Защо ЦИК решиха да наемат 3000 машини за гласуване, а не да ги купят и какви точно са критериите за определяне на цената, която се оказва доста по-висока? Тези въпроси поставя Асоциация "Прозрачност без граници" на ЦИК и счита, че получените отговори от комисията са формални.
На първо място "Прозрачност без граници" посочва, че мотивите да има наем, а не покупка, остават неясни, защото в протокола от заседанието на ЦИК, на което се взема решението, са заличени 80 страници. Този момент от заседанието не се предава и онлайн на сайта на ЦИК.
Във връзка с цената за наем сега за една машина, тя е 2500 лв. без ДДС, или 3000 лв. с ДДС. За сравнение при президентските избори от 2016 година цената за наем на машина е 1550 лв. без ДДС или 1860 лв. с ДДС, като са наети 500 машини. ЦИК оправдава по-високата цена с доклад от пазарно проучване и със завишените изисквания към софтуера и хардуера.
"Прозрачност без граници" обаче отбелязва, че посоченото проучване отчита и условия, които са неприложими за сегашните избори (например логистично обслужване на секции с машинно гласуване в чужбина, след като машини сега ще има само в България и извънгаранционно обслужване на машините) и поради това не би могло да обоснове значителното увеличение на стойността на машините.
Що се отнася до аргумента за завишени изискванията към хардуера и софтуера, "Прозрачност без граници" прави следния коментар: “За съжаление, не може да се направи оценка на аргументите поради обстоятелството, че в протокола от обсъждането в ЦИК от 2 април 2019 г. тази информация е заличена”.
Конкретен и детайлен отговор получава единствено въпросът кой ще извърши проверка на софтуера и функционирането на доставените 3000 машини. От писмото става ясно, че ЦИК е провела редица срещи с държавни институции (Български институт по стандартизация, Български институт по метрология, МВР, ДАНС, Държавна агенция "Електронно управление", Държавна агенция по метрология и технически надзор), като в резултат на срещите се е изяснило, че не разполагат с капацитет да извършат такава дейност.
ЦИК е положила усилия за решаване на проблема, като ще получи съдействие от Факултета по информатика и математика към Софийския университет и от Института за информационни и комуникационни технологии към БАН за одит, тестване и сертифициране на устройствата и на софтуера.
