Откакто България е в Европейския съюз, страната ни е под европейски мониторинг. Причините са две – неспособността ни ефективно да се борим с корупцията по високите етажи на властта, а и по по-ниските, както и липсата на равенство пред закона. С една дума това можем да обобщим като беззаконие.
През тази година за пръв път Европейската комисия реши да задейства процедура по премахване на мониторинга – т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка. Все още предстоят действия като консултации с Европейския съвет и разглеждане на въпроса от Европейския парламент, но е факт, че никога досега не сме били толкова близо до премахване на наблюдението. На пръв поглед това е повод за сериозна радост и гордост. Но изборът на нов главен прокурор – на човека, от когото в най-голяма степен зависи да няма беззаконие, показа, че още сме далеч от тази радост и гордост.
Кой щеше да е кандидат номер едно за поста? За почти никой, следящ процесите в правосъдието ни, не беше изненада, че избраният е Иван Гешев. Човек, който има награди като "Джовани Фалконе", изглежда логичен избор. Но самият той не искаше да влиза в "калната надпревара" - поне в началото на годината и поне за пред камерите. През лятото обаче вече беше кристално ясно – думите не са това, което са, а Иван Гешев е кандидат номер едно за държавен обвинител номер едно и всъщност единствен кандидат – един от най-големите пороци на процедурата. А извън процедурните дефекти, бързо лъсна и как вижда нещата самият Гешев – в скандално интервю за БНТ той използва израза "десни екстремисти" по адрес на тези, които вярват в принципа на разделение на властите като основен принцип за съществуване на демокрация, и каза, че, станалата в крайна сметка пръв прокурор на ЕС, Лаура Кьовеши също като него била единствен кандидат. Нещо изключително лесно оборимо – Кьовеши имаше конкуренти и само във финалната фаза те бяха двама - французинът Жан-Франсоа Бонер и германецът Андрес Ритер.
Имотни тайни
Отделно, около Гешев имаше още по-сериозни въпроси. На първо място – какво е правил баща му Стоимен в началото на този век. Стоимен Гешев е бил следовател, а осъдената на първа инстанция на 15 години затвор за съучастие при искане на подкуп в особено големи размери бивша зам.-кметица на район "Младост" Биляна Петрова извади официално документи, включително съдебно решение на Софийски градски съд (СГС), които показват участие на Гешев-баща в много съмнителна имотна сделка по случай, при който държавата е имала претенции за дължими пари.
Бащата на Гешев обаче не е единствен – скандално звучи и имотна сделка на жената до него, Детелина Ханчева. Тя изглежда е купила апартамент на изгодно ниска цена от човек, който доста време е съдружник с Александър Ваклин – основният свидетел на прокуратурата срещу Десислава Иванчева и Биляна Петрова. Данъчната оценка на недвижимия имот е 102 183,60 лева. Пазарната му цена към този момент е около 150 000 лева. Имотът обаче е продаден за 40 000 лева. Продавачът е фирма "МС Консулт 2010" ЕООД, зад която стои Марио Кръковски. Александър Ваклин също има пръст в сделката – чрез заем, предоставен от негова фирма. Ваклин обясни пред Actualno.com, че е дал заем от само 20 000 лева, с които е невъзможно да се построи цяла кооперация – кооперацията, в която Ханчева си е взела евтино 86 квадрата апартамент. Друга връзка между Ваклин и Ханчева се оказа фирма "М Консулт 95" ЕООД. Тази фирма и Ханчева създават фирма "Отеа" ООД в началото на 2013 година. А през есента на 2012 година, Александър Ваклин е бил съдружник в "М Консулт 95" за 57 дни. Защо?
"Присъствието на "София Централ" ООД през 2012 година в дружеството "М Консулт 95" е точно 57 дни и е представлявало юридически способ за извършване на апортна вноска. Целта е да се разпредели между бившите съдружници г-н Кръковски и г-н Ваклин собствеността на останалите непродадени обекти в последния им съвместен проект на бул. "Ген. Н. Г. Столетов" 11, завършен с разрешение за ползване през 2009 година и дружествата да оперират автономно с тези активи", гласи официалното писмено уточнение от "Ваклин Груп" за Actualno.com. То беше дадено, след като в интервю за Actualno.com Ваклин отрече някога да е имал нещо общо с "М Консулт 95", но му беше припомнено чрез справка в Търговския регистър, че това не е така. Самият Ваклин посочи, че "М Консулт 95" влиза в корпоративни отношения с Ханчева след като той е извън фирмата.
