"Изтеглям министрите на ИТН и слагам край на тази агония"...
"За мен беше чест да водя правителство, свалено от Пеевски, Борисов, Трифонов и Митрофанова"...
"Както надживяхме автократичния модел, така ще надживеем и тази шарлатания"...
И не, това не са цитати от приключенски филм, а от приключението, наречено предсрочни избори и през 2022 година. Месеци след вота все още остава усещането за неяснота дали изобщо имаше смисъл от тях и какво всъщност родиха те. На първо време резултатите от тях са: ново служебно правителство на Румен Радев, нов фрагментиран парламент, нови скандали и нови безрезултатни преговори за съставяне на правителство.
Не сме безгрешни, но сме истински
Всичко започна на 8 юни, когато след седем месеца управление на четворната коалиция между "Продължаваме промяната", БСП, Демократична България и "Има такъв народ" скандалите стигнаха своята кулминация. Във видеообръщение шоуменът Слави Трифонов обяви, че изтегля министрите си от кабинета "Петков" и "слага край на агонията".
Историята обаче винаги си прави шеги и всъщност точно тогава започна същинската агония - близо месец след това политическото ни битие сякаш застина в опит за намиране на съгласие. Появиха се отцепници, променяха се силите, правеха се консултации на всеки кръгъл час, раздаваха се мандати. Всичко това обаче не успя да предотврати гласуването на оставката на кабинета на Кирил Петков, предшествано и от гласуването на оставката на председателя на парламента Никола Минчев. Резултатът - нови предсрочни избори заради ИТН.
Месеци по-късно обаче се оказва, че Слави Трифонов все пак постигна целта си, казваха анализатори - като антисистемна партия ИТН успя да "взриви" няколко парламента и на практика загуби близо две години от развитието на България.
Кампания без компания
След разпускането на 46-ото Народно събрание дойде време и за есенната предизборна кампания.
Листата от дърветата капеха, а с тях и надеждите на хората, че новите избори ще променят нещо и страната отново ще намери пътя към стабилността. Уви, към кампанията имаше мижав интерес, а в основата ѝ бяха обвиненията между партиите за това кой е виновен да ходим до урните за четвърти път само за две години. Виновник, очевидно, не бе намерен, а това доказа и рекордно ниската избирателна активност на предсрочните избори на 2 октомври 2022 година.
Бившите управляващи партии, в лицето на ПП, ДБ и БСП се впуснаха в обяснения в защита на свършеното за седемте месеца управление, докато на ИТН се наложи да правят сметки дали изобщо ще влязат в новото Народно събрание. На отсрещния фронт бяха коалицията от партии, която свали редовната власт - ГЕРБ, ДПС и "Възраждане". Едните потърсиха реабилитацията и излизането от политическата изолация, вторите заложиха на познатите изборни стратегии, а третите се заканиха да преосновават държавата. Но най-яркият пример колко струва както политическата ни класа, така и голяма част от избирателите, е влизането на "Български възход" в 48-мия парламент. Защото партията на Стефан Янев, един от приближените на Румен Радев, влезе там без дори да предложи програма!
Изборите, на които всички загубихме
В крайна сметка резултатите от вота не изненадаха никого.
ГЕРБ се завърнаха на първата позиция, но победата им бе пирова. Със силна антикампания срещу "Продължаваме промяната" Борисов опита да разкаже на хората как "на 3 октомври бензинът ще е с левче надолу".
Бившите управляващи останаха втори, което ги принуди още в нощта на вота да обяват: "Народът ни отреди мястото на опозиция" (Асен Василев). ПП получи малко по-малко гласове спрямо предишните избори, но числата показаха ясно - бившата коалиция има по-малко депутати в настоящия парламент.
Надолу класацията остана без промени, а заканите на Костадинов за възраждане на България останаха само учебникарски план.
Така резултатите родиха фрагментиран парламент, липса на консенсус, а някои обявиха, че деня след вота бе един от малкото случаи, в които утрото не бе по-мъдро от вечерта. Патовата ситуация се запази, а новите избори не дадоха отговор на въпроса дали реално имаше смисъл от тях.
Всички искат правителство, но никой няма желание
В края на 2022 година над два месеца новия парламент не успя да излъчи нов кабинет, което явно означава, че избирателите така и не получиха алтернативния разказ на предишното управление, който да заеме мястото му.
На хоризонта се появиха все повече разделителните линии, а част от тях нарастват дори между бившите партньори в управлението.
Партии и анализатори дори заговориха за повторни нови избори - дали те биха произвели различен резултат и още по-ниска избирателна активност, предстои да разберем през 2023 година.
Така изпращаме политическа година, след която остава усещането за безвремие. Различните тематични мнозинства в 47-ото Народно събрание, свързани с избора на Вежди Рашидов за председател и връщането на хартиената бюлетина създадоха усещането, че статуквото търси реванш и постепенно започва да диктува отново правилата.
Станахме свидетели и на опит за излъчване на редовна власт с мандата на ГЕРБ. Борисов загърби политическите си остриета и изкара на преден план експерти, които бяха поведени от неврохирурга проф. Николай Габровски. Опитът за технократско управление се провали, а с него и опитът за изчистване на имиджа на партията, който очевидно в момента не е безспорен – излишно е да се изтъкват електоралната ерозия, липсата на каквито и да било потенциални партньори за бъдещо управление и много други.
Дали ГЕРБ успя да излезе от изолацията, предстои да разберем. Едно е ясно - процедурата се провали, а сега на ход отново са "Продължаваме промяната", които излъчиха акад. Николай Денков за кандидат за премиер с втория мандат.
Така 2022 година започна с управление с мандат на ПП и завършва... с мандат, който ще бъде връчен на ПП. Изводите от смисъла на политическата година оставяме на вас.
Мразен от всички?
И през тази година ролята на държавния глава Румен Радев бе основополагаща. От всички консултации, които Радев проведе, остана ясното усещане, че няма нито една партия, от която той да получава подкрепа за публичните си политики.
Остана висящ и въпроса опитва ли се Радев да се намесва в законодателната власт, както и с позиции във вътрешнополитически въпроси, които не са в неговите правомощия. Всички дребнави реплики, политически дрязги, които са по-характерни за междупартийните отношения, както и разтеглените срокове за консултации и връчване на мандати отново върна на дневен ред дебата за президентската република. Или полупрезидентската, по Ива Митева.
От друга страна служебния кабинет, начело с Гълъб Донев, също не блесна с устойчивост на политиките, които провежда. Докато енергийният министър Росен Христов над месец чакаше "Газпром" да му вдигнат телефона, за да ги моли отново да получаваме руски газ, то интерконектора с Гърция заработи на пълни обороти. Докато артистите искаха оставката на директора на Народния театър заради политически назначения, министърът на културата Велислав Минеков нарече театъра "блато". Докато Народното събрание гласува военна помощ за Украйна, министърът на отбраната положи всички усилия да не изпратим почти никаква техника и да я пратим не за отбрана и защита на фронта, а за "обучения". А за капак точно преди Коледа "Възраждане" и БСП потърсиха Конституционния съд, че да не влезем във война - нищо, че Путин ни обяви за неприятелска държава още през пролетта. Докато зимният туристически сезон отчита колебливи резултати, ресорният министър Илин Димитров покани Илон Мъск на Белоградчишките скали. И още, и още...
Разбира се, трябва да се отчетат и сериозните стъпки и реформи, които кабинета предприе. Една от тях е по отношение на правната реформа от страна на министър Крум Зарков, както и солидните постъпления по Плана за възстановяване и устойчивост, които бяха финализирани от вицепремиера Атанас Пеканов.
Все така обаче остава максимата - 48-ото НС може да уволни този служебен кабинет, като излъчи нов. Оттук насетне коалиционното управление ще продължи да бъде норма за българската политика, което означава политики на компромиса. За съжаление, политическата ни култура позволява да гледаме на коалицията само като разпарчетосване на властта и разделяне на баницата, но не и като споделена отговорност. Дали и кога политиците ще осъзнаят и променят това, ще разберем всички заедно.
Нещата обаче не изглеждат хич оптимистично - показа го отчаяното бързане и натиск да бъде върната обратно хартиената бюлетина. Случи се точно на 23 декември - всеки с капка мозък може да се досети защо.
