Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Бойко Ноев: България иска гаранции от Македония, а не обещания

18 април 2021, 10:30 часа • 3192 прочитания

Правата на българските граждани в РС Македония и тяхната недискриминация трябва да се превърне в ключов акцент на нашите взаимоотношения. Българските граждани трябва да са равноправни на всички останали народи на територията на РС Македония.

В България никой не отрича македонския идентитет, създаден през последните 75 години, но не можем да се съгласим да бъде зачеркнато всичко българско. Не можем да се съгласим македонският идентитет да става за сметка на потисничеството на българите там.

Докато не спре възродителният процес спрямо българите в РС Македония, който продължава десетилетия до ден-днешен, те няма да започнат никакви преговори за членство в ЕС. Човешките права, в случая правата на българите, не са двустранен въпрос, а ключова европейска ценност, залегнала в критериите от Копенхаген.

България може и трябва да реализира проактивно своите национални интереси в НАТО и ЕС, включително и в случаите, където те не съвпадат с интересите на нашите съюзници, както го правят всички. Нашата страна е закотвена в Европа и това е най-голямото постижение на българската демокрация за последните 30 години.

България ще иска гаранции от РС Македония, думи и обещания не са достатъчни.

Най-важната сфера на нашите геополитически интереси са Балканите. Много неща трябва да се направят в нашата балканска политика. Страната ни трябва да върне баланса в отношенията ни с Гърция и Турция.

Това заяви в интервю за БГНЕС дипломатът от кариерата Бойко Ноев, бивш министър на отбраната /1999-2001 г./.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него.

БГНЕС: Какви трябва да се приоритетите на едно следващо управление във външната политика?

Бойко Ноев: Преди да говорим за приоритетите във външната политика, които предстоят да бъдат формулирани и прилагани, не може да се отървем от една оценка на изминалия период на управлението на Бойко Борисов. Това беше един период на еднолично управление на държавата, което нанесе тежки щети на демокрацията, икономиката и политиката в България. То нанесе тежки щети и на българската външна политика и на начина на нейното провеждане. България, на практика, нямаше приоритети. Те бяха сведени до едноличното представяне на нашия министър-председател в срещите му с отделни лидери. Бяха допуснати много гафове. България беше изолирана от процесите на Балканите. България е изолирана и по въпросите на отношенията ни с РС Македония. Никога България не е изпадала в такава международна изолация, както изпаднахме по въпросите със Северна Македония. Вината е изцяло на Бойко Борисов, който ни доведе до там. Когато говорим за приоритетите занапред, ние трябва да направим пълна ревизия на това, което е било досега и да видим как да не се допускат същите грешки.

Към грешките на Борисов ще добавя и откритото прокарване на руските стратегически интереси в България. Става дума за енергийните проекти, по-конкретно газопроводът „Турски поток“, който струва на държавата ни 3 милиарда и отговаря единствено на интересите на Русия и на никой друг, както вече всички виждаме. Унищожаването на българската военна индустрия, което беше в ход. Всичко това Борисов се опитваше да скрие под мантрата за евроатлантическа солидарност и гонене на руски шпиони, но това беше само една бутафория. Под изгонването и санкционирането на третостепенни руски шпиони и техните български помагачи се скриваше реалното провеждане на руските стратегически интереси в България, чиято основа е стратегическата корупция в страната, за която целият свят говори и вижда.

Когато говорим за външната политика трябва да знаем какво се е случило, да си вземем урок и за вървим напред, отчитайки тези проблеми.

БГНЕС: Да погледнем напред, какво от тук нататък трябва да бъде свършено?

Бойко Ноев: България е член на ЕС и НАТО и нашата външна политика в значителна степен се провежда в рамките на тези две наши съюзни организации. По правилата на тези организации, където България трябва да реализира своите национални интереси. Има съюзни интереси, но има и национални интереси.

У нас неправилно се гледа: виждате ли НАТО искал да прави нещо в България, ЕС размахвал пръст. До такова положение се стигна заради подчиненото положение на Борисов, който го има и на снимки да отдава чест на един или друг западен лидер. Това създаваше и засилваше впечатлението в България, че някой ни разпорежда какво да правим. Всъщност, това са организации, където България може и трябва да реализира проактивно своите национални интереси, включително и в случаите, където те не съвпадат с интересите на нашите съюзници. Така правят всички останали. България, нейната икономика, политика, обществен живот е закотвена в Европа. Това е голямото постижение на българската демокрация през последните 30 години. Този процес е необратим и за да не ни гледат като някаква черна овца, както ни гледаха по времето на Борисов, трябва да бъдем един добър съюзник с отчитане на нашите интереси.

