2015 година беше година, минала под знака на сериозното разклащане на етническия мир между българи и роми.
Инцидентите в Гърмен и Орландовци само затвърдиха тезата на мнозина експерти, че проблемът с ромите в България е станал прекалено голям и ако не се вземат необходимите политически и социални мерки за решаването му, подобни конфликти ще бъдат неизбежни и в бъдеще.
Случаят "Гърмен" започна на 23 май с един наглед обичаен битов инцидент. Към 17.30 часа в квартал "Заграде" на Гърмен става скандал между две компании - българска и ромска, заради силна музика. Ромите отказват да намалят музиката и се заформя бой. Ромите изваждат брадви и мотики и в резултат мнозина са ранени и приети в болница.
Полицията окупира селото, а цялото местно население въстава със закани за саморазправа. Веднага се инициира подписка за изселване на ромите от квартала, а още сутринта на другия ден гърменци организират масов протест.
Жителите на селото влязоха в сблъсък с полицията при опит да нахлуят в ромския квартал "Кремиковци". Те обвиниха ромите, че безчинстват и крадат, а бившия кмет на селото - Ахмед Башев, че ги е заселил с лъжи и невалидни документи, за да може да разчита на гласовете им.
Протестиращите блокираха селото с искане за премахване на незаконните ромски постройки.
На следващия ден гърменци отново излязоха, за да изразят недоволството си и дадоха на държавата срок до 2 юни да премахне всички незаконни постройки в "Кремиковци", иначе заплашиха със саморазправа. Кметът на Гърмен - Минка Капитанова, заяви, че подкрепя протеста на хората и потвърди, че по-голямата част от ромите са заселени от нейния предшественик Ахмед Башев.
Първите политически реакции не закъсняха. Лидерът на "Патриотичния фронт" Валери Симеонов заплаши да оттегли подкрепата си към правителството, ако не се вземат драстични мерки за справяне с ромите. Радан Кънев от "Реформаторския блок" пък призова виновниците за ситуацията да бъдат наказани.
На 25 май вътрешният министър Румяна Бъчварова пристигна в Гърмен, където се срещна с кмета и протестиращите.
Тя заяви, че ще се направят проверки на адресните регистрации в ромската махала, а по отношение на незаконните постройки ще се действа според закона - те не могат да бъдат разрушени, ако общината не е осигурила жилища за временно настаняване.
В същото време от регионалното министерство съобщиха, че 124-те заповеди за премахване на незаконни строежи в землището на гърменското село Марчево са влезли в сила преди 3 години и строителният контрол ще започне действия по премахване на постройките. От официалната позиция на ДНСК стана ясно, че принудителното премахване е спряно през декември 2013 г. (по времето на кабинета „Орешарски” – бел. ред.) до решаване на жилищния проблем на засегнатото население.
На протеста на 26 май гърменци повториха ултиматума си и се заканиха действията им да се радикализират след 2 юни.
Ахмед Башев отрече публично обвиненията срещу себе си, заявявайки, че обича ромите, "пришълците" в Гърмен са не повече от 20 - 30 души, а голямата им численост обясни с висока раждаемост, и на свой ред напада Минка Капитанова за несъборените незаконни постройки.
На 27 май ДПС излезе с декларация, че първопричината за напрежението в ромските квартали е в социалното изключване на ромската общност в България. Лидерът на партията Лютви Местан отхвърли тезата, че ромският проблем е "генериран от ДПС" и повтори позицията си за изход от положението - детски градини във всеки ромски квартал.
Същият ден става ясно, че част от ромите от квартал "Кремиковци" вече се изселват и са напуснали махалата на гърменското село Марчево. Ромите напускат домовете си, тъй като се страхуват от създалата се ситуация. Някои от тях поемат към планината, а други - към местностите "Черешите" и "Мишева поляна". Едновременно с това именно роми от Марчево заявиха пред медиите, че искат да живеят в мир с българите и се извиниха за създалото се напрежение. Те споделиха, че са редовни платци към държавата и са купили земята, върху която са построени домовете им.
