БСП няма да сезира Конституционния съд за ратифицирането на договора за заем на стойност 16 млрд. лева, подписан от кабинета "Борисов" и приет при спорни обстоятелства от 43-ото Народно събрание. Причината е отказът на АБВ и "Атака" да помогнат се необходимите подписи.
Това съобщи председателят на БСП Михаил Миков в кулоарите на парламента, предаде БГНЕС.
За да се внесе конституционна жалба са необходими 48 подписа, а БСП разполага само с 39 депутати. Единственият подпис извън групата на БСП е от независимия депутат Велизар Енчев.
Мотивите и подписката беше предоставена от БСП на "Атака" и АБВ още преди седмици. При гласуването единствено "Атака" и БСП бяха против поемането на дълг за 16 млрд. лева, а лидерът на АБВ Георги Първанов отчете гласуването "за" на своята парламентарна група като грешка. Поради тази причина от БСП са предоставили подписката именно на тези две групи, които разполагат с по 11 народни представители. Нито една от тях обаче не е подкрепила подписката и сезирането на КС пропада.
Междувременно от БСП съобщиха, че внасят отново промените в Закона за доходите на физическите лица, който предвижда хората на минимална работна заплата да получат обратно внесения 10% данък върху доходите си. Такова решение беше прието от 42-рото Народно събрание за 2014, но бе отменено от новото правителство за 2015 година.
Миков припомни, че вчера Върховният административен съд е отменил решението за повишаване на минималната работна заплата, а в същото време управляващите са отнели 408 лева на най-бедните работещи българи - по 34 лева месечно. Във връзка с повишената събираемост на приходите от БСП настояват това предложение да се приеме и най-бедните българи да получат обратно внесения плосък данък върху доходите си в началото на 2016 година.
По отношение на другата актуална тема с подготвените промени в Конституцията Миков коментира, че още чака да види готов законопроект. До момента депутатите от "БСП Лява България" са получили само неподписан вариант на конституционните изменения, обясни той. "Няма да подкрепим такива самоцелни промени в Конституцията, чиято цел е натиск върху съдебната система, опаковано като реформа", каза все пак Миков.