Първата и най-важна сфера на нашите външнополитически интереси са в нашето непосредствено геополитическо положение. Това са отношенията с нашите съседи. Повечето от тях са наши съюзници. Единствено Сърбия не е формален съюзник, но това е една страна, с което можем да развиваме добри отношения.

Има много неща, които трябва да се направят в нашата балканска политика. На първо място, без да ги подреждам по важност, са отношенията ни с Румъния – най-близък наш стратегически партньор и в НАТО, и в ЕС.

Отношенията ни с Гърция. Трябва да върнем баланса в отношенията ни с Гърция и Турция. България е успявала исторически, независимо от кой период на историята гледаме, да поддържа едни балансирани отношения с Атина и Анкара, доколкото те имат проблеми между себе си и които ние не можем да решим и не трябва да се бъркаме в тяхното решаване. Гърция е наш съюзник в ЕС, освен в НАТО. В периода на Борисов, който се подчини изцяло на авторитета на президента Реджеп Ердоган под фалшивата мантра, че той ни предпазва от бежанците, България плати една голяма цена в отношенията ни с Гърция. В Атина виждат това. Ние трябва да възстановим баланса в отношенията ни в този много важен триъгълник България-Гърция-Турция и това е една много важна задача, която предстои.

Не на последно място са и отношенията с РС Македония...

БГНЕС: Как България може да гарантира своя национален интерес в отношенията си с РС Македония, включително, използвайки европейските организации, в които членуваме? Свидетели сме на една активност на македонската дипломация на европейската сцена. Каква трябва да е политиката ни?

Бойко Ноев: България през изминалите 30 години, откакто РС Македония стана независима държава, е имала едно изключително добронамерено отношение към нея. Тази добронамереност се базираше на това, което президентът Петър Стоянов наричаше романтичен период на нашите отношения и история. Ние си мислехме, че, признавайки Македония, помагайки й безрезервно по време на ембаргото, по време на гражданската война, по време на всичко практически, включително, отваряйки й вратите към Европа, това ще доведе автоматично до решаването на проблемите, които са се натрупали в миналото. Това беше една илюзия. За добро или лошо се стигна до късната есен на миналата година, според мен за добро, когато България бе принудена да каже: един момент, РС Македония ще започне преговори с ЕС, но има едно голяма НО.

За голямо съжаление, правителството на Борисов и в частност външно министерство, което беше натоварено с изясняването на този въпрос не можаха да артикулират пред нашите съюзници какво всъщност България иска, какъв е проблемът на България. Това пак го отдавам на некомпетентност. За Борисов балканската политика беше прегръдки, целувки, плескавица и Лепа Брена. Той е един човек с битово разбиране за геополитиката. Едноличното му управление предаваше това и на външнополитическия му антураж. Стигна се до там, че никой в Европа не ни разбира. Опитите да се обясни настоящето през историята през начина, по който се обясняваше историята доведоха до там.

Споделям позиция, че ключов момент в отношенията между нашите две държави е правата на македонските българи и на българските граждани в РС Македония. Като казвам български граждани имам предвид онези над 120 хиляди македонски българи, които са получили българско гражданство, а не просто паспорт, на базата на документални доказателства за своя български произход и своето волеизлеяние пред българските власти. Това не са гастарбайтери, както твърдят някои. Ако бяха гастарбайтери, можеха да вземат италианско, германско или всякакво друго гражданство.

Тази масовост в желанието на македонските българи да получат българско гражданство, което да им помогне за тяхната реализация е своеобразно бежанство от РС Македония. Това са съвременните бежанци, които са получили възможност и оцеляха след десетилетията на убийства, преследвания, концлагери, масовото потъпкване на правата им през изминалите 75 години, което продължава и до ден-днешен.

Правата на българските граждани в РС Македония, тяхната недискриминация е ключов въпрос на нашите отношения. Сигурен съм, че това ще се превърне в акцент на нашите отношения. Ние няма да спорим повече с тях за цар Самуил и Гоце Делчев. Ние няма какво да преговаряме за тези неща. На историческите факти, писмени и истински те отговарят с това, че това може да е така, но те имали друга перцепция. Нека си останат с тази перцепция.

Ние повече няма да спорим по тези въпроси. Това, което България трябва да направи е да постави ясно въпросите за правата и недискриминацията.

Ние не искаме нищо повече. Ние искаме правата на българските граждани, македонските българи, някои от които все още не са получили гражданство, но са подали документи, да бъдат равноправни с всички останали народи, както те ги наричат на територията на РС Македония.

