По традиция Actualno.com започва годишните си обзори със споменен не за изминаващата година, а за тази преди нея. В случая спомените ни отиват и по-назад просто заради факта, че това, което си спомняме, минава през няколко години назад. А в случая ще говорим предимно за политици – тези, които не влизат в затвора. Всъщност в България други има ли?
Атентатът срещу Ахмед Доган
На 19 януари тази година се навършиха две години от опита за атентат срещу Ахмед Доган. И до днес за мнозина това беше постановка, чийто обхват не може да се осмисли напълно, но е свързан с последвали събития, като срива на Корпоративна търговска банка, например. А за широката общественост остана само да регистрира последствията и да се чуди кога ли отново ще се повторят причините.
Не бяха изминали и два месеца от 2015 година, когато прокуратурата се отказа от обвинението срещу Октай Енимехмедов за опит за убийство на Доган. ДПС, естествено, не се съгласи с това виждане, а Октай Енимехмедов поиска орден "Стара планина" за стореното. А на 20 април стана окончателно ясно – Енимехмедов получи присъда от 3,5 години затвор, но всъщност това означаваше година и половина в затвора, защото Октай вече беше прекарал две години под домашен арест.
Енимехмедов влезе зад решетките заради „закана” да убие Доган – това беше окончателното обвинение, базирано на експертно заключение, че с газов пистолет не можеш да убиеш човек. Официално не беше изяснено кой точно е пребил Енимехмедов в минутите след като той „заплаши” Доган с натискане три пъти на спусъка на пистолета си, макар че цяла България видя на телевизионните камери кой кого нарита и преби.
Месец по-късно вече беше ясно кой е бил Енимехмедов - Исмет Исмаил, Танер Али, Джамисет Джафер, Красимир Минчев и Тимур Халилов, само че на обвинението не му било ясно кой коя травма нанесъл на Енимехмедов, та затова и накрая всичките бяха оневинени – и защото опитвали да възстановят реда. А Октай влезе в Бургаския затвор, за да излежи наказанието си.
Цветан Цветанов и съдебните му перипетии
От трите дела срещу бившия вътрешен министър остана да бъде решено само това, свързано с отказа на Цветанов да разреши подслушване със СРС на бившия шеф на РЗБОП Орлин Тодоров.
Тодоров е един от кадрите, които се издигнаха в системата на МВР по времето на Цветанов и се сблъска със съдебната система заради обвинения, че е изнасял класифицирана информация по досъдебни производства. Заради това на втора инстанция Тодоров получи 3 години затвор условно с 5 години изпитателен срок.
Присъдата е в пряка връзка със случая с мъртвороденото бебе в Горна Оряховица. По този случай Цветанов си позволи да чете от парламентарната трибуна разсекретени СРС-та през 2010 година, обвинявайки лекари в немарливост, а две години по-късно стана ясно, че бебето е действително мъртвородено и няма лекарска грешка, както Цветанов внуши от парламентарната трибуна.
Отделно Орлин Тодоров беше оправдан за злоупотреба със служебно положение. Според това обвинение той поискал от свидетел да достави детска люлка и пързалка на приятелката му Красимира Михайлова, въпреки че знаел, че те са крадени. Тодоров е невинен още и за това, че разпоредил на полицейски шеф в Горна Оряховица да освободи задържан за хулиганство, че правил справки за собственици на коли по искане на приятели, проверявал хора за криминални и съдебни регистрации след запитване от журналисти, изнасял информация за разследвания без разрешение на наблюдаващия прокурор, въздействал на катаджии да не глобяват негов приятел. Със същата цел въздействал и на шеф на пожарната, и на директор на Регионална дирекция към Комисията за защита на потребителите. Последното обвинение, по което Тодоров беше оправдан, е, че склонявал разследващи полицаи да нарушат задълженията си с цел да не се повдига обвинение на негов близък.
Заради делото с отказаните от Цветанов СРС-та срещу Тодоров, прокуратурата поиска 4 години затвор за втория човек в ГЕРБ пред втората инстанция – Софийския апелативен съд (САС). САС обаче реши да не бърза с решението си.
Междувременно прокуратурата поиска пред САС и да признае за виновен Цветанов по второто дело срещу него. Става въпрос за присвояване на 50 000 лева в полза на Орлин Тодоров. А Цветанов на практика се отърва по третото дело заради кабинета „Орешарски” – това за незаконно мобилно подслушване, чрез т. нар. кетчъри, след като прокуратурата първо се отказа от обвинението, защото по времето на Орешарски беше изменен Законът за МВР и се оказа, че извършваното от Цветанов било престъпление само по време на война, бойни действия или мисии в чужбина.
