Въпреки очевидното желание на гражданското общество, председателят на Народното събрание Цецка Цачева не е допуснала подписката за т.нар. радикална съдебна реформа. Реформата на "Правосъдие за всеки" се състои от седем предложения, като е нужна промяна на Конституцията за влизането им в сила.
Именно промяната на Конституцията е дала повод на Цачева да върне предложенията на "Правосъдие за всеки" на правната комисия. Новината беше потвърдена пред в. "Сега" от шефа на комисията Данаил Кирилов. Той обясни, че според Цачева депутатите няма как да разгледат подписката, защото тя няма силата на референдум. Единственото, което може да се направи, е да се изготви доклад, който да се предостави на депутатите.
Преди две седмици подписката на гражданите бе разгледана на заседание на правната комисия. От "Правосъдие за всеки" настояваха инициативата им да бъде приета като законопроект за промени на Конституцията, но предложението бе отхвърлено. Сега остава възможност да помогне президента. През декември Плевнелиев обещал, че ще направи "каквото трябва", ако парламентът не погледне благосклонно на предложенията. Всъщност от тях три предполагат изменение на основния закон - за специален независим зам.-главен прокурор за борба с корупцията по високите етажи на властта, намаляване на мандата на главния прокурор и всички административни актове да могат да се обжалват.
Ето и предложенията за радикална съдебна реформа:
1. Без методическо ръководство на главния прокурор върху дейността на прокурорите. Това ще гарантира независимост и децентрализация на системата.
2. По-малък мандат на главния прокурор – 5 години, не 7, както е сега.
3. Явно гласуване в колегиите и пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), което означава лична отговорност на всеки член на съвета.
4. Намаляване на парламентарната квота на ВСС – от 11 на 7 членове. Изборът на назначените от парламента да става с квалифицирано мнозинство в пленарна зала – 2/3.
5. Две колегии във ВСС – прокурорска и съдийска. Относно тази точка има съгласие в парламента по прословутата съдебна реформа и всъщност това е единственото съгласие сред различните политически партии.
6. Въвеждане на длъжността зам.-главен прокурор. Това се подкрепя активно от Реформаторския блок, като лидерът на ДСБ Радан Кънев многократно е посочвал, че ролята на този нов прокурор ще е да се занимава със случаите на корупция по високите етажи на властта.
7. Обжалваемост на всички административни актове по съдебен ред. Тази реформа предполага изменение по чл. 120 на Конституцията.
