Общо 377 сигнала на граждани за фалшифицирани техни подписи в подкрепа на различни партии е изпратила Централната избирателна комисия (ЦИК) до компетентните органи.
По-голямата част или 357 сигнала са отишли до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Другите 20 са отишли в прокуратурата.
Бумът на сигналите стана факт след като ЦИК пусна на сайта си опция за проверка по ЕГН дали даден гражданин не се е подписал в подкрепа на някоя партия. Оказа се, че хиляди българи са видели подписите си в подкрепа на партия, за която изобщо не възнамеряват да гласуват и дори не й симпатизират. Един от най-знаковите случаи беше този на омбудсмана Константин Пенчев. Дори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се оплака, че подписът на депутат от ГЕРБ е бил откраднат. Оказа се, че жалби има срещу абсолютно всички партии, а тепърва се очаква ЦИК да каже колко са за всяка една политическа формация.
След лавината от жалби, ЦИК предупреди, че ще препраща сигнали само ако в тях изрично са упоменати три имена, адрес и подпис на подателя.
"Всеки потърпевш може да поиска заличаване от списъка, но чак след като се установи, че подписът е подправен. Проверката в системата не е основание за автоматично заличаване от списъка", коментира говорителят на ЦИК Александър Андреев. Заличаването може да стане само чрез Комисията за защита на личните данни. Указанието за заличаване се прави от административен съд и само след подадена жалба.
Партиите няма да понесат наказателна отговорност, защото според Наказателния кодекс тя е лична, персонална. При установяване на вина може да се наложи глоба от 10 до 100 хил. лева.
