Младежки дебат на тема „Накъде отива Европа?“, организиран от бюрото на Европейския парламент в България се състоя през изминалата седмица във Велико Търново. На него в пространни речи бяха обсъждани проблемите на ЕС, критиките към общоевропейската институция и нейните перспективи. Тъй като много от нещата, казани по време на дебата, обсъждаха разумно истинските проблеми вместо обичайния протоколен подход, решихме да изложим в малко по-дълга част някои от тезите на участниците, тъй като са важни и интересни. Главните действащи лица бяха членовете на Европейския парламент Ева Майдел (Група на Европейската народна партия /Християндемократи/ от ПП “ГЕРБ“) и Светослав Малинов (Група на Европейската народна партия /Християндемократи/ от ПП „Демократи за силна България“), доц. д-р Иво Инджов - преподавател в катедра „Журналистика и връзки с обществеността“ на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Теодор Стойчев - ръководител на бюрото на Европейския парламент в България и модератор на срещата, както и младежи от Велико Търново, региона и страната.
Ето какво заяви евродепутатът Ева Майдел пред събралите се младежи във Велико Търново:
„...През следващите месеци ще има много хора, които ще ви предложат едни лесни решения и по правило тези лесни решения са винаги за най-трудните и най-сложните ни проблеми. Ще ви предложат също така и стени, било то мисловни или физически, зад които да се скриете. Моят апел е да помислите дали да ги приемете. И е много вероятно да ви предложат и много страхове – тези страхове в повечето случаи са за невидимите неща. Не позволявайте някой да ви уплаши, не разрешавайте някой да всява страх у вас или в света около нас. Защото смятам, че без да сме видели света около нас няма смисъл да се страхуваме от него. Но това е, така да се каже, малко храна за размисъл. Защото, в същото време аз съм и реалист човек и смятам, че Европейския съюз дори от моя гледна точка да е най-хубавото нещо, което да се е случило на Европа в последните години, той в никакъв случай не е перфектен. И може да бъде критикуван, и това е съвсем нормално. Защото със сигурност има много неща, които на всеки един от нас не ни харесват в Европа. Но тогава може би трябва да се замислим какво можем да променим ние. Животът може би до голяма степен е най интересен, поне отново за мен, когато имаме едни големи цели, когато не се вглеждаме непременно в дребните и малките неща, когато сме визионери и когато искаме да се борим за нещо, а не против нещо. И аз смятам, че си заслужава.
Силата на демокрацията е именно това, че понякога дори една малка група от хора, със силното си желание, заставайки зад конкретни идеи, могат да направят едни неочаквани обрати. Но каквото и да изберете, смятам, че най-важното е да имате позиция, която да отстоявате, да имате мнение. Защото, както споменах по-рано, много хора ще ви страхуват и много хора ще искат да боравят с фалшиви новини, дезинформация и за много хора стоенето в къщи, неизразяването на мнението е нещо, което те смятат, че се чува много по-силно. Само че аз смятам, че точно това бездействие във важните моменти, когато трябва да дадем нашия глас, то потъва от шума на това, което другите казват, когато отиват да гласуват. Така, че ако сте позитивни към Европа, ако смятате, че Европа може би не е перфектна, но е направила животът ви по-добър, казано съвсем простичко, не мисля, че трябва да се успокояваме. Не смятам, че това е даденост. Ще си позволя и аз да премина във вашата генерация и ще кажа – смятам, че сме доста млади и може би на моменти не си даваме и сметка, че в Европа не винаги се е живяло толкова добре, колкото сега. Имало е много войни, които са взели живота на много хора. Но е имало изключително много хора визионери, които са гледали напред и не са се страхували да бъдат смели в осъществяването на техните идеи. Така че, пожелавам ви повече смелост и повече визия.“
Евродепутатът Светослав Малинов сподели своята идея за това, как трябва да се мисли в Европейския съюз и очакваните резултати от предстоящите евроизбори:
„Винаги съм се ръководил от убеждението, че Европейският съюз е безпрецедентен в историята на човечеството съюз от демократични държави. Особеностите на демокрацията като политически режим предполагат постоянно усещане за нестабилност и криза. Обърнете внимание, срещали ли сте скоро някаква информация за ЕС, в която да няма думите криза, предизвикателства, разпад, пред разпад, дали разпад и т.н. Това е естественото състояние на ЕС, защото като съюз от демократични държави той е подвластен на демократичен процес. А демократичния процес е точно това – постоянно напрежение, постоянно създаване на видимост, за промяна, реформи, нужда от реформи. Колкото и стабилен да е ЕС, винаги ще го има това усещане, и то е естествено, то е здравословно.