На 29 май от парламентарната трибуна Румяна Бъчварова заяви, че ако действително е имало незаконно живеещи роми в Гърмен, те вече са напуснали региона и няма как да бъдат санкционирани. Бъчварова съобщи, че до момента за адресна регистрация са проверени 374 лица, като за тях не са установени нарушения. За нея инцидентът в Гърмен е битов, но около него вече има прекалено много политически спекулации.
В Гърмен, който е под денонощна полицейска охрана, шестима души бяха привлечени като обвиняеми за инцидента от 23 май.
На 30 май Бъчварова отново е в Гърмен и разпореди организирането на съвместни екипи, които да извършват проверки в Гърмен и района, както и поетапното въвеждане на видеонаблюдение в селото.
На 31 май първите незаконно построени къщи в квартал "Кремиковци" бяха съборени доброволно от собствениците им. Охранявани от полицията, представители на дирекция "Национален строителен контрол", ЧЕЗ и дирекция "Социално подпомагане" започнаха съвместни проверки в ромската махала. Жителите на квартала се оказаха изрядни абонати на електроснабдителното дружество. 26 са законните партиди. Останалите къщи получават ток от изрядните, към което от ЧЕЗ казаха, че нямат отношение, защото сметките се плащат.
Жителите на махалата получиха над 100 уведомления за доброволно събаряне на незаконните постройки. Заради заплахата от поемане на разходите при принудително събаряне, ромите сами пожелаха да си разрушат къщите и колибите си.
Създаденият по настояване на министър Бъчварова щаб започна търсенето на подходяща сграда за временно настаняване на останалите без жилища ромски семейства.
В същото време гърменските роми обявиха, че търсят адвокат, за да съдят общината. Те твърдяха, че имат документи за земята, подписани от бившия кмет Башев, и призоваха държавата да им позволи за узаконят домовете си, изразявайки готовност да закупят съответните терени след информацията за определена цена на земята от 1,50 лв за квадратен метър.
На 2 юни напрежението ескалира. На националния протест в Гърмен с призива "Земя, напоена с кръв, не се продава за 1,50 лв" рокери, футболни фенове и жители на общината се отправиха към ромския квартал "Кремиковци", откъдето предварително са изведени повечето роми. Жандармерията блокира входа към квартала и така се стига до щурм на футболни фенове, които опитват да пробият полицейския кордон.
На 5 юни от архивите на местния Общински съвет стана ясно, че Ахмед Башев действително е заложил "бомбата" с незаконните ромски постройки в Гърмен. Това сочи протокол от 8 февруари 2012 година. На въпросната февруарска сесия Башев предлага съветниците да гласуват продажбата на общо 165 земеделски парцела. Съветниците е трябвало да гласуват продажбата на земеделски общински имоти в Падарка в землището на село Марчево, за които общинарите до този момент дори не знаели, че Башев вече е провел търгове. Всичките разпродадени тогава близо 60 дка Башев представил на ромите като парцели, с което на практика ги подвел, че на тази земя те спокойно ще могат да строят къщи. С решението от 2012 година Общинският съвет продава на ромите обаче земеделска земя. Башев не уточнил как и по какви критерии е парцелирал терените. Впоследствие става ясно, че Башев е действал по стара карта на местната поземлена комисия, отбелязала нивите на различни частни собственици от Гърмен, които обаче не успели да си ги възстановят в законовите срокове. Общинският съвет приема да узакони продажбата на ромките ниви. Така на практика още през 2011 година 98 роми стават собственици на чужди, но непотърсени от българи в Гърмен земеделски земи, за сумата от по 1,20 лв./кв. м.
На 15 юни МРРБ съобщава, че изтича крайният срок за доброволното премахване на общо 15 постройки в квартал "Кремиковци". На 12 юни изтече срокът на 46 покани за доброволно събаряне, а на 25 юни изтече срокът на още 27 покани. 36 покани пък още не бяха връчени. От министерството заявиха, че по 61 изтекли връчени покани ще бъдат предприети действия по принудително изпълнение.
На 19 юни новосформиран ромски инициативен комитет предложи диалог на българите в Гърмен, за да бъде изяснено положението и за да няма съмнения, че зад недоволството стоят политически сили. Няколко дни по-късно ромите в Гърмен заплашиха, че ще организират контрапротести. Ако шествията срещу тях не спрат, жителите на квартал "Кремиковци" се заканиха, че ще окупират сградата на общината и ще заведат дела в в Страсбург за дискриминация.