Грешката на Ваклин с обясненията в този случай не беше единствената. Друга направи сайтът за разследваща журналистика "Биволъ" – къде се намира апартаментът на Ханчева и кой го е строил. "Биволъ" твърдеше, че и Ваклин е участвал в строежа, а Ваклин ги обвини в лъжа, след което сайтът за разследваща журналистика призна грешка – че е говорел за имот, намиращ се срещу имота, където Ханчева има апартамент.
Всички тези факти и съвпадения със сигурност се нуждаеха от коментар най-малкото от Иван Гешев, който той отказа да даде, при това на няколко пъти. Специализираната прокуратура, на която той беше ръководител преди да стане кандидат за главен прокурор, обаче се заинтересува, видя косвената връзка между Гешев и Ваклин и ... не я намери за нещо смущаващо по отношение на делото "Иванчева". Не намери и причина да търси дали Детелина Ханчева не е извършила престъпление, след като е успяла да си купи толкова евтин апартамент – така, както не намери вина в никой в прословутата сага "Апартаментгейт". И само като "просто казано пред медия" остана споделеното от Иванчева и Петрова пред Actualno.com за Ваклин, за прочита на СРС-тата по делото им – особено за едно, което било само аудио (видеокартината незнайно как прекъсвала преди записания разговор) и в което Ваклин говорел с неидентифициран мъж, който казвал, че от Специализираната прокуратура са му предложили 15 000 лева, за да внесе сигнал срещу Иванчева, за заплаха от общински съветник на ГЕРБ към тях, че ще бъдат "сготвени" – двете не пожелаха да кажат името на въпросния човек, само че той още е общински съветник.
Протестите срещу Гешев
Спорните обстоятелства за Иван Гешев и фактът, че стана единствен кандидат за главен прокурор, предизвикаха протести. Срещу това Гешев да стане обвинител номер едно се изказаха бившият правосъден министър и лидер на "Да, България" Христо Иванов, на адвокати като доц. д-р Светла Маргаритова-Вучкова, Емилия Недева, Михаил Екимджиев, Александър Кашъмов, Златка Стефанова, Йордан Цветанов, Снежана Стефанова, София Разбойникова, Мария Шаркова и Даниела Михайлова. Но пък зад Гешев открито застана ДПС, заедно с кажи-речи всички районни прокуратури, следствието и ДАНС – с подписки и оповестяването им, което е доста спорно от гледна точка на Закона за съдебната власт. Дори Цветан Василев се изказа по адрес на Гешев, описвайки ги като маша на Делян Пеевски, което само предизвика бетониране на отпора срещу критиките – защото Василев е основният подсъдим за източването на КТБ, а Пеевски не намери място в делото. Самият Гешев видя Прокопиев и Василев като кукловоди, искащи да го спрат за мястото на главен прокурор. А явно заявената позиция на "Демократична България" и като организатор на протест срещу Иван Гешев само подсили тези обвинения – особено в кръга медии на Делян Пеевски. Против кандидатурата на Гешев се обяви и председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, а това също беше коментирано от Иван Гешев – Панов един вид просто мрази главния прокурор, който и да е той.
Не закъсняха и сигналите срещу Гешев – автор беше гражданско движение "Боец". Основателите му обаче също изглеждат леко странно – хора от Видинско, а председателят му Георги Георгиев е човек със средно образование. И няма как да не се появяват въпроси дали те имат възможността наистина да са водени само от съвестта си честни граждани или зад тях има някой, който осигурява тази възможност и финансова – защото съвестта не пълни стомаха. Прокуратурата и ВСС проверяваха сигналите, но това не доведе до нещо друго извън "няма вина".
Първите протести срещу това Гешев да стане главен прокурор бяха още в края на юли, а разбира се веднага цъфна и контрапротест, както и сигнали за типични полицейски номера срещу неудобните протестиращи - което само накара все повече хора да скандират, че "Гешев е позор". Междувременно стана и кристално ясно, че Гешев няма да има официален конкурент, правосъдният министър Данаил Кирилов се скри от всякакви опити да бъде накаран да издигне такъв – например следовател Бойко Атанасов, а Гешев не се разтревожи изобщо, че ще се състезава сам със себе си.
