Да се въведе дигитално проследяване на нежелани реакции след ваксинация, предлагат от АБВ. Идеята е всеки гражданин да може да предоставя доброволно своя мейл адрес при своята ваксинация в имунизационния пункт, който да бъде въвеждан в единната информационна система, заедно с партидния номер на инжектираната ваксина, съобщи пред журналисти д-р Емил Стоименов от АБВ.
По този начин, автоматично на всеки имунизиран може да бъде изпращан мейл с кратък въпросник след 48 часа, 7 дни и 30 дни или друг подходящ период, в който да бъде предоставена възможността анонимно и доброволно гражданите да отговарят на въпроси, свързани с евентуални нежелани лекарствени реакции, обясни той. За изпълнението може да бъде ангажирана държавната компания „Информационно обслужване“, смятат в АБВ.
Предложението е адресирано до здравния министър в оставка, директора на Изпълнителната агенция по лекарствата и до формиращата се ресорната парламентарна комисия.
Към момента липсва механизъм за проследяване на нежеланите реакции след ваксинация, подчерта Стоименов.
Той представи данни от агенции по лекарства в Европа за случаите на тромбози след ваксинация с AstraZeneca и също за смъртността от COVID-19 в България.
Испанската изпълнителна агенция по лекарствата в края на миналата седмица излезе с първо становище относно такива случаи и те са 0.65 души на 100 000 ваксинирани. Тази седмица Датската агенция по лекарствата обяви, че случаите на тромбози след ваксина с AstraZeneca около 2.5 на 100 хиляди души. В Дания, в сравнение с Испания са приложени много по-малко дози от тази ваксина, отбеляза Стоименов.
В България смъртността от COVID-19 е близо 200 на 100 000 души население, посочи още той и заключи: "Всеки трябва сам да прецени дали го страх от вируса, дали го е страх от ваксината и сам да реши дали да се ваксинира или не".
Д-р Стоименов изрази надежда, че следващото правителство ще създаде не НОЩ, а Национален пандемичен комитет, какъвто орган е предвиден в нормативната база.
По думите му, разпускането на НОЩ е доста закъсняло действие. "Това трябваше да се случи още в началото на месец декември 2020 година, когато беше приет новият Национален план за готовност при пандемия. С него беше заличена институцията Национален оперативен щаб и беше предложена да бъде създадена нова институция, така наречена Национален пандемичен комитет", посочи Стоименов.
Този Национален пандемичен комитет трябваше да започне работа още в края на миналата година по плана, който е приет с решение на Министерски съвет“, подчерта той. Според него в този комитет трябва да влязат експерти епидемиолози, министърът на здравеопазването и главният здравен инспектор.
