Правителствените проекти за Държавен бюджет за 2021 г., бюджет на здравната каса и бюджет на ДОО бяха одобрени на съвместно заседание на парламентарните комисии по бюджет и финанси, по здравеопазване и по социална политика.
И трите комисии отхвърлиха проекта с включен проект за бюджет на съдебната власт за следващата година.
Проекто-бюджетът на здравната каса за 2021 г. беше ревизиран по време на дебата от здравният министър Костадин Ангелов с анонса, че между първо и второ четене ГЕРБ ще предложат промени. "Ще разчитаме на промени в следните насоки: задължение за работа по отношение на пациенти с COVID-19 да има и към изпълнителите на извънболнична медицинска помощ и санкции при отказ на тяхното изпълнение", съобщи той.
Предлага се да се предостави постоянна добавка към индивидуалните възнаграждения на изпълнителите на болнична медицинска помощ в общ размер 237 млн. лв и се предлага следния размер на постоянна добавка за лекари 600 лева брутно месечно, за медицински сестри и специалисти по здравни грижи - 360 лева брутно месечно, за санитари - 120 лева брутно месечно, като условията и редът ще бъдат определени в бюджета за НЗОК за 2021 г. и закона за Здравното осигуряване, добави министърът.
Той съобщи още, че ще бъде регламентирано и командироване на екипи от медицински специалисти от лечебни заведения в лечебни заведения, съобразно план, определен от съответната РЗИ, както и изпращане на съобщения на посочен от лицето електронен адрес и телефонен номер в случаите на карантина и съответно изолация.
Припомняме, по-рано днес главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев каза, че управляващите ще се опитат законодателно за задължат ДКЦ-тата и доболничната помощ да се включват в борбата с COVID-19 и здравният министър да може да командирова медици.
Дебатът за държавния бюджет
"Това е бюджет на тройното счетоводство – не само приходи и разходи, но има и един трети елемент - избори, който прави счетоводството тройно и забърква голяма каша", заяви депутатът от БСП Румен Гечев. Допълнителният удвоен дълг за следващите три години, спрямо наследеното, структурата и разходите по този дълг по-скоро създават проблеми на българската икономическа система, отколкото да я извеждат на хоризонт за растеж, поясни оценката си той.
Критикувайки предприеманото дългово финансиране, Гечев посочи, че дългът преди 10 години беше 14% от БВП, а сега е около 30% от БВП. "Удвоява се за 10 години, а той веднъж като се удвои започва да се утроява и упеторява..", отбеляза той и обърна внимание за какво се използва – "да си стимулираш производството е едно, но ако го взимаш с предизборна цел не е добре и така не се прави в ЕС".
Гечев е категоричен, че този бюджет не е обвързан с развитието на българската икономика и е бюджет без реформи, с който ще продължи наливането на пари в нереформирани системи. Бюджетът нарушава икономически пропорции, посочи още той и предупреди, че когато номиналните доходи растат, а производителността намалява, влизаме в много сериозни проблеми.
"Чуждестранните инвестиции намаляват, вътрешните намаляват, потреблението расте, обаче те пишат и че износът расте. Това е възможно технически само ако има натрупани стоки в някакви складове, няма как да стане, има недоразумение", отбеляза професорът по икономика.
Гечев алармира още, че бюджетът създава нови диспропорции и посочи като пример пенсионната система. При предлаганите промени един инженер ще взема колкото пазача на предприятието, уточни той и изрази недоумение каква пенсионна реформа е това. Той разкритикува и данъчната политика: "Направихме най-неудачното – намалихме данъците на увеселителните заведения – кръчми нощни заведения, но нищо за реалната икономика".
Петър Ганев от Института за пазарна икономика изрази съмнения дали предвидените 3 милиарда лева за еднократни мерки ще бъдат действително еднократни разходи: "Ако отпуснем ДДС на определени сектори да е по-ниско, дали една година по-късно това може да бъде взето или 10 години ще опитваме да затворим тази дупка". Според него голяма част от еднократния разход ще е 10-годишен разход.