На 23 юни министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова съобщи, че първите четири незаконни сгради в ромския квартал на Гърмен ще бъдат премахнати в понеделник - 29 юни, а други шест незаконни постройки трябва да бъдат разрушени в началото на юли.
На 29 юни ромите блокираха домовете си, жени и деца се барикадират вътре, а мнозина заплашват, че ще се самозапалят. В крайна сметка булдозерите разрушиха 4 къщи, а една е съборена доброволно от собствениците й.
На фона не нестихващите протести на жителите на Гърмен дори след събарянето на постройките, Българският хелзинкски комитет обяви, че ще съди държавата заради дискриминацията на гърменските роми.
На 11 юли - два дни преди следващото предвидено разрушаване на незаконни постройки, българското правителство получи писмо от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, с което се изискват мерки по отношение на две семейства, които следва да бъдат настанени някъде, преди да се пристъпи към разрушаване на домовете им. Така временно се отлага събарянето на незаконните постройки.
Следва светкавична реакция на жители на община Гърмен - те обявяват, че ще протестират пред сградата на Народното събрание в София на 18 юли срещу отлагането на акцията. На протеста пред парламента гърменци изразяват недоволството си от действията на държавата по отношение на техния казус и поискаха оставките на вицепремиерa Румяна Бъчварова, на министър Лиляна Павлова и на главния прокурор Сотир Цацаров. Преди това, на 15 юли Лиляна Павлова съобщи, че предстои премахването на 102 постройки в Гърмен.
На 29 юли областният управител на Благоевград Бисер Михайлов потвърди, че процесът на събаряне на незаконните постройки ще продължи. Същото съобщиха и от ДНСК.
На извънредно заседание в края на юли местните власти решиха община Гърмен да наеме къщи, които да предостави на останалите без дом деца и техните родители.
На 7 септември бяха съборени още две къщи, а срокът за цялата процедура е удължен - до 30 септември. На следващия ден ромите сами разрушават още две къщи.
Същевременно от ДНСК признаха, че знаят за проблема с незаконното строителство в Гърмен от 15 години. Институциите са били наясно с проблема с нерегламентираните постройки, но не са упражнили нужния контрол.
На 11 септември ромите излязоха на протест и поискаха оставката на кмета Минка Капитанова. На 16 септември ромите организираха втори голям протест, на който настояват, че искат да узаконят имотите си.
Междувременно ДПС излезе със съобщение, че номинира Ахмед Башев за кандидат за кмет на Гърмен в престоящите местни избори през октомври. Самият Башев заяви, че в "Кремиковци" няма пришълци, незаконно регистрирани или доведени роми. Той допълни, че ако стане кмет, сам ще събори всички къщи извън закона и отрече твърденията, че организира митингите, за да уязви Минка Капитанова.
По време на предизборната кампания в Гърмен обстановката чувствително се успокои и напрежението спадна, макар че жителите на общината се заканиха след балотажа, за който се класираха Капитанова и Башев, да подновят протестите си. Повече съборени къщи нямаше, а недоволството, поне привидно, стихна.
Изненадващо за мнозина, в крайна сметка Минка Капитанова печели срещу Башев и ДПС и започва своя втори мандат като кмет на Гърмен.
Орландовци
Паралелно с драмата в Гърмен, мирът между българи и роми беше поставен на изпитание и при още един инцидент - този в софийския квартал "Орландовци". Поводът е същият като в Гърмен - сбиване заради забележка за силна музика.
След боя с метални тръби, брадви и секири, състоял се на 13 юни вечерта, седем души са приети в "Пирогов" - както българи, така и роми. Двама пък са арестувани от пристигналите на място екипи на полицията.
След тежкия инцидент жителите на квартала заявиха, че проблемите с ромите са ежедневие, но органите на реда не правят нищо. Недоволството избухна и на 14 юни вечерта се проведе първият протест срещу ромската агресия в квартала. Стотици недоволни се опитаха да нахлуят в ромската махала, оградена от плътен полицейски кордон, където ромите се въоръжиха с мотики и лопати. Стигна се и до сблъсъци с полицията. Цели 4 часа протестиращи и полицаи се дебнаха, но в крайна сметка шествието успя да пробие кордона, да се добере до първите ромски къщи и да ги нападне с камъни и димки.
Постъпиха първите информации за провокатори сред протестиращите, а от МВР съобщиха, че имат информация за присъствие на футболни хулигани в "Орландовци". Очевидци на инцидента намесват имената на Николай Бареков, Бисер Миланов - Петното и Боян Расате.
На 15 юни стана ясно, че 25 души са задържани при специализирана полицейска акция в квартала, а общо 34 души са разследвани за "съпричастност" към случилото се в "Орландовци" на 13 и 14 юни.
Органите на реда заявиха, че няма факти и данни, че зад протестите стоят политически лидери.
Петко Асенов от Националния център за развитие на ромите в България каза, че е получил информация за присъствие на хора от фенклуба на ЦСКА в квартала и че според него протестите са подготвени от агитките. От Сдружението на футболните привърженици категорично отрекоха да има техни хора на протестите. От фенклуба на "Левски" също отрекоха участие.
Макар полицейското присъствие в квартала да е засилено, ромите се страхуваха от насилие и не пускаха децата си на училище.
Политическите изявления по темата не закъсняха, а от ВМРО обяви, че ще организира среща с жителите на квартала и че ги подкрепя в техните искания за повече сигурност и премахване на проблемните ромски незаконни постройки.
На протеста на 15 юни вечерта, недоволните жители на "Орландовци" отправиха критики към вътрешния министър Румяна Бъчварова, обвинявайки я в неефективност и пасивност. Те искаха държавата да вземе мерки за изселването на ромите от района, уточнявайки, че нямат проблеми с местните роми, които работят и живеят мирно, а гневът им е насочен към т.нар. "пришълци", които са започнали да прииждат в последните 10 - 15 години. Протестиращите се оплакаха и от това, че в квартала няма неограбена от ромите къща, а полицията бездейства.
Протестното шествие отново направи опит да преодолее полицията и да нахлуе в ромския квартал. В резултат, за справки бяха задържани над 30 души.
На следващия ден полицията засили своето присъствие - докарани бяха водни оръдия, а в квартала бяха струпани сериозни сили на жандармерията и конната полиция.
На 16 юни протестиращите заявиха, че искат изселване на ромите без адресна регистрация.
Кметът на София Йорданка Фандъкова пък съобщи, че е стартирало изграждане на система за видеонаблюдение в "Орландовци". Тя уточни, че процесът по събаряне на незаконните постройки в столицата е започнал още през 2012 г., но на много места той е с ограничен ефект, защото веднага след събарянето, нерегламентираните домове биват възстановявани наново.
Недоволните граждани организираха на 17 юни подписка за изселването на ромите, в която се включват стотици души. Те отново опитаха да щурмуват ромската махала, но полицията за пореден път ги спря.
На фона на активните политически тълкувания на проблема, протестите продължиха упорито всеки ден, а Софийският градски съд остави в ареста четиримата задържани за тежкия побой от 13 юни, станал повод за напрежението.
Патриотичният фронт внесе сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров във връзка с дейността на кмета на столичен район "Сердика" Тодор Кръстев, като посочената причина за сигнала е "гетото на ул. "Градините" 3 и 6 в квартал "Орландовци", който се намира на територията на района".
В началото на юли ситуацията в "Орландовци" вече се успокои, а протестите са прекратени. Вътрешният министър Румяна Бъчварова повтаря убеждено, че това е бил един битов инцидент, напрежението в ромските махали не е свързано с предизборна цикличност, но отбелязва, че "има нагласи и мнения, които създават основа за по-агресивно поведение".
Така Гърмен и Орландовци се превърнаха в поредните символи на дълбокото разделение между българи и роми. Мнозина експерти съзират като основа на проблема бедността и слабата интеграция на ромската общност у нас, но също и политическите провокации, които имат интерес от изваждане на етническата карта преди избори. 2015 година беше година на изпитание за толератността на българското общество, което все по-често се надига с искане за решаване на кардиналните проблеми, стоящи пред социалния и етническия мир в страната.
