Явлението Кирил Петков може да се опише през разминаването на реалност и социологически прогнози. Разминаване, което показа как реалността е много по-изобретателна от простата статистика.
Прочит - действителност
През историческото лято на 2020 г., когато Триъгълника на властта долови площадния дух на 1989 г. и успя да събере млади и стари, червени и сини на едно място, с една идея, никой не си представяше редовен кабинет едва след година и половина. Малко си представяха градската десница "Демократична България" и все по-слабата ни левица БСП в коалиция. Малко си представяха, че суверенът, гласувал на Референдума на шоуто, ще му удари такъв шамар, че от първа политическа сила ще го накара да променят парламентарното си поведение. И то, за да се запазят като политически субект, преди те самите да се "самоизчегъртат". Повече се ориентираха, че лозунгът на Христо Иванов от "Демократична България" за "дълбоки реформи в съдебната система" няма да бъде толкова разбран, колкото лозунга на служебният министър на икономиката и вече премиер Кирил Петков за "нулева толерантност към корупцията". Малцина бяха сигурни, че след премиер с джипка ще дойде така дълго мечтаният ни пример, който може да бъде срещан на тротоара до улицата, на която живеем.
Никой не си представяше тези трудно смилаеми исторически процеси, дори и социолозите, които категорично проспаха годината - дали заради методология, дали заради зеленото. Пример е подценяването на Трифонов на политическата сцена срещу ГЕРБ. Макар "Има такъв народ" да е партия с неясни позиции и некатегоризиран политически компас, след 12 години управление на Борисов, шоуменът осмивал най-много него, няма как да не бъде смятан за политически фактор.
Така стана и с Кирил Петков. Личност като него не би следвало да е запренебрегване. Когато спасителят за мнозина Трифонов не успя да сформира за втори път правителство, а Петков набираше скорост и престиж в първото за годината служебно правителство, това трябваше да е индикатор, че Рубикон пак ще бъде преминат.
Кирил Петков преди “Продължаваме промяната”
През март 2019 г. Кирил Петков е носителят на златния ритон на церемонията "Достойните българи". Петков създава "Център за приложни изследвания и иновации" към Софийския университет, като дарява лични 500 хил. лева. А заедно със своя състудент Асен Василев плащат в продължение на 13 години със свои средства т.нар. Харвардски курсове в Софийския университет.
Образът на Кирил Петков също е познат като един от учредителите на "Да, България". На 9 януари 2017 г. е представен единствено като икономист от Христо Иванов и Петков става един от 14-те членове от ръководството на новата партия. Там заявява: "Отказал съм на олигарси, на политици, хора като вас трябва да ни подкрепят. Или ще се заемем с промяната на тази страна по истински начин, или ще гледаме отстрани". Името му се появява като автор в "Дневник". Той публично подкрепя политиките и позициите на кръга около Христо Иванов и Иво Прокопиев. По-късно се оттегля от партията, намеквайки, че не иска да влиза в статуквото.
Политическият изгрев на Кирил Петков
В много отношения, без да бъдат плод на задълбочен анализ, може да се каже защо електоратът се довери на Кирил Петков. Основното - не прилича с нищо на Бойко Борисов. Енергичен, усмихнат, не се кара, докато прави изявления, никой не му е виновен, не демонстрира самовлюбеност. Много по-богата и успешна биография и липсва фактът, че е бил охрана, дори приближен на Тодор Живков.
Видимата липса на такива връзки говори за нов модел на управление, поставено от Кирил Петков. Обещание, което трудно се случваше в управлението назад. Някога Борисов влезе във властта с девиза срещу "Модела Доган", но или този модел го пречупи, или наистина му хареса, че чак се срасна с него. Сега мотото е "нулева толерантност към корупцията". Но големият въпрос е следният - към корупцията на някогашното статукво или към изобщо?
Случилото се дотук - необременен като служебен министър на икономиката Кирил Петков посегна към Българската банка са развитие с обяснение да бъде спрян течът на пари към определени елитни обременени (с огромни капитали и тежко олигархично поведение) прослойки. Пусна на публичен търг луксозния служебен автомобил на Стоян Мавродиев, който беше символ на обичайните практики от Борисовото управление. Разкритията в ББР, по думи на Кирил Петков, не са най-големият проблем, а реалното спиране на заеми за 850 млн. лева, които са били в процедура на одобрение и са били на финалната права да бъдат дадени, като средният размер на заемите е бил над 50 милиона. Твърдението му беше коментирано от политици и журналисти, които изтъкнаха в свои публикации, че целият финансов ресурс в ББР е десетократно по-малък.
След влизането на новото ръководство на ББР, категоричното становище на служебния министър на икономиката беше, че Българската банка за развитие не раздава високорискови и необезпечени кредити. "Банките продължават да имат 50% от риска. С други думи, парите ще отидат там, където самите банки също разчитат, че все пак ще се върнат. Така че това е абсолютно невярна информация, че едва ли не имат много високорискови кредити".
Дали постъпката му е дръзка или популистка - трудно може да бъде окачествена в година, изпълнена с предизборни кампании. Но това, с което Кирил Петков се отличи, е новият му модел на кореспонденция с електората. Ако "Има такъв народ", "Изправи се, БГ/Мутри вън (Ние идваме)" и "Демократична България" залагаха на главно вербална кампания антииГЕРБ, то формацията на Кирил Петков "Продължаваме промяната" имаше за цел да покаже реалните действия. Недоволството срещу модела на ГЕРБ и ДПС същестуваше, но не така токсично изчегъртано заявен както при останалите. Кирил Петков си взе поука от чашите студена вода, изпити от Слави Трифонов, Христо Иванов и Мая Манолова. Соченето с пръст печели временен електорат, но щом се сочи с пръст, би следвало да се взима и отговорност за направените политически ходове. И не с цената на сляпото доверие, че електоратът отново би те избрал.
Голямата черната точка
Безспорно говорим за казуса с канадското гражданство на Кирил Петков. Тук ключовите събития бяха две. Първо, че указът на президента Румен Радев, с който Петков беше назначен за служебен министър на икономиката, беше обявен за противоконституционен от Конституционния съд. От това важно решение обаче не последва де факто нищо и при тежкия въпрос щом един президентски указ е противоконституционен, това не значи ли, че президентът нарушава Конституцията? А президент, който нарушава Конституцията, следва ли да бъде свален от поста с процедура по импийчмънт? Въпроси, които дори не бяха сериозно дебатирани в обществото. Румен Радев безспорно извади и политически шанс - той вече беше в кампания за втори мандат и нямаше за кога да бъде свалян от поста. Не бива обаче да забравяме как Радев опита да убеди Конституционният съд, че няма защо да завършва делото "Петков" с решение - защото Петков вече не бил министър и служебното правителство приключило мандата си?!
Освен това - възможността да бъдат обжалвани решенията на Петков като служебен министър на икономиката. Също - и на първото за годината служебно правителство, макар че по този въпрос бяха изказани мнение, че няма как, защото говорим за колективни решения, не за еднолични на Петков. И тук нищо не се случи - нито за едноличните действия на новия премиер като министър на икономиката, нито за решенията на първия кабинет "Янев".
Второ - прокуратурата реши, че няма да повдига обвинение на Петков за декларацията му, че няма друго гражданство, освен българско. А по тази сюжетна линия беше прието и, че президентът нямал за задължение да проверки дали когато номинира даден човек за служебен министър, той (случайно) лъже в декларацията си. Странно?! Или не?!
В крайна сметка остана въпросът - Кирил Петков и "Продължаваме промяната" искат да върнат върховенството на закона в България. Искат да върнат справедливостта? А ще го направят ли, когато справедливостта е в техен ущърб? Защото добра или лоша, Конституцията е върховният закон - Конституционният съд реши. И остана усещането, че в случая личният морален кодекс беше предпочетен пред този, който би трябвало да е на първо място за всички българи, независимо дали им харесва или не, дали го одобряват или не.
Действителност - очакване
Кабинетът Петков дойде със сериозни заявки на политическата сцена. С демонстрирано желание за дълбоки реформи, за нулева корупция и за по-висок стандарт на живот. В това парламентарните представителите на "Продължаваме промяната" отчасти приличат на лицата от НДСВ. Юпитата - млади, получили своето образование в чужбина, не толкова познати на българското общество, но със завидни знания в сферата им на развитие.
Макар и на юпитата да беше гледано с очакване, те донесоха значително разочарование на изстрадалото българско общество. Но нито една социологическа статистика не може да измери българското разочарование. Защото спасителите периодично ни карат да съжаляваме, че те са били на власт. Царят, Бойко, Слави. Сега, в ролята си на спасител, е Кирил Петков. И носи, без може би да е поискал дори, най-тежката и трънлива корона. Защото управлението не е само процентно доверие от изборите. А работа по обещаното.
Обещанията са много - 4-годишен мандат, премахването на Гешев и Цацаров и съдебна реформа, която да донесе справедливост, електронно правителство, работеща здравна система. Зад всички тези бъдещи процеси стои ликът на Кирил Петков, а за тяхното неизпълнение - силите от коалиционното споразумение.
