догодина в Турция президентски избори и нуждата на Анкара от посланик, който да казва нещо за нея в европейските институции.