По-важен е въпросът има ли институции и практики за разрешаването на тези кризи. Уви, само през кризи може да има някакво развитие. В условията на криза да я преодолееш, тогава политическото лидерство е видимо.
Европейският съюз е показал, в своето развитие, че през кризи може да постигне по-голяма консолидация. И след кризите с Brexit и бежанците, ние сме пред прага на ново ниво на европейска интеграция.
Направо ще ви кажа какво ще стане на евроизборите. Нека разделим силите спрямо визията им за Европейския съюз. Тогава те изглеждат така:
Проевропейски сили – това са онези политически фамилии и политици, които искат ЕС да задълбочава интеграцията си, да става все по-силен, все по-единен, с повече общи политики, институции, с по-голям бюджет. В нея стоят онези, които са разбрали, че за да бъде силен, ЕС трябва да има собствени приходи. Те не са от една фамилия, но със сигурност християндемократите, либералите, зелените и част от крайната левица – повечето са такива. Те се различават по оценките и по начина, по който биха подредили политиките, водещи към обща цел – по-голяма интеграция.
Втората група са евроскептици. Те казват - ЕС е нещо добро, но ако може повече да не се развива, и ако може да се върнат нещата назад, което е най-трудното и най-непостижимо. ЕС няма да остане същия. Част от консерваторите във Великобритания се опитаха да бъдат такива, и видяхте, че историята ги помете, защото нещата се разтвориха на „за“ или „против“, няма такова нещо като „малко от едното и малко от другото“.
Третата група е антиевропейска сила, както сами се наричат – те искат край на съществуването на Европейския съюз, в краен случай тяхната държава да напусне Европейския съюз.
Това, което ще стане на евроизборите е, че проевропейските сили ще спечелят 4/5 от местата. Евроскептиците и антиевропейските сили ще имат останалото, а то не е много. В този смисъл, те ще бъдат изолирани от развитието на европейския политически процес.
Убеден съм, че това ще стане, защото това което видяхме като кризи показа, че европейските решения са единствено дългосрочните и далновидните, а това, което видяхме като основно постижение на антиевропейските сили – Брекзит, не вдъхновява никого в момента. Нещо повече, има отказ от антиевропейска риторика у класически антиевропейски политици.
В България съотношението проевропейски/ евроскептични/ антиевропейски ще бъде в полза на проевропейските сили над средното за ЕС. Убеден съм и в това.
Ние българите не можем да мислим политиката и държавата си без понятието суверенитет. То е напълно естествено, защото суверенитет означава самостоятелност, сила, независимост.
