Евродепутатите ни Мария Габриел и Емил Радев (ЕНП/ГЕРБ) внесоха предложение за промяна на т.нар. Дъблински регламент, който урегулира приема на бежанци в Европа.
Габриел и Радев настояват за отмяна на текста, според който държавата, която първа е приела получил бежански статут човек в рамките на ЕС, е отговорна за него и той може да ѝ бъде върнат от друга страна-членка на ЕС. Според евродепутатите, отговорността трябва да бъде поета от държавите на първо подаване на молбата, независимо дали тази държава е държава на първо влизане или не. Това включва и премахване на възможността за връщане на мигранти обратно в България, каквото е сегашното законодателство.
Например - ако даден кандидат за убежище подаде молба в Швеция, не може този човек да бъде върнат само и единствено защото е влязал в ЕС за пръв път на българска територия. Ако бъде приета поправката, такъв човек не трябва и да бъде върнат обратно, ако е подал молбата си в България, но после е решил да отиде в друга европейска страна. Затова евродепутатите настояват, ако кандидат за убежище напусне територията на дадена държава-членка за повече от три месеца, особено когато това е в следствие на решение за отказ за предоставена закрила или на решение за неговото връщане, то тази държава да престане да бъде отговорна за него.
Освен за Дъблинския регламент, Габриел и Радев искат преосмисляне на механизма за преразпределение на бежанци в ЕС. ЕК предлага създаване на коригиращ механизъм за преразпределение на кандидати за закрила при достигнати 150% от референтната стойност мигранти за всяка държава-членка, като тази стойност трябва да бъде изчислена въз основа на БВП и големина на населението на всяка една държава-членка. ЕК предлага и да има възможност за отказ за участие в коригиращия механизъм, но при заплащане на глоба от 250 000 евро за човек, който принципно би бил приет в отказващата държава-членка. Българските евродепутати обаче смятат, че критериите за изчисление на референтната стойност трябва да са повече: растеж на БВП, за да се види доколко се подобрява икономическото благосъстояние на държавата; ниво на безработицата, защото е нечестно държавите с високи нива на безработица да бъдат карани да приемат кандидати за убежище, когато не могат да осигурят работни места за своите собствени граждани; брой на активното население, което реално работи, плаща данъци и съответно предоставя финансовата помощ за кандидатите за убежище.
Друг проблемен аспект на системата за преразпределение според Мария Габриел и Емил Радев е, че чак при достигнати 150% от референтната стойност за броя кандидати за убежище ще започване процедурата по преместване към друга държава-членка. Но при 150% това означава вече пренаселеност на центровете за настаняване, проблеми с обработките на молбите, недостиг на лекари и друг персонал, отговорен за кандидатите за убежище, т.е. кризисна ситуация. Затова българските евродепутати настояват механизмът за преразпределение да бъде активиран при достигнати 75% от референтната стойност за брой кандидати за убежище, което ще даде време и възможност на съответните служби да организират прехвърлянето на кандидатите в други държави-членки преди да бъде достигната кризисна ситуация.
Мария Габриел и Емил Радев считат и предложената глоба от 250 000 евро на човек за ненужно наказване на най-бедните европейски страни и нарушение на държавния суверенитет. Затова евродепутатите настояват глобата да бъде премахната, като в същото време трябва да бъде препотвърдено правото на държавите-членки да отказват да приемат кандидати за убежище, особено при непосредствена заплаха за националната сигурност.