В България никой не отрича, че е създадена македонска народност и език. Това е факт, който се е случил през последните 75 години. Но ние не можем да се съгласим там да бъде зачеркнато всичко българско. Не можем да се съгласим македонският идентитет да става за сметка на потисничеството на българите там. Зачеркването на всичко българско трябва да престане.

След години ще се върнем може би към историята, но преди това българите там трябва да бъдат равноправни с всички, те трябва да имат всички възможности за пълноценно интегриране в политическия, икономическия и културен живот, а не да се страхуват, както певецът Васил Гарванлиев, който трябва да участва на Евровизия.

Каква европейска държава? Каква е тази европейска държава, която претендира за европейско членство, която поставя под съмнение желанието на един млад човек да се самоизяви и като българин. Те щяха да го разкъсат. Каква е тази държава, която иска европейско членство, която спира български книги на своята граница? Това не го е имало по време на фашизма в Германия. Да ги бяха запалили тези книги, както са правили, апропо. Каква е тази европейска държава, която праща тайни агенти пред секциите за гласуване, както се случи преди няколко дни. Има многобройни свидетелства, има снимки на агентите на тяхната тайна служба, които демонстративно седят на маси и бусове около секциите, за да плашат тези, които гласуват и се изявяват като български граждани.

БГНЕС: Това са методи от времето на диктатора Тито...

Бойко Ноев: Може би и по зле. Възродителният процес, който се провежда спрямо българите в Македония се провежда повече от 70 години в пълен мащаб – с масови убийства, масови гробове, с интернирането, с изтриването на всичко българско, с премахването на българските културни паметници, с концлагера Голи оток. Това тече 70 години. Продължава до ден-днешен, но трябва да спре. Македонските ръководители, независимо от кое правителство са те, трябва да започнат от там. Македония няма никакъв шанс да започне преговори за ЕС, те няма да започнат преговори, докато това нещо не спре и не бъде реверсирано, докато не започне лекуването на тези рани.

Необходимо е стратегическо търпение. Трябва да седнат и да помислят. Ако наистина искат да станат част от европейското семейство, те трябва да започнат да лекуват раните и да знаят, че няма да има рамка.

България ще иска гаранции това да се случи. Думи и обещания не са достатъчни. Те подписаха Преспанския договор с Гърция и след няколко месеца президентът Стево Пендаровски говори за македонски малцинства и след това се извинява. Това, че за някои македонски политици договореностите са парче хартия, която нищо не значи, ни го знаем. България няма доверие към македонските политици. Това доверие трябва да бъде създадено и след това възстановено и развивано. Знаем, че там има разумни хора и те са подложени на линчуване, бивши политици.

Това е, което е приоритет на България и трябва да се случи. България ще обясни тези неща на своите европейски съюзници, защото правата на човек на са двустранен въпрос. Дискриминацията на българите в РС Македония не е двустранен въпрос. Това е принципен въпрос на правата на човека и е ключово положение от Копенхагенските критерии, т.е. ключова европейска ценност.

Противник съм на арогантния и обиден език спрямо тях. Македонските елити явно се боят от такива хора у нас. Те се страхуват за собственото си бъдеще, че ако се отворят към България, тя ще дойде да ги побългари и няма да имат място на европейската и междудържавна карта. Тези страхове са основателни понякога и тези, които ги подхранват в България не са прави. Те вредят на нашите отношения. Нещата са по-дълбоки.

Възродителният процес трябва да престане, трябва да се възстановят правата на българските граждани. Ако България не види при преброяването поне 120 хиляди българи, как ние ще повярваме в добронамереността на македонските власти. В тяхната Конституция, член 49, изрично се казва, че македонската държава поощрява и подпомага връзките между частите от народи и там са изброени сърби, турци, албанци, бошняци, власи и роми с тяхната татковина. Сигурно ромите и власите имат татковина, но аз не знам къде е тя. В македонската Конституция и тяхното законодателство никъде не се споменават българите, а българите там са едно много голямо число.

Нашите македонски приятели трябва много сериозно да се замислят как ще поощрят и ще подпомагат връзките на българите с тяхната татковина. Това ще бъде една от гаранциите, която ние ще очакваме от тях, че ако ние се съгласим те да започнат своя път към ЕС, те ще спазват своите ангажименти и няма повече да унижават, да репресират и да лишават от права македонските българи. Ние ще искаме железни гаранции за това и македонските българи трябва да знаят, че България, която досега се е отнасяла несправедливо като мащеха към тях, ще бъде различна. България има голям грях към македонските българи.

Спасиана Кирилова
Спасиана Кирилова Отговорен редактор
Новините днес