Корупцията съществува на много нива, каза в Студио Actualno Бонка Василева, народен представител от „Демократична българия“ в 45-ото и в 46 -ото народни събрания и кандидат за депутат в 47-ото. Има и малка корупция, при която дадени хора злоупотребяват с правомощията си и голямата корупция.
Борбата с корупцията като личен приоритет
Според мен възможностите на човек в зависимост от неговата позиция, са различни. Защото видяхме например двама министри как могат да се борят с голямата хипотетична корупция, която сега трябва да се докаже, която е превзела държавата и е пренасочила огромни парични потоци в определени сфери и определени фирми по един непрозрачен начин. И малката корупция, която реално съществува. Например ето, тази корупция, с която аз се опитах да се преборя в практиката си като заместник-кмет на район „Оборище“. Две вече доказани престъпления, които вече КПКОНПИ разследва за конфликт на интереси на предишната власт, която реално е управлявала. Кметът, който е управлявал по един непрозрачен начин, ужасни злоупотреби. Просто там са доказани нещата. Човек трябва да се зарови, да не влиза, както обичам да казвам, в старите чехли и пантофи на предишния управляващ, и да покаже какъв трябва да бъде моделът на управление. Защото ние в дейността си в 45-ото и 46-ото народни събрания, основно депутатите трябваше да задаваме въпроси. Според мен това е основната роля на депутата – да задава въпроси и министрите да отговарят, за да излезе как се е управлявала държавата. За 10 години парламентарният контрол се превърна в химера, в несъществуваща реално практика. И това нещо беше само и единствено дело на Бойко Борисов, който смаза народното събрание като орган. Защото ние сме правова държава, парламентарна република и реално той нарече собствените си депутати безделници или лентяи.
Случаите на незаконно строителство
Един от въпросите ми, независимо от това, че не е много работа на народния представител, макар че той трябва да пита за всичко, са казусите с проблеми на София. Незаконното строителство в София е нещо, което всички знаем, но то е под един голям похлупак. Ето, мога да ви дам конкретен пример, който ще държа да се разследва от ДНСК. Как реално Малък градски театър, който се намира в район „Оборище“, ние реално го хванахме, както е практиката за строителство без инвестиционен проект. Текущ ремонт. Отбелязват го, и това го правят в абсолютно знание, че това е закононарушение. Казват „ние правим текущ ремонт на дадена сграда“, бутат сградата и строят наново абсолютно незаконно. Записано в инвестиционната програма на Столична голяма община. И главния архитект дойде лично с кмета да говори, и го узакониха накрая. Получава се почти узаконяване, защото реално то си е незаконно. Някой си е сложил подписа, защото строи общината реално, както сега виждаме, се строят магистрали и язовири. Кой специалист инженер ще си сложи подписа под тези реално големи проекти, които са по незаконен начин построени и единствената законна процедура е да бъдат премахнати.
За плана за София
Правят се неща, които са ужасяваща практика. Това не е само практика, а визията за София. Излиза някои и казва: „искаме тези улици да се затворят за движение“. Да, това е добра инициатива, но всичко трябва да се прави с по-голяма конпцепция. За съжаление в Столична община концепцията затова как трябва да се управлява градът липсва. И това се доказа и от предишния план, който беше до 2020 г. Какви са резултатите? От този голям план, интеграционен план или там как се водеше, бяха му сложили едно купешко име, инвестиране, проекти, неща, това ще се случи... Реално по-голявмата част от проектите не се реализираха, ние минахме в песимистичния вариант на този план. А сега правим плана визия за София. Това се прави без хора. Там няма хора с визия как трябва да се управлява един град, който да е зелен град. Ако ще работим на парчеу тук ще направим един паркинг, там – една пристройка детска градина, нещо ще скалъпим, за да не протестират хората, не е цялостна конпцепция.
Какво е да си депутат от 25 МИР-София?
Добрият резултат е, че „Демократична България“ е първа политическа сила в „Овча купел“, където вече имаме и представител в местната власт, наш кмет, и в „Илинден“. Това много ме зарадва, защото „Илинден“ е специфичен район. За съжаление ГЕРБ все още доминира 25 МИР. Все още „Люлин“, „Надежда“, „Връбница“, се управляват по един по-специфичен начин, малко като периферията. Защото ако в големите райони, огледални райони са „Младост“ и „Люлин“, построени общо взето с една и съща конпцепция за развитие. Как се развива „Младост“ в момента и къде е „Младост“ и какви хора живеят там, и как се развива „Люлин“? Защо „Люлин“, „Нови Искър“, частично „Надежда“ и „Връбница“, особено „Обеля“, Мрамор, защо тези райони, които са разположени в такава красива природа, се гетовизират? Защо там няма добра инфраструктура, защо няма достъп до някакви социални услуги, защо хората все повече отчитат липсата на най-елементарни неща, като пейки, детски площадки, които да създадат някаква атмосфера? Защото гетовизацията на тези райони, хората, които живеят там, се държат по някакъв начин, въпреки че говорим за София и това не кореспондира с живота в страната, въпреки това хората там се държат като гетовизирани. В една грозна среда, в липса на социална инфраструктура , липса на достъпност за инвалидите, което е голяма пречка и създава ужасяващи проблеми на тази уязвима група хора. Организацията на тези райони е много, много слаба. Районните кметове се изхабиха като потенциал и като идеи, показаха срастването на голямата политика с по-малката, с местната. Тези механизми, за които аз нееднократно съм споделяла своето мнение, че да превърнеш ти една община в частно ЕТ,това е такава практика, която е в ущърб на хората, които живеят в района.
Още – във видеоматериала