През лятото обаче протестната инерция замря, а и самите организатори я доубиха с плана, че август ще има почивка и "продължаваме септември". За разлика от тях, Иван Гешев не почиваше – представи концепция за бъдещето на прокуратурата под негово ръководство, от която стана ясно, че планира да използва медиите като инструмент за тезите на държавното обвинение (показателно е да видим догодина кои точно медии първи ще излизат с благоприятна за имиджа на прокуратурата информация), както и, че магистрати, предлагали подкуп, може и да получат прошка – зависи конкретния размер на подкупа и конкретния случай.
Дойде септември, и протестите пак се почнаха. Контрапротестът вече беше с ясен водач – информационна агенция ПИК на Недялко Недялков, син на Недялко Йорданов и полубрат на създателя на "Биволъ" Асен Йорданов. Почнаха и провокациите срещу протеста против Гешев – с появата на определено ръбати муцуни и "батки", които даже скандираха как Иван Гешев е позор с идеята да се разиграе сюжет кой е явно против единствения достоен да стане нов главен прокурор. Вкаран беше и сюжет "Иванчева" – разбира се, от познати лица като например сподвижникът на Бисер Миланов-Петното Йордан Бонев, син на осъждания за наркотрафик бивш полицай Венци Чикагото и разбира се, с твърдение как подготвяла държавен преврат. Прокуратурата тръгна да проверява, но досега поне не е обявила доказателства Иванчева да е българският Жан Валжан и не я е обвинила в насока "превратаджия".
Скандалът с БНР
В разгара на есенните протести заради Гешев, стана нещо особено скандално – беше направен опит от ефир да бъде свалена известната водеща на "Преди всички" в БНР Силвия Великова, която основно отразява ресор "Правосъдие" и често притиска с неудобни въпроси както Гешев, така и прокуратурата като цяло. Бурната реакция на остатъците от журналистическата гилдия в България върна Великова в ефир и се почна с разплитането на скандала и последствията – защото свалянето на Великова беше придружено с тишина в ефира на Националното радио за няколко часа в началото на септември. БНР взе да обяснява как промяната била търсена с идея за повече "обективност и безпристрастност", на което никой в гилдията не се върза и беше поискана сметка. Пръв го отнесе новият директор на "Хоризонт" Николай Кръстев, който подаде оставка. Генералният директор Светослав Костов обаче явно показа, че няма да поеме доброволно вина, но нямаше кой да го остави просто така – редколегията поиска оставката му. Междувременно прокуратурата, водена по случая точно от Иван Гешев, се насочи към техническия ръководител на БНР Пламен Костов като виновник за спирането на радиото. А пред парламента главният прокурор Сотир Цацаров каза, че версиите си противоречат и че Светослав Костов почнал да говори за нагласяване на обществени поръчки. Версията на Великова е, че Костов говорил с нея в Борисовата градина и обяснил свалянето ѝ от ефир с натиск отвън, а версията на Костов е, че в Борисовата градина просто поздравил Великова, докато отивал на работа.
И се започна – СЕМ глоби БНР заради спирането, КРС също се засили натам, но СЕМ продължи и с искане Светослав Костов да си даде оставката, давайки му 7 дни да го стори. Костов отказа доброволно да се оттегли, взе да обяснява как имало и друг опит за саботаж и спиране на БНР заради несъгласувана техническа профилактика, но НУРТС официално отрече. СЕМ продължи със старт на процедура за принудително отстраняване на Костов и го свали от поста, но той се закани да обжалва пред съда и че ще се разправя там с всеки, който му уронил престижа и съсипал името му. А създадената Временна анкетна комисия в парламента заради скандала си удължи срока на работата си до началото на февруари, 2020 година. Какво ще излезе от това – може би най-добре го каза самата Великова, която беше категорична, че заради скандала все по-малко хора ще смеят изобщо да задават въпроси – опасни и за тях въпроси като тези за Иван Гешев. А може би това беше скандал, който в крайна сметка не касаеше толкова директно избора на главния прокурор - не за друго, а защото така и не излезе на бял свят какво толкова е разкрила или попитала Великова, за да бъде спряно цяло радио!
Изборът
Буквално преди гласуването във ВСС, "Демократична България" прекрати кампанията си за местните избори, а протестите против Гешев продължиха. В самия ден на избора те бяха особено ожесточени - имаше си контрапротест, доста видимо какъв точно, водачът му Недялко Недялков пък на ВИДЕО демонстрира кой и как подкрепя Иван Гешев. От другата страна имаше анонимен сигнал за бомба в сградата на ВСС, който не прекъсна процедурата, СДВР не пусна протестиращите против Гешев пред сградата на ВСС с аргумент, че контрапротестиращите първи запазили мястото за своите действия, жандармерията вдигна градуса на напрежението на "Орлов мост". Беше вдигнат и палатков лагер на емблематичното място.