Европеският съюз не е и не може да бъде съюз на суверенни държави, разбрани в този смисъл. На първо време това е споделяне на суверенитета. Това е съзнателно, безпрецедентно в историята на човечеството усилие на група държави, които имат сходни политически институции и те всичките са демокрации, да направят управлението максимално полезно на гражданите и то изисква отказ от определени традиционни характеристики на суверенитета. И в това няма нищо лошо, защото Европейския съюз тъкмо затова е уникално постижение – той предлага нова форма на сътрудничество, преодолява тежкото историческо наследство, преодолява традицията да се мисли политиката само през суверенитет. Това предстои на следващото ниво на интеграция на Европейския съюз. България би трябвало вече да има самочувствието пълноправно да участва в тази нова вълна на интеграция. Вашето поколение ще трябва да извърши това. Задължение на моето поколение беше членството в ЕС. Вашето задължение е България е да се доближи до ядрото, центъра и да участва в тези процеси. В качеството на влияние върху тези процеси, количеството и големината нямат значение.“
Доц. Инджов говори за фалшивите новини и дезинформацията, и как да се информираме така, че да не ставаме нейна жертва. Ето и неговото изказване:
„Само след няколко месеца мнозина от вас ще гласуват на избори за Европейски парламент и ще имат повод за размисъл, мнозина може би ще си останат вкъщи, което не е добро решение, имайки демократично право на избор. На предстоящите евроизбори, ако допълня това, което каза г-н Маринов, ще има сблъсък на три визии за Европейския съюз – за Европа на елитите, за Европа на отечествата и Европа на гражданите – овластяване на гражданите и преодоляване на демократичния дефицит, който е в основата и на медийния дефицит, на който се дължи лошия образ на ЕС.
Нараства евроскептицизмът в България, а ЕС е дал много на България, което не се знае или не се обеснява добре. Трябва да се опитвате да отсявате рационалното от фалшивите новини и откровените измислици.
Според едно изследване на Алфа Рисърч 72% от българите разпознават фалшивите новини, и над 50% от българските граждани се информират от електронните медии – където се случват и фалшивите новини. С взривът на фалшивите новини се фалшифицира базата, на която да се обсъждат основните проблеми. Има антиевропейски нагласи, които се реализират чрез фалшивите новини, вкл. чрез създадени за целта сайтове. Неотдавна Европейската комисия прие кодекс за поведение срещу дезинформацията с пет групи мерки за справяне с нея.“
Въпросите, които поставиха младите хора, бяха следните:
Мирослава Петърчева – старши посланик от Велико Търново: Какво може да се направи от страна на ЕС по отношение на цензурата на медиите и словото в България, тъй като според „Репортери без граници“ България е на 111 място от 180 страни, наблюдавани от организацията?
Богдана Пашева – учител, старши посланик от Горна Оряховица: Коя е най-голямата фалшива новина? И към Светослав Малинов – дали в България е възможно и кога, плащането за метрото да се извършва с пластмасови бутилки, както в Истанбул?
Митко Кацаров от Пловдив: Не ми харесва това, че младите хора не са достатъчно въвлечени в политиките на ЕС и въпреки Младежкия парламент не се чува техния глас. Какво може да се направи, за да може ние да бъдем повече въвлечени в управлението на ЕС?
Александър Симов от Езикова гимназия - Пловдив: Какво мислите за европейската армия и каква е причината да бъде направено това предложение?
Едуард Стамболиев от СУ „Христо Ботев“ гр. Девин: След Брекзит, как ще се промени броя на евродепутатите?
А ето какви бяха отговори:
Евродепутатът Ева Майдел: „Аз ще взема отношение по въпроса как можеш да участваш повече във взимането на решения. Можеш да бъдеш въвлечен – въпросът е колко си активен. Имаме много механизми, но малко се знае за тях. Наскоро Председателят на Европейската комисия предприе директно допитване за промяна на часовото време и 4 млн. европейци взеха участие и изказаха своето мнение.
Благодарение на социалните мрежи и технологиите имаме право да се включим, така, че мнението на всеки един ще бъде взимано под внимание. Със срещи и дебати като днешния – когато имате мнение, има кой да ви чуе. Когато има желание, има как да осъществите идеите и проектите, и да намерите съмишленици по пътя.“
Доцент Инджов: „В България няма орган, който да казва дали има цензура и медиите си налагат автоцензура. Важни теми, които се маргинализират, разпространение на враждебна реч – ЕС може да помогне, като се възприемат стриктни европейски политики за контрол на разходването на средствата по еврофондовете и спазване на етичните стандарти. Решението е в сферата на самата журналистика, но това изисква време. Най-голямата фалшива новина според мен са мрачните картини, които се чертаеха за огромните разходи на Великобритания за еврочленството и колко пари ще се спестят от излизането й от ЕС.“
Евродепутатът Светослав Малинов: „Няколко думи към Мирослава за срива ни в свободата на медиите и някои ключови демократични показатели, защото има и такава по класация на "Рандъм хаус" – това е голяма аномалия, защото, когато една държава стане член на Европейския съюз обикновено има подобряване по тези показатели, а при България има движение надолу по обективно научни критерии, но и според опозицията и вашето лично усещане, което в случая е вярно. Но и според обективно изработените от политологията критерии, в България има влошаване на качеството на демокрацията и свободата на медиите. Не такова, че да поставя под въпрос нашето членство, но това е факт. Ние носим отговорност за това, постигнахме го сами.
