Депутатите разгледаха, обсъдиха и приеха Административния мониторингов доклад за 2016 г. по изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите. "За" гласуваха 103-ма депутати, 66 бяха „против” и 21 се въздържаха.
В доклада от Министерски съвет отчитат, че има напредък в сферата на образованието заради въвеждането на целодневна организация на учебния ден за учениците от I до VII клас.
В областта на здравеопазването като значим успех през 2016 г. се посочват утвърдените методи и подходи за работа на терен на междусекторни екипи на общинските администрации, регионалните здравни инспекции, медицински специалисти и институции, неправителствени организации (НПО) и здравни медиатори.
В областта на заетостта като успех се посочва мобилизирането на усилията на всички заинтересовани страни за активизиране на ромската общност по отношение на интеграцията на пазара на труда и възможностите за работа, предлагани от дирекциите „Бюро по труда”.
В областта на жилищните условия приоритет са изграждането и осигуряването на социални жилища.
В доклада обаче е посочено, че ромите не са активни и нямат интерес да си търсят работа, което в комбинация с ниска грамотност и квалификация, ниска мотивация и недоверие са сред основните фактори, създаващи трудности за трудова реализация и интеграция на ромите.
Други проблеми са нередовното здравно осигуряване, липса на общопрактикуващ лекар, ниската грамотност и ниско ниво на здравно образование, недостигът на здравни медиатори за работа в ромската общност.
Дебатът
"В гетата зрее бомба и тя ще започне да гърми все по-често", предупредиха от левицата по време на дебатите.
"Има стратегия, но липсва адекватна политика, която да е насочена към интегрирането на ромите, липсва реална политика, която да спира конфликтите или да ги овладее в началната им фаза, въпрос на време е да се случат още по-лоши неща от Асеновград и Катуница", заяви депутатът от БСП Георги Гьоков. Според него управляващите водят силова политика, а в случая е нужно да е хуманна.
"С този доклад проблемите пак ще се заметат под масата и следващата година ще се питаме отново къде сбъркахме, сега политиката е все едно имаме десетилетия напред за интегрирането или че имаме фондове, които ще ползваме до безкрай, а това не е така“, коментира Гьоков.
Дебатът се пренесе и до въпроса дали по времето на комунистическия режим ромите са били интегрирани и са живеели по-добре.
Според Александър Паунов от левицата в основата на маргиналиирането им е безработицата, защото след 1989 г. масово са останали на улицата.
Тома Биков от ГЕРБ пък му отговори, че явно и по времето на тоталитарния режим нещата не са били съвсем наред, защото само две години след падането му интеграцията на ромите се е разпаднала.
"Преди 30 години това малцинство беше интегрирано, що-годе грамотни ромите бяха наети на работа, след това бяха изхвърлени от индустрията и така започна тяхното капсулиране, оскотялост и озлобление, а гетата се превръщат в заплаха за националната ни сигурност“, скочи Иво Христов от БСП. Според него пловдивския квартал "Столипиново" е център на ислямския фундаментализъм. "В тези гета зрее бомба и тя започва да гърми все по-често", предупреди той.
Според Станислав Станилов от "Атака" в крайна сметка става дума за културен сблъсък, защото ромите са социални номади, не влагат нищо в околния свят и ползват само благата наготово. Той настоя, че проблем са големите гета, защото там се възпитават хора, за които образованието не е ценност и заради това не пращат децата си на училище и така стават жертви на средата си.
Надя Жекова от БСП цитира данни на НСИ, според които 99% от децата, които не са тръгнали на училище, са от ромската общност. "За какъв напредък говорим в момента, тази интеграция се провали!", отсече тя.
Рамадан Аталай изрази мнение, че няма как проблемът с малцинствата да бъде решен от хора, които ги мразят и властта да ползва принципа: "Лисицата да пази курника".