След като прокуратурата би отбой, решението на съда логично се оказа само формалност. А Цветанов беше защитен дори от о.з. генерал Атанас Атанасов, който обясни всичко с политическа поръчка към прокуратурата – явно от времето на кабинета „Орешарски”, който обаче промени и закона, за да бъде оправдан Цветанов – парадокс или да?!
И докато мобилното подслушване на практика беше решено, САС не беше така благосклонен към Цветанов по въпроса с отказаното подслушване срещу Орлин Тодоров – послушване, за което е имало съдебно разрешение. САС потвърди четирите години затвор за Цветанов, дадени на първа инстанция, а адвокатът на Цветанов Менко Менков директно определи присъдата като „политическо афиширане”. ГЕРБ стори същото, а ВСС реши да брани независимостта на съдебната система и разкритикува директно Бойко Борисов за вмешателство в случая.
И докато вървяха обичайните политически приказки кой е по-по-най, Апелативният съд оправда Цветанов по обвинението в длъжностно присвояване на 50 000 лева в полза на Орлин Тодоров. А Цветанов гордо призна независимостта на българския съд – други го ползвали в своя полза, но не и той.
Дали заради политическите приказки, дали заради факта, че за пръв път реално български политик от национално значение можеше да облече раираната пижама, но делото за отказа да бъде подслушван Орлин Тодоров взе да се разтегля във времето. Първо съдия Бисер Троянов си направи отвод, защото бил член на ЦИК от гражданската квота на ГЕРБ. На негово място влезе съдия Биляна Чочева. За да няма съмнения в безпристрастност, беше взето решение съдебният състав на ВКС по делото за длъжностно присвояване на 50 000 лева от Цветанов в полза на Тодоров да се определи публично, а скоро стана ясно и кои ще са съдиите – Даниела Атанасова, Цветинка Пашкунова и Мая Тонева.
Дойде време за последната инстанция относно отказаното послушване срещу Орлин Тодоров. Обвинението беше категорично – Цветанов е действал с умисъл, за да попречи на разследването. Защитата на Цветанов пък заговори за Съда по правата на човека в Страсбург, ако има осъдителна присъда – защото Цветанов щял да бъде осъден за неща, които и други вътрешни министри преди него правели, а не били осъдени.
В крайна сметка ВКС реши да върне делото на друг състав на САС, защото първият състав бил решавал пристрастно. Не всички от тричленния състав на ВКС обаче смятаха така – съдия Жанина Начева изрично посочи, че нищо в акта на САС не дава основание да се дава такова заключение. „Заключението, че личното пристрастие на членовете на въззивния състав се установява от съдържанието на решението се основава на отделни пасажи от няколко и различни изречения, които са откъснати както от цялостния смисъл на мотивите, така и от общия контекст на съответната теза, която съдът е аргументирал при решаване на фактическите и правни въпроси, поставени по делото”, каза Жанина Начева.
И докато ВКС оневини Цветанов, връщайки делото за отказа от подслушване на Тодоров на по-долната инстанция, съдът уважи протест на прокуратурата и реши да помисли поне два месеца дали все пак да не осъди бившия вицепремиер защото е разрешил на Орлин Тодоров да получи 50 000 лева заплата, докато е лежал в ареста, чакайки правосъдие по своите случаи.
В средата на годината беше избран новият състав в рамките на Апелативния съд, който да гледа „безпристрастно” делото за отказа на Цветанов да бъде подслушван Орлин Тодоров. И пак се започна със съмненията кой колко е безпристрастен – съдия-докладчикът Надежда Трифонова се оттегли, защото преди време нейната сестра беше съдия по делото, заведено от съдия Мирослава Тодорова срещу Цветанов. Тодорова обвини Цветанов в клевета, тъй като, докато беше вътрешен министър, Цветанов си беше позволил да обвини в две медийни изяви Тодорова във връзки с мафията – защото забавяла мотивите си по поредната осъдителна присъда на Васил Маникатов, по-известен като приятел на Братя Галеви и наркоразпространител.