Един от начините за пластмасовите бутилки е санкции и глоби, но другият начин е за всяка пластмасова бутилка да получавате по няколко стотинки, това е бъдещето.
За европейската армия – има принципен проблем как да се съчетае тази идея с членството в НАТО на голям брой от европейските държави. Говори се за общ отбранителен капацитет, но това не е само куха фраза, за да скрие темата за европейска армия, а за това, че сътрудничество в сферата на отбраната е задължително. Най-вероятно това ще бъдат специални въоръжени сили, които ще трябва да се намесват и да действат там, където НАТО по устав не може да действа. Защото ние видяхме как няколко държави бяха принудени да харчат пари да умиротворяват държави за благото на техните съседи, а и на Европа, като Франция например. Мисля, че трябва да се прояви солидарност. Тези специални сили трябва да се намесват там, където възниква проблем за Европа, НАТО не може да се намеси, а Европа е пряко потърпевша. Смея да твърдя, че тази теза се роди, когато всички видяхме това, което става в Сирия, потока бежанци и видяхме как Иран, Русия и САЩ се договарят, а бежанците са в Европа.
И накрая за броя на евродепутатите – сега са 751 места в Европейския парламент, и това е фиксирано в Лисабонския договор – не може да растат, а може да намаляват.
73 депутатски места има Великобритания, 27 от тези 73 се разпределят между няколко държави, които са ощетени - знаете, че пропорционално най-ощетени са големите държави от гледна точка на евродепутати на брой от населението. Остават обаче около 50-на, които няма да се оползотворят. Следващият парламент ще бъде от 700 човека. Тези 50 места са запазени за следващото разширение на Европейския съюз – Западните Балкани."
_____
Въпроси поставиха още:
Максим Зангов от Английската гимназия в Русе: Кой е най-приемливият и най-възможният сценарий за Европа от петте, зададени в Бялата книга?
Мартина Абаджиева от Варна, ученичка в Спортно училище - Велико Търново: Има забавяне с изграждането на нашия пансион, който е по европроект и ние сме длъжни да живеем в квартири или учреждения. Кой внимава за точното изпълнение на европейските проекти, реално включените хора и как това може да бъде подобрено?
Дончо Бораджиев – адвокат от Велико Търново: Първо поздравявам г-н Малинов за плаж Корал. В днешно време имаме достъп до голяма информация, и колкото и да не им се иска на сегашните управляващи, ние се запознаваме и с различно от тяхното мнение. Аз лично вярвам в бъдещето на Европейския съюз, но наблюдавайки процесите в него, няма как да няма разочаровани хора от конкретни теми. И моите въпроси към вас като евродепутати са защо България пострада много от убийството на малките стопанства с безумни изисквания? Говорейки за фалшиви новини, под общ знаменател на политкоректност ни се налагат безумни теории и тези, и се получава една огромна цензура. И Европейския съюз излиза и ми казва, че аз трябва да повярвам на това, което ми казват, а не на това, което виждам. Кога ще започне наказателна процедура за България по точката за медии и свободно слово? Кога ще се признае провалът на интеграцията на ромите?
Възпитаник на Национална гимназия „М.В.Ломоносов“ попита, какъв бюджет е определен от Европейския парламент за образованието и по какъв начин може да бъде задържан в България като млад човек?
