Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) няма нужда от нови правомощия, а от това действащите да не се ограничават. Това каза настоящият главен прокурор Сотир Цацаров.
Във вторник предстои неговото изслушване в парламентарната комисия като кандидат за шеф на антикорупционната комисия, съобщи БГНЕС.
"Правомощията на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) не следва да бъдат ограничавани и най-вече правомощията на Дирекция "Противодействие на корупцията".
В същото време обаче тази дирекция и самата комисия не се нуждае от допълнителни правомощия. Действащите трябва да бъдат запазени. Комисията има потенциал да изпълни задачите си", смята Цацаров.
По време на изслушването си във вторник ще акцентира основно върху необходимостта от промяна в работата на Дирекция Противодействие на корупцията, на увеличаването на нейния числен състав, ще акцентира върху необходимостта от коренно нов подход в работата на самата комисия и нейната администрация.
Според настоящия главен прокурор нужните законодателни промени са за прецизиране кръга на лицата, които са с т.нар. висши публични длъжности.
В момента те са един огромен и неработещ брой, каза Цацаров. Той не разбира кое налага сред тия лица да бъде включен управителя или изпълнителния директор на Българския спортен тотализатор, както и шефове на регионални поделения на изпълнителни агенции.
Цацаров предполага, че е необходимо и засилване на парламентарния контрол върху Антикорупционната комисия. Тази комисия основно се отчита пред Комисията за контрол на СРС. Струва ми се, че тя трябва да се отчита и пред Комисията по вътрешна сигурност и пред Комисията по противодействие на корупцията и парламентарна етика - тази, която всъщност е водеща при процедурата по избор на председател, допълни Цацаров.
Настоящият главен прокурор съобщи, че на 5 или 6 декември се очаква да стане ясно решението на Венецианската комисия по питането на правосъдния министър за отговорността на тримата големи в съдебната власт.
Българската държава ще изпълни решението на комисията в рамките на конституционния ред, заяви Цацаров.
Запитан за пожара в "Пирогов", главният прокурор каза, че водещата версия за момента е тютюнопушене в близост до опасен източник. Пожаротехническата комисия трябва да потвърди тази версия. Предотвратена е огромна трагедия, каза той и благодари на лекарите и на пожарникарите.
Избраният и назначен с указ на президента за нов главен прокурор Иван Гешев коментира инициативата на президента Румен Радев за широк обществен дебат. Обсъждането да е за "цялостния модел на българската прокуратура, нейното устройство и функции, мястото ѝ в съдебната система и връзките с други институции".
"Президентът има право да отправя призиви. Аз не разбрах точно какви са границите на този дебат, какво точно трябва да бъде дебатирано. Когато президентът определи рамките на дебата и ако бъде поканена прокуратурата, ще се отзовем", заяви Гешев.
Цацаров и Гешев участваха в Европейския парламент в Брюксел в конференция "12 години Механизъм за сътрудничество и проверка в България: Равносметка". Форумът е организиран от евродепутата Емил Радев, който е заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.
"Механизмът за сътрудничество и проверка е изчерпал своята полезност, той по същество не съдейства за напредък. Надяваме се да приключи бързо, а всички български институции да продължат да вървят по правилния път", коментира Иван Гешев.
Припомняме, за възможността и главният прокурор да бъде разследван се заговори най-вече след решенията на Европейския съд за правата на човека, който осъди България по делата "Колеви срещу България" и "С.З. срещу България". Специално за тези две дела страната ни трябва да предложи мерки как да бъдат изпълнени препоръките на ЕСПЧ до 1 октомври. В противен случай Комитетът на министрите ще приеме междинна резолюция, което не е добре за международната репутацията на България.
На 18 юни десет неправителствени организации се обявиха против предложените от Кирилов промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които вписват процедура за временно отстраняване и предсрочно прекратяване на правомощията на т.нар. "трима големи" в съдебната власт - председателите на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и на главния прокурор (ГП).
Седмица по-рано Кирилов предложи по искане на министъра на правосъдието или с гласовете на поне трима от съответната колегия на ВСС да се разрешава започване на наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер срещу "тримата големи" и за временното им отстраняване от длъжност.
От неправителствените организации са категорични, че няма нужда от специален ред за разследване на председателите на върховните съдилища, тъй като начинът, по който се образува наказателно производство срещу тях можел да се превърне в сплашващо влияние върху съда.