Очакването за нарастване на приходите изглежда надценено, отбелязаха от Фискалния съвет и изразиха неодобрение на приоритетното повишение на разходите в отбрана и образование, спрямо тези в здравеопазване. "Здравеопазването трябва да е приоритет номер 1 и независимо, че не са извършени необходимите реформи е необходимо към този сектор да се насочват по-големи суми и да не се оставя на четвърто място и пред него да са културата, социалното осигуряване и образованието", заяви проф. Борис Грозданов, председател на Фискалния съвет.
Продължавайки темата, Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" изрази недоумение защо еднократните плащания за медицинските служители не стават чрез заплатите, а вместо това се увеличава от 150 на 300 часа извънредния труд."Когато следваме политиката на неувеличаване на данъците за тези които имат средства, ще излеем стотици милиони, ако не милиарди, за подпомагане на бизнеса, надявам се и работниците", добави тя. Когато се правят толкова разходи, трябва да се насочват там, където е най-необходимо, препоръча Григорова. Тя е категорична, че безспорно е необходимо вдигане на пенсиите и подчерта, че не бива да се позволява осигуровките да отиват в частни джобове и след това да се финансира пак през данъците.
Финансовият министър Кирил Ананиев увери, че бюджет 2021 е разработен с очакванията да намалее безработицата, предвиденият дефицит от 4.4% за 2021 да спадне до 2023 г. и да се очертае тенденция към намаляване на разходите. "Ръстът на разходите в проекта за 2021 г. от 3.8 млрд. лв. се дължи както на ковид-мерки, така и на приоритетни разходи в други области", посочи той.
Осигуряване 2021
Ананиев подчерта, че осигурителната политика предвижда запазване на размера на вноските и максималния осигурителен доход, увеличаване на минималния осигурителен доход, съобразно увеличението на МРЗ на 650 лв, запазване на размера от 8% на здравноосигурителната вноска. Приоритетни в политиката по доходите той посочи увеличаването на минималната заплата на 650 лв. и уточни, че размерът й ще бъде запазен до 2023 г. Предвижда се удвояване на средствата за педагогическите специалисти и целогодишно на разходите за персонал на системите, натоварени с овладяване на пандемията, в т.ч. служителите от първа линя, посочи още той.
"Разходите за осигурителни плащания се увеличават доста сериозно, мизерията остава", обобщи разчетите за бюджет за Държавното обществено осигуряване за 2021 г. депутатът от БСП Георги Гьоков. Той определи бюджетът като безразсъден. "С него правителството раздава пари безразсъдно и в това няма нищо ляво и социално", подчерта той и посочи, че дори бившите министри на Борисов определят бюджета като предизборен и разочароващ. По думите му в този бюджет няма визия за политики за справяне с коронакризата, мерки, които да помагат на хората и икономиката, но за сметка на това има харчове за купуване на гласове.
Весела Лечева от БСП разкритикува предлаганите промени в пенсионната система и изтъкна, че те пораждат недоверие и противоречат на принципите за солидарност, справедливост и устойчивост. Тя се противопостави на замразяването на майчинските добавки и предупреди, че вдигането на минималната пенсия и дори допълнителните 50 лева за пенсионерите са дълбоко несправедливи, обидни и ще задълбочат демографските проблеми.
Основната цел в разчета за ДОО за 2021, според уверенията на управляващите, е да защити доходите на осигурените и пенсионерите, като това не компрометира финансовата стабилност на системата. Затова в параметрите не било предвидено увеличение на осигуровките. Предвиждат се и предложения за промени в нормативната база като засилване на контрола по отпускане и изплащане на пенсии и помощи, санкции при злоупотреби с осигурителни фондове, намаляване на административната тежест за работещи пенсионери, постигане на по-добър баланс между първия и втория стълб на пенсионната система.
Автор: Ива Иванова