Тодорова си забавя мотивите, понеже прокуратурата не обвинява Маникатов за много по-голям обем на разпространение на наркотици, с много повече замесени потенциални кандидати за затвора, които обаче остават на свобода, защото държавното обвинение решава да не се заеме със случая, въпреки основанията. Цветанов демонстративно не отиде на няколко заседания по дело за клевета на втора инстанция и го провали, защото стана депутат в 43-тото народно събрание, сдоби се с имунитет и давността на иска изтече. Иначе на първа инстанция, в Пловдивския районен съд, съдия Екатерина Роголекова оправда Цветанов, но създаде прецедент, защото счете, че Цветанов бил говорил като редови гражданин, а не като вътрешен министър, какъвто беше.
В крайна сметка беше избран нов съдия-докладчик, а съдът отложи решението си за есента, защото не беше наясно обвинен ли е в нещо Орлин Тодоров и докъде е стигнал процесът му. Цялата тази безпристрастност доведе до логичен край – от втори опит САС оправда Цветанов. На вниманието на простосмъртните излязоха и мотивите на съдиите да решат така – прокуратурата била обвинила Цветанов в престъпление срещу правосъдието, а е трябвало да е престъпление по служба. За престъпление срещу правосъдието можело да бъдат съдени само съдии, прокурори и следователи, а, естествено, Цветанов не е нито едно от трите. Така оправданието идва не заради фактическа невиновност, а заради процедурен дефект. А работа на прокуратурата е да не допуска такива!
За финал на годината ВКС потвърди, че Цветанов не е виновен и за 50-те хиляди лева, дадени на Орлин Тодоров като заплата, докато е чакал съдебния процес. А във ВКС тръгнаха да се стягат за публично определяне на нов съдебен състав, който да види дали САС този път безпристрастно е оправдал Цветанов за отказа да подслушва Тодоров. И, естествено, прокуратурата поиска да няма оправдателна присъда и делото пак да бъде гледано на долна инстанция, от трети различен съдебен състав на САС.
Христо Бисеров
След като цяла година заместник-председателят на 42-рото народно събрание изчезна от радарите, в крайна сметка случаят му стигна до съда.
Още през миналата година имаше сериозни подозрения, че прокуратурата гледа как да „замаже” случая. Основание за това даваше запитването на държавното обвинение до Швейцария относно сметките на Бисеров там. Именно това запитване изгира много съществена роля в случая дотук.
Месец след началото на 2015 година главният прокурор Сотир Цацаров обеща, че „съвсем скоро ще има обвинителен акт срещу Бисеров. Изтекоха три месеца от началото на тази година и държавното обвинение най-после обвини Бисеров. Делото срещу бившия депутат беше възбудено за извършени три умишлени престъпления – за избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, за нарушаване на Валутния закон относно задължението за деклариране на сделки с валутни ценности и за затаяване на истина в писмена декларация, подадена пред Сметната палата.
Междувременно Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), която се прочу покрай Филип Златанов и тефтерчето му, не намери нищо нередно в дейността на Бисеров като депутат. КПУКИ търсеше дали Бисеров не е действал в подкрепа на определени ВЕИ интереси, но не откри нищо.
По внесените в съда обвинения действията продължиха – със запор на имущество на Бисеров и доведения му син Ивайло Главинков. Според Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество Бисеров и синът му са организирали класическа схема за пране на пари. Основата ѝ - да продават за милиони акции в определени дружества – например за производство на соларна енергия, а след това да си ги връщат за жълти стотинки. Затова и КОНПИ поиска отнемане на имущество.
Естествено, обвиненията бяха едно, доказването им – съвсем друго нещо. След като прокуратурата внесе обвинителен акт, съдът ѝ го върна – заради неточности. Цацаров пак увери, че всичко с обвинението ще бъде наред, и в края на юли това стана факт.
Чак в края на октомври делото стигна до съдебна зала, но беше отложено, защото Бисеров влезе в болница. Бисеров не коментираше нищо публично, а прокуратурата поиска четири години затвор. Точно на 1 декември обаче на първа инстанция Бисеров беше оневинен, като ключово значение е изграла точно информацията за сметките в Швейцария. Какво точно е питала прокуратурата за тамошните сметки на Бисеров - за 314 529 долара и 82 515 евро, не стана ясно, но стана ясно, че и Бисеров, като Цветанов, направи първата стъпка да се срещне с българското правосъдие само за по едно кафе. Най-красноречив беше адвокат Николай Хаджигенов – прокуратурата повдига обвинения по текстове, по които няма как да има осъдителна присъда. А държавното обвинение реши да обжалва и развръзката предстои.
Тефтерчетата на Филип Златанов
Помните ли този закръгленичък и опитал се да тръгне по модела на „успял млад мъж” човечец? Е, неговият случай видя своя края през тази година.
