Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

България няма обща кауза, за която да се бори, смята Плевнелиев

11 ноември 2013, 15:15 часа • 18660 прочитания

Днес най-много ни липсва общата кауза, новата голяма цел, около която да се обединим и да следваме. През изминалите 24 години постигнахме много, но и много не можахме да реализираме като общество. Това заяви президентът Росен Плевнелиев сред срещата с президента Петър Стоянов и председатели на Народното събрание от времето на прехода, предаде БГНЕС.

Поканените други двама бивши президенти Жельо Желев и Георги Първанов не успяха да участват в срещата по уважителни причини - здравословни проблеми и предварително поети ангажименти, обясни Плевнелиев.

Политическите промени донесоха демократична политическа система, в основата на която стои Конституцията, продължи държавният глава. Във времена на кризи неведнъж тя гарантира принципите на властите, но и на гражданите. През 90-те години българското общество се обедини около важните приоритети и идеята за обединена Европа, каза Плевнелиев. Успехът доказа, че, когато има единение на интересите и ясна цел, която се следва от политиците, тя се постига, обясни той.

Голямо постижение за консолидацията на нашата демокрация изигра запазването на етнически мир, подчерта Плевнелиев. За пореден път в историята си българският народ показа своята толерантност, каза той. Но най-голямото предизвикателство пред всички нас е как да бъде преодоляно усещането от липса на справедливост. В тази посока той посочи, че институциите трябва да бъдат ефективни и прозрачни. Отчете и неблагоприятните последици от ниския жизнен стандарт, безработицата и демографската криза. Все още не сме се справили със сенките от миналото и не сме изпратили Държавна сигурност и досиетата в архивите, където им е мястото, смята президентът.

Има няколко неща, около които трябва да се обединим – съдебната реформа, важността на малките и средни предприятия, слагането на край на монополите и олигархията. Трябват ни гаранции, че само обективната информация ще служи на обществото. Президентството винаги е било отворено за дебат, подчерта той.

Президентът посочи също, че истинската медийна свобода, която е ключова за демокрацията, не е постигната у нас. "Хората имат усещането, че задкулисието продължава да направлява важни политически процеси", отбеляза той. Трябва да проявим изконната българска толерантност към хора в беда, независимо от техния произход и националност", подчерта той.

Проблемите и общата кауза

Каква да бъде нашата обща кауза, запита риторично президентът Плевнелиев. Всеки един от държавниците тук е много различен, но има нещо, което ги обединява – това е България, продължи държавният глава.

В началото на обобщението си от срещата той изведе българският език като нещо, което е много важно и на което трябва да обърнем внимание. Второ, политиците, за съжаление, днес воюват не само като партии, но и като личности, посочи президентът. Когато има междуличностни войни е много лошо, продължи Плевнелиев. На трето място той посочи като вредни ескалацията на омразата и конфронтацията, в която се намираме и която разгражда държавата. "Образованието също е много важно, като президент поемам ангажимент да се обърне внимание на реформата в образованието, както и в здравеопазването", каза още държавният глава.

"Всеки един от българските държавници е имал своите критични мигове", посочи той. На шесто място Плевнелиев идентифицира проблема на проблемите - разделението в нацията в много изострена фаза на противопоставяне: "Имаме граждани срещу други граждани, протести срещу контрапротести, София срещу други градове". Дълбокото усещане за неработещи институции е също много важен проблем, според държавният глава. Особена тревога изразихме за социалния статус на българина - почти 50% от нацията е застрашена от бедност, подчерта Плевнелиев. А на девето място той постави необходимостта да се посочва цялата истина, а не истината наполовина - да се говори за тоталитарната държава от миналото, но и да се посочва доброто - индустриализацията и другите придобивки за хората от миналото преди промяната на 10-ти ноември 1989 г. На десето място той зададе въпроса каква да бъде нашата кауза и даде отговора - европейски стандарт на живот, европейско правене на политика и европейски морал. На 11-о място президентът посочи създаденото усещане за половинчатост и незавършеност на промените, а на 12-о – необходимостта да има предвидимост и сигурност, които да се гарантират на всяко ниво. Чувството за несправедливост на прехода е друга тема, която дебатирахме. Преходът създава проблеми, той не е перфектен, но на доброто трябва да се подаде ръка, да го надграждаме, подчерта президентът Плевнелиев.

"А ако наистина ще се променя Конституцията, един от разделите, които трябва да се променят, е частта за съдебната система и да се постигне консенсус по тези и други промени в нея", каза държавният глава. Защото трябва да се постигне предвидимост и прогнозируемост на институциите.

"Това е един неформален форум, но мисля, че всеки от нас ще направи изводите си", заключи президентът Плевнелиев.

"Всички политици публично припознават проблемите - време е да се обединим по конкретни политики и решения, не може българското общество да е заложник на липсата на медийна свобода, трябват ни гаранции, че само обективната информация ще служи за формиране на позицията на гражданите", каза Плевнелиев. Медиите имат право на мнение, но медиите трябва да казват истината, посочи още той.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес