България призова за повече солидарност другите страни от Източна Европа, които отхвърлят европейския план за преразпределение на бежанците между страните членки и потвърди ангажимента си да проеме предвидената за нея мигрантска квота. Този призив отправи в интервю за AFP българският министър-председател Бойко Борисов.
Борисов подчерта, че солидарността не може да бъде еднопосочна за „страните, които като нас разчитат на европейската солидарност“ по отношение на структурните фондове.
"Ние сме щастливи, когато техните народи отделят пари“ за по-бедните държави в ЕС, но „в замяна ние също трябва да проявим солидарност и взаимопомощ, когато най-богатите страни имат проблем, защото мигрантският поток е насочен главно натам,“ казва българският ръководител, който от 2014 г. е начело на коалиция от консервативни партии.
Бежанската криза предизвика разлом между западноевропейските държави, които се обявяват за преразпределение на търсещите убежище в ЕС от една страна и няколко централноевропейски страни като Унгария, Словакия и Полша, които отхвърлят този механизъм, приет през есента на 2015 г.
България се разграничава от тези някогашни членки на комунистическия блок, като заявява волята си да изпълни своята част от споразумението. Нейната квота възлиза на 1200 души.
„Хиляда и двеста, но и две хиляди да са, поели сме ангажимента да ги приемем“, увери министър-председателят, който обаче предусеща сериозна трудност: бежанците „искат да отидат в Австрия или в други страни, те не искат да останат в България“, най-бедната страна от Европейския съюз.
"Затвор ли трябва да направим, за да ги задържим? Двама иракчани дойдоха (в рамките на преразпределението, бел. ред.) и единият избяга“, заяви Борисов.
Министър-председателят обаче не се отнася с ентусиазъм към предложението на Европейската комисия за налагане на глоба на странните членка на ЕС, отказали закрила в рамките на бъдеща система за автоматично преразпределение на бежанци, възлизаща на 250 000 евро на човек, търсещ убежище.
"Вместо да анатемосваме – глоби или нещо друго за онези, които не приемат мигранти, крайно време е да намерим практически работни механизми“, настоява Борисов.
Унгария беше квалифицирала в сряда този проект за финансови санкции като „шантаж“ и „задънена улица“.
Въпреки, че България се опасяваше да не се превърне в нов голям транзитен маршрут за мигранти след затваряне на пътя през Западните Балкани, нищо на този етап не показва, според министър-председателя, увеличение на миграционния натиск в неговата страна с 269-километрова граница с Турция и 460–километрова граница с Гърция.
„Днес България пази много добре Шенгенските граници“, подчерта министър-председателят, отбелязвайки със съжаление, че страната му не принадлежи към Шенгенското пространство.
България и Румъния, членки на ЕС от 2007 г., срещат от 2011 г. преграда по пътя си към Шенгенската зона от някои страни членки, по-специално Холандия.
Същевременно днес министрите на вътрешните работи на България и Турция Румяна Бъчваров и Ефкан Ала подписаха Протокол за прилагане на Споразумението между ЕС и Турция за обратно приемане на мигранти и бежанци. Споразумението предвижда за всеки върнат нелегален мигрант от ЕС на Турция, Турция да праща по един сирийски бежанец, регистриран в нейните бежански лагери. България е първата държава-членка на ЕС, с която Турция подписва такъв документ.