След като на две инстанции Златанов беше осъден, дойде и окончателната присъда – 3 години затвор условно с 5 години изпитателен срок. Той беше подсъдим за престъпно бездействие - непубликуването на информация за проверката за конфликт на интереси срещу президента Росен Плевнелиев и за неуведомяването на бившата зам.-шефка на Комисията за финансов надзор (КФН) Димана Ранкова, че срещу нея има решение за конфликт на интереси. Присъдата му стана факт, защото не е изпълнил служебните си задължения с цел да набави облага за Плевнелиев и да причини вреда на Ранкова.
В историята със Златанов, разбира се, имаше далеч по-важно нещо – кои са хората, отбелязани само с инициали в тефтерчетата му, като например Д.П., Б.Б., Ц.Ц. Защото точно те са му казвали към кого подопечната му комисия да насочва вниманието си и по този начин да оказва директен натиск върху различни държавни структури и решенията им.
Още в началото на годината бащата на адвоката на Златанов загина по доста странен начин – блъснат от автомобил, докато кара велосипед. Адвокатката – Ирен Савова, разказа странни неща. По думите ѝ часове преди да загине баща ѝ, тя била помолена от човек, представящ се за заместник-началник на РПУ-Божурище, лично да защитава чужд гражданин пред съда. Впоследствие се оказало, че обадилият се човек въобще не е този, за когото се представил, а и в Божурище нямало РПУ, а само полицейски участък.
След това Савова обяви, че от едно от тефтерчетата на Златанов липсвали страници. Самият Златанов направи същото и добави, че всичко е скалъпено, за да се постави ръка върху информацията, събрана от КПУКИ за хиляди случаи. Това обаче много-много не притесняваше прокуратурата и следствието, като прокурор Христо Динев обяви, че няма отговорни за изчезването на двете тефтерчета. Логично, след като вече нямаше тефтерчета и нямаше виновни за изчезването и, нямаше и за какво да има разследване – то също беше спряно, с което още един знаков случай на корупция и търговия с влияние на най-високо ниво не завърши с ефективни присъди.
Лясковец
Трагично завършилата операция на спецполицаите ни в Лясковец доведе до ефективна присъда, макар и не окончателна, за Петко Савов Петков. Възрастният мъж застреля баретата Емил Шарков при ареста си и получи доживотна присъда на първа инстанция.
Дори този доста ясен случай не мина без връщане на обвинението на прокуратурата за поправка и изцяло нов процес. А това беше показателно и за тезата на майката на Шарков, която е убедена, както и мнозина други – основни виновници в случая са бившият главен секретар на МВР Светлозар Лазаров, командирът на СОБТ Георги Гайков и директорът на „Криминална полиция” Атанас Илков. Всички те не дооцениха предварително как да се направи операцията, заяви Ваня Рибчева, майката на Шарков.
Лазаров, естествено, твърди, че е свършил всичко според правилата, но освен Рибчева и шефът на Вътрешната парламентарна комисия о.з. ген. Атанас Атанасов беше категоричен, че точно бившият главен секретар на МВР е пратил Шарков на смърт. Кой крив и кой прав, вече няма кой знае какво значение - виновният е получил присъда, макар че със сигурност ще има обжалване, но едва ли нещата ще свършат по друг начин, освен един - затвор за Петко Петков, въпросът е за колко време.
Общо 15 души загинаха при взрива в завода за утилизиране на боеприпаси до Горни Лом в края на 2014-та година. Щеше ли да има виновни – поне през 2015 година отговор няма.
Нещо повече - още в началото на годината тръгна слух, че заводът пак ще заработи - доста упорит слух. Дали беше така, или не, дали се извършваше работа, или не – дори Инспекцията по труда не можа да разбере, защото нейните проверяващи не бяха пуснати да инспектират. Стана ясно и че до 100 тона мини на ден са били карани за обезвреждане до завода, основно от Гърция, като по пътя те на практика не са били охранявани.
Цялата история с необезвредените мини в „Миджур” предизвика яда и на премиера Бойко Борисов, но всичко се оказа много шум за нищо. Защото на 24 ноември тази година точно ГЕРБ в пленарна зала не позволи чрез нов закон да бъде спрян окончателно вносът на мини и боеприпаси за утилизация. Така партията на Борисов защити бизнес интересите на „Дунарит” – един от активите в империята на Цветан Василев, които трябва да продължат да дават плод за някой друг, както и на фирма „Експал”, вместо да сложи край на една от възможностите в България периодично да гърмят заводи и да загиват хора. А за трагедията в "Миджур" отговори още се чакат.