Ето и отговорите на въпросите и финални думи:
Доцент Инджов: „Виждам проблем, че досега с европейски средства се финансираха големите арендатори, а малките стопанства оставаха на заден план. Доколкото знам, по новия европейски бюджет това ще бъде променено. Но тук става въпрос за сгрешена политика или по-скоро за грешното й прилагане в България. Ролята на медиите е да разкриват тези проблеми и да изискват по-справедливо разпределение на средствата от Европейския съюз, а не да се облагодетелстват само големите арендатори, а да се облагодетелстват хора, които имат по-малки площи и реално се занимават със земеделие. Хората да усетят тези средства, защото те генерират много неща в България. Не съм съгласен с констатацията, че след като ЕС се опитва да накаже Орбан, трябва да бъде наказана и България. Въпросът може да бъде зададен и по такъв начин - какви са нарушенията в Унгария, за да има такава европейска политика спрямо тях? Там има погазване на разделението на властите, задушаване на независимостта на съда, превземане на медийната система, много рестриктивно медийно законодателство. В България има много негативни тенденции и проблеми, но няма негативно медийно законодателство.
В заключение мога да кажа - четете, информирайте се, не вярвайте на всяко нещо, което ви се обещава и все пак гласувайте. Който не гласува след това съжалява.“
Евродепутатът Светослав Малинов поздрави колегата Зангов, че знае за бялата книга и я е чел. И каза: „Основният извод, който съм направил и искам да съобщя е, че няма добър сценарий за България, ако ние не довършим реформите си, които трябваше да извършим през последните 10 години и заради които ни беше направен компромис с приемането ни в Европеския съюз. Аз поддържам няколко по-остри тези – една от тях е, че ние бяхме приети неподготвени съвсем съзнателно – това беще добро за България, но за мен е унизително, че 10 години не довършихме реформите, заради които ни беше направен компромис при приемането ни. И тука искам да направя връзката с Орбан и България. Уважаеми колеги, вие не виждате най-големия факт - няма нужда да ни санкционират, защото ние сме под мониторинг и не сме в Шенген. Унгария е пълноправен член без мониторинг – там има основание за определен тип санкции. Нашата санкция е доклада, който получаваме и на който вече не обръщаме внимание, където е казано, че нямаме съдебна система като хората, имаме нарушения. Лицемерие щеше да бъде ако България беше приета в Шенген и беше махнат мониторинга. Просто нашето наказание и санкции са под много различна, мене ако питате, много унизителна форма. Понякога най-големите факти най-трудно се виждат. България все още няма пълноправно членство във всички сфери – в сферата на правосъдието и вътрешната сигурност. В момента никой дори не чете тия доклади, защото сме решили, че няма да правим реформи, поне известно време.
Накрая, моите последни думи:
Никога не допускайте и не пропускайте покрай ушите си критики към ЕС без алтернатива. Никога не допускайте перманентната критика към нещо от ЕС, което безспорно е несъвършено, да се превръща в критика към съществуването на съюза или в утвърждаване на тезата, че България трябва да го напусне. В политиката много често разумната критика понякога се превръща в нещо разрушително, ако хората не правят тази разлика. Несъвършеното понякога е най-доброто възможно на този свят и несъвършеният ЕС е най-доброто, което можеше да се случи на България и няма никаква друга алтернатива. Запазете си цялата критика към ЕС, запазете си цялата критика към демокрацията в Европейския съюз, но никога не правете тази политическа глупост. Това е глупостта, която някои европейски народи направиха – критикувайки демокрацията, стигнаха до извода, че трябва да я премахнат. Недейте и вие да правите тази грешка.
Българската демокрация има тежки дефицити, в момента е в отвратително състояние, но най-голямата глупост ще е да решите, че трябва да сменим режима. Да сменим тия, които управляват режима - това е нормалния ход, а не друг.
Евродепутатът Ева Майдел: „Аз ще засегна въпроса за Бялата книга. През последните месеци говорим за бъдещето на Европа, искаме да знаем какво гражданите смятат, че то трябва да е. Различните държави и политически семейства имат техните виждания и не се говори толкова много за сценарии. Визията до голяма степен я няма. Имам чувството, че много хора са задълбани в дребнотемия, и понякога в дневните проблеми или тези проблеми, които сме наследили от кризи в последните години и все още работим върху тях и искаме да решим. Точно затова смятам, че в Европейския съюз има голям дефицит от хора с визия, аз ги наричам дигитални лидери. Това не значи, че трябва да можеш да програмираш и да знаеш как умело да работиш с технологиите. Би било чудесно, ако можеш. Но хора, които разбират действителността на днешния свят и по-скоро на утрешния, и този след 15-20 години, хора, които не само се задълбават в това да управляват кризи, но хора, които успяват да ги предотвратят – това е рядкост. Трудно намираме такива хора. Ако имаме повече от тези хора в Европа, може би ще имаме и по-голяма визия къде отделните държави могат да се фокусират в отделните сценарии. Но най-важното е да имаме хората, които могат да ни поведат по този път. Може би ще бъдат точно от вашето поколение, така, че бъдете готови.
По конкретния казус за училището, не съм запозната и не знам, но обикновено има одиторски орган, който следи за изразходването на европейските средства в България, може би и от общината биха могли да ви съдействат. Имаме и европейски орган – Сметната палата, който следи за всякакви нередности, така, че обърнете се към тях...
Пожелавам си за следващия дебат да поговорим малко повече и там където България се справя добре, за да може това да ви даде вдъхновение и възможност оттук нататък да надграждате на това и да се справяте със сериозните предизвикателства.
И бих завършила с последния въпрос, който беше свързан с образование и с това как да ви задържим в България. Честно да ви кажа, аз не искам никой никъде да задържам. Ако искахме да се задържаме, щяхме да сме още по комунистическо време. Най-хубавото нещо на Европейския съюз и на България е това, че можем да бъдем отворени към света и да приемаме света при нас. Велико Търново е пример на град, който вече над милион чужденци го посещават на година, което е чудесно, и много голяма част от хората на България вече пътуват. За мен това, което би било важно е – пътувайте, вижте света, учете където вие прецените, където за вас е най-добре. Вече много българи се връщат, защото пътуват, виждат, че има много хубави каузи, понякога създадени от самите вас, които да отстоявате – дали това ще бъде качествено образование, по-чист въздух или нещо друго, зависи от всеки един от вас.
Пак казвам, заставайте зад неща, не бъдете против – това е най-лесно. И ако вкарате енергията си в това да допринесете за по-добрия начин на живот на обществото, ще бъдете и самите вие по-щастливи. Пожелавам ви повече щастие, което заедно да изграждаме чрез важни каузи за всеки един от нас. Благодаря Ви.“
След дебата, Ева Майдел сподели специално за Actualno.com, че ангажирането на младите хора в смислен дебат за бъдещето на града, държавата или континента, в който живеем, е ключово за успеха на политиките, които прави Европейския съюз. И че образованието на младите хора е важно.
Евродепутатът Ева Майдел (Паунова) е един от най-харизматичните и успешни млади лидери на Европа. Тя е сред политиците, които задават важните икономически и социални политики на бъдещето и дават адекватни и иновативни решения на някои от най-големите предизвикателства пред Европейския съюз. Бакалавър по международни отношения и бизнес администрация на Американския университет „Джон Кабот“ в град Рим, Италия, тя получава и следдипломна специализация по лидерство от университета Харвард. Владее английски, италиански и френски език.
Евродепутатът Светослав Малинов е един от емблематичните политици – визионери. Изучавал е политология в СУ „Св. Климент Охридски“, история на политическите идеи в The New School и политическа философия, консерватизъм в University of York. Възпитаник е на Английската езикова гимназия "Гео Милев" – гр. Бургас. Като член на Европейския парламент той заявява: „Във всичките си действия се ръководя от принципа, че колкото по-единен, по-решителен и по-силен е Европейският съюз, толкова по-добре е това за България. Затова на всички нива винаги съм подкрепял стъпките в тази посока. Днес това мое убеждение е по-силно от всякога“.
