Каузата, на която според Вас става мъченик Никола Вапцаров, е подривна дейност срещу суверенна държава с цел сваляне на нейното законно правителство чрез „въоръжено въстание“. При това дейност, дирижирана по време на война от чужда държава, с която България не е прекъсвала дипломатическите си отношения. Съгласно тогавашното българско законодателство наказанието за подобно деяние е било „смърт“.
Това се казва в открито писмо на Горан Благоев от партията на Цветан Цветанов "Републиканци за България" до президента Румен Радев във връзка с 80-годишнината от разстрела на поета Никола Вапцаров, която бе отбелязана в събота.
Ето пълният текст на писмото:
"Г-н Президент,
Не се обръщам към Вас с „уважаеми“ защото след изказването Ви по повод 80 г. от разстрела на Никола Вапцаров и последната искрица желание да проявя полагащото Ви се протоколно уважение у мен изчезна.
„Антифашистът Вапцаров е мъченик на една кауза, която в последните години новите ревизионисти се опитват да изтрият от историята“. Това са Ваши думи, г-н президент, изречени на 23 юли т. г. на поклонението в мемориала „Гарнизонно стрелбище“ в София. “Мъченическата“ кауза, която Вие приписвате на Вапцаров, е описана ясно от самия него в протоколите от разпитите му отпреди 80 години. Признания за същата „кауза“ правят и останалите подсъдими по този процес. Автентичните документи се пазят в Държавна агенция „Архиви“ и без много усилия всеки може да ги прочете дори онлайн на сайта на агенцията. Това са могли да направят и някои от многобройните Ви сътрудници. За Ваша и тяхна осведоменост ще цитирам пасажи от тези документи:
„Именувам се Никола Иванов Вапцаров, роден на 24 ноември 1909 година в София. В момента на арестуването ми аз заемах длъжност при централния комитет на Българската комунистическа партия, в комитета, който ръководеше така наречената специална работа. Тази специална работа се състоеше в това, че от партийните хора трябваше да се отделят една част и то най-смелите и заедно с нелегалните да формират бойни групи. Задачата на тези бойни групи трябваше да бъде: в случай на война със Съветския съюз, те трябваше да прекъснат железопътни линии, мостове, телеграфни и телефонни линии, да изхвърлят влакове със специални клинове и скоби, да подпалват вагони-цистерни, маслени резервоари и шлепове с горива и муниции. (ЦДА, ф. 2124 к, оп. 1, а.е. К 20002, л. 74);
„Представям Ви, господин прокурор, арестантската преписка номер 15 216, съдържаща 439 листа за долуизброените лица, уличени в комунистическа дейност. … Задачите им са били да организират бойни комунистически групи, които имат за задача да прекъсват телеграфни и телефонни линии, да изхвърлят влакове, да разрушават мостове, да подпалват бензинови и маслени складове и цистерни, да се снабдяват с оръжие и да се готвят за въоръжено въстание.“ (ЦДА, ф. 2124 к, оп. 1, а.е. К 20002, л. 69–70)
Каузата, на която според Вас става мъченик Н. Вапцаров, е подривна дейност срещу суверенна държава с цел сваляне на нейното законно правителство чрез „въоръжено въстание“. При това дейност, дирижирана по време на война от чужда държава, с която България не е прекъсвала дипломатическите си отношения. Съгласно тогавашното българско законодателство наказанието за подобно деяние е било „смърт“. Апропо – по това дело са подсъдими общо 45 души. Но осъдените на смърт са само 6. Не казвам малко ли са, или са много. Но това все пак говори достатъчно за принципите на правораздаване в Третото българско царство.
Да Ви попитам, г-н Президент: ако днес някоя нелегална българска организация реши да извършва подобна подривна и терористична дейност срещу държавата ни, не дай Боже – да свали с преврат Вас или легитимното правителство – членовете ѝ мъченици на каква кауза ще бъдат, ако бъдат заловени и съдени?
Както Ви е известно, със закон от май 2000 г. комунистическият режим в България от 1944 до 1989 г. е обявен за престъпен. С Вашето изказване Вие очевидно за пореден път искате да легитимирате дейците на този режим като борци за светли и човеколюбиви идеали. Каквито те не са. Нещо повече – говорите за „нови ревизионисти“ в съвременното българско общество. Кои са те, г-н президент? Тези, които отстояват демокрацията? Които искат България да продължава да бъде лоялен член на ЕС и НАТО? Които настояват най-сетне кървавата страница на историята на комунизма в България да бъде прочетена докрай и да влезе в учебниците без идеологическите манипулации от миналото? Или тези, които се противопоставят на опитите страната отново да бъде тласната към Руския свят? Използването на подобна ретроградна терминология от Вас, държавния глава, ни връща към едно минало, което мислехме, че сме оставили зад гърба си.
Като държавен глава, който следва не да разделя, а да обединява нацията, Вие, г-н президент, сте длъжен да почитате събитията и личностите от нашата история. А тя съвсем не е свързана само с осъдените преди 80 години. Тя е залята от страданията и кръвта и на хиляди българи – някои избити без съд и присъда, а други инквизирани в лагерите след 9 септември 1944 г. Вие сте длъжен да отдадете почит и към тези жертви, които са безспорните мъченици на един престъпен режим.
Не бих Ви упреквал толкова силно за венеца в Гарнизонното стрелбище, ако Ви бях видял да поднасяте официално цветя пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК (вместо да се криете и да отивате рано сутрин, преди същинското поклонение на 1 февруари) или да оставите венец на скромния паметник на остров „Персин“ край Белене или в лагерите край Ловеч и Скравена, или на Черната скала край Самоков. Тогава Вие наистина щяхте да се проявите като обединител на нацията. Но не сте, и няма изгледи да бъдете. Нито един от Вашите предшественици не си е позволявал така драстично да разделя българите на „свои“ и „чужди“. Ще припомня само как при предизборната си обиколка в гр. Добрич миналата година недостойно подминахте паметника на легендарния ген. Иван Колев (чиято конница прогони от Добруджа „непобедимите“ руски казаци през 1916 г.). Така за пореден път доказахте, че очевидно робувате на някакви зависимости и не проявявате националното достойнство, подобаващо на един истински държавен глава. Явно никога няма да можете да се еманципирате от Вашия ментор – ген. Л. Решетников?!
Не на последно място, г-н президент – долна манипулация е да твърдите, че „Никола Вапцаров е най-яркият пример на трагедията как убиваме таланта“. Както е известно, той е осъден на смърт заради противодържавната си дейност, а не заради творчеството си! Историческа истина е, че в условия на извънредно положение след атентата в „Св. Неделя“ (извършен от дейци на същата тази военна организация на БКП! ) са убити поетът Гео Милев и публицистът Йосиф Хербст. Но колко талантливи български поети, писатели и публицисти бяха убити или малтретирани след 9 септември 1944 г.?! Сред тях – Райко Алексиев, Трифон Кунев, Димитър Талев. Те също заслужават венци, г-н президент!
Колкото до „вандалските посегателства срещу антифашистките паметници“, което също Ви е насъщна тема, както личи и от Вашето слово на 23 юли – не е тайна, че всъщност визирате паметниците на Червената армия. А тя, г-н президент, нахлува в България на 8 септември 1944 г. след като дни преди това Съветският съюз едностранно ни е обявил война. Към този момент България вече е прекъснала отношенията си с нацистка Германия, да не говорим че у нас нито фашизъм, нито националсоциализъм реално е имало по това време. Така че Червената армия всъщност нахлува през българската граница като завоевател. Както сега руската