В деня преди изслушването във ВСС, Actualno.com и "Биволъ" публикуваха материали, хвърлящи ново съмнение върху Гешев – дали не е имал недекларирани сметки в чужбина и какво е правил по делото "Недосегаемите", свързано с крупни данъчни измами – дали не е работил умишлено за по-ниски присъди за обвиняемите?! Прокуратурата моментално отрече и двете хипотези, като лично Сотир Цацаров уточни на въпрос на Actualno.com, че няма разследвани за недекларирани сметки в чужбина членове на ВСС – попитахме дали има такива хора и ако има, как са гласували в процедурата по избора на Иван Гешев за следващ главен прокурор на Република България. Цацаров коментира, тъй като в официалното обяснение за Гешев беше посочено, че има магистрати, които са разследвани точно за недекларирани сметки и имущество зад граница, но самият Гешев не е сред тях, тъй като няма данни и доказателства, сочещи нещо нередно. Само че, въпреки първоначалното публично уверение на прокуратурата за ролята на Гешев в "Недосегаемите", след това започна официална проверка и точно в деня на второто гласуване от страна на ВСС на кандидатурата на Иван Гешев за нов главен прокурор официално беше казано, че няма нищо притеснително по адрес на Гешев, което да води до следващи стъпки. Каза го Специализираната прокуратура – тази, която Иван Гешев ръководеше. Официално тече и разследване срещу неизвестен извършител за фалшифициране на документи относно сигнала, че следващият главен прокурор на България има недекларирани сметки в чужбина.
На самото изслушване Иван Гешев коментира темите на двете публикации, като ги видя като част от "хибридната война" срещу кандидатурата му. Гешев коментира и изказването за "десните екстремисти" – един вид било хипербола, защото на хората иначе нямало да им е интересно да го слушат и гледат по телевизията. Гешев обясни и, че се кандидатира за поста, след като каза в началото на годината, че не иска, защото не можел да предаде доверието на колегите си в него, а за липсата на Пеевски в делото "КТБ" отново каза, че не приема натиск отвън и че тази липса е основана на факти. А по въпросите за състоянието и ролята на прокуратурата ни единственият кандидат за държавен обвинител номер едно коментира, че не бива да се притесняваме, че прокурори с по-висш ранг могат да дават указания на такива с по-низш – един от считаните за мнозина сериозни недъзи в прокуратурата и правосъдието ни, даващ практически неограничена власт на главния прокурор. Но Иван Гешев изрази и готовност да приеме препоръките на Венецианската комисия за промяна по отношение на правомощията на главния прокурор. И в крайна сметка, без изненада, той беше посочен от ВСС за нов главен прокурор, като само четирима съдии се обявиха против – съдии, избрани във ВСС от съдийското съсловие, начело с Лозан Панов. Самият Панов коментира, че статистиката за работата на Гешев не показва нищо блестящо що се отнася до знакови дела, а имаше и коментари за характера на новия главен прокурор – дали не е прекалено избухлив и дали няма да реагира пресилено от позицията на силата в случаи, в които се чувства засегнат. Гешев коментира след избора в дух, че ще се постарае да докаже, че не е човек, който да се възползва от властта.
Изборът предизвика нови протести – пред президентството - защото президентът Румен Радев беше на ход, с правото си да наложи временно вето, а премиерът Бойко Борисов упорито странеше от темата, но не пропусна все пак да вземе страна и да каже, че "с Христо Иванов написахме закона", според който сега се изпълнява процедурата за избор. Поредната плитка заблуда – законът беше написан по идея на Иванов и Реформаторския блок, но по модел, преформатиран и официално предложен от АБВ на Георги Първанов, което лесно може да се види с поглед върху хронологията на "историческия компромис за съдебната реформа" само 3 години назад.
В крайна сметка Румен Радев реши да върне избора на Гешев - защото не е имало друг кандидат, защото открито МВР, ДАНС и ГДБОП са лобирали за Гешев, а по Закона за съдебната власт това не е допустимо и защото начинът на провеждане на избора създава съмнения в обществото.
Светкавично ВСС пак се зае с въпроса – бързо реши да не се почва процедурата от самото начало, т.е. пак с издигане на кандидати, както Радев намекна, че трябва да бъде, защото един кандидат значи липса на състезание и на различни идеи като белег на демократичност. При прегласуването резултатът беше огледален на първия път – пак 20:4 гласа, само че този път имаше и отделен скандал – със съдия Атанаска Дишева. Тя заяви пред Пленума на ВСС, че Иван Гешев си е позволил да я заплашва, правейки аналогия с кариерата на съдия Методи Лалов, който от председател на Софийския районен съд стана общински съветник на "Демократична България" в София. Гешев отвърна в стил, че дори да беше казал "добър ден" на Дишева, тя пак щяла да го чете като заплаха, а Дишева категорично повтори, че думите на новия главен прокурор по неин адрес са заплаха. Представляващият ВСС Боян Магдалинчев не видя нищо страшно в казаното от Гешев, а това, че 64 съдии поискаха дисциплинарно производство срещу новия главен прокурор заради случилото се си остана само за пред медиите.
Новият скандал не се оказа достатъчен за Румен Радев да търси Конституционния съд – с идеята дали процедурата по избора изобщо е съвместима с Конституцията и дали е проведена законно. Вместо това Радев утвърди Гешев - а защо това можеше да не става толкова процедурно и президентът реално да натисне за промяна на системата на държавното обвинение, можете да си припомните с ТОЗИ КОМЕНТАР. Радев, обаче, избра друг път – да говори за мястото на прокуратурата, след като тя беше оглавена за следващите 7 години от човек, за чийто избор от процедурна гледна точка самият президент първоначално възрази! Колко струва това всеки може да потърси отговор сам за себе си. Показателен е последният засега протест по темата "Гешев" – една много тъжна картина.
Европейският поглед
Изборът на Гешев стана тема и в Европейския парламент – заради "Апартаментгейт" и заради "Недосегаемите". Какво каза там новият главен прокурор на България и как се държа – припомнете си с ВИДЕО в този материал! Показателно е обаче как премиерът Бойко Борисов разпалено взе отношение и как в прав текст си каза, че ако не бил той, Лозан Панов нямало да е на позицията, на която е. Точно заради това Панов поиска Борисов и Сотир Цацаров, който правеше намеци именно към председателя на ВКС как точно е избран по време на двата Пленума на ВСС за избора на Гешев, да бъдат разследвани за търговия с влияние и кадруване – глас в пустиня.
Но това, че Европа не си прави илюзии за правосъдието ни, стана показателно точно в края на годината. Тогава правителството реши да вади предложение да се създаде пост на "независим прокурор", чиято единствена задача е да следи дали главният прокурор не е извършил умишлено престъпление от общ характер. Предложението е промяната да стане през НПК, но президентът смята, че това е невъзможно и следва да се промени Конституцията - там, където се казва, че главният прокурор упражнява "методическо ръководство" на цялата прокуратура т.е. без негово знание и указание никой в България де факто не може да бъде разследван. Отделни са и въпросите всички актове на прокуратурата да подлежат на съдебен контрол – сега не е така, отказ от досъдебно производство се обжалва само пред по-висша инстанция на държавното обвинение, както и този, че във ВСС половината членове са излъчени от партиите в парламента, което значи пряк инструмент за оперативен контрол на съдебната ни система от законодателната власт. Или казано по-просто – зависимост, защото всички важни решения на ВСС изискват квалифицирано мнозинство, т.е. повече от половината членове да са съгласни. А един от вицепремиерите в кабинета "Борисов" и сочен за новата най-силна фигура там след самия Борисов – Томислав Дончев, призна, че правителственото предложение е пълно с дупки и има много неясноти. Новият главен прокурор обаче не реагира позитивно на стартираната от президента дискусия - с аргумента, че не му е ясно какво конкретно тръгва да се дискутира като промяна на Конституцията, и с явната констатация, че формулировката "независим прокурор" е обидна.
Всичко това стана на фона на избора на досегашния главен прокурор Сотир Цацаров за председател на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Това стана, след като сочещата се за единствена голяма алтернатива на управлението на ГЕРБ БСП се разцепи при гласуването и 27 червени депутати подкрепиха Цацаров. Отделно, соцлидерът Корнелия Нинова със знаково изказване ясно показа, че няма думата по такива въпроси като състоянието на правосъдието ни и неговата независимост, която трябва да е гаранция за справедливостта и налагането на законите върху всички българи по един и същ начин – най-важните въпроси на държавността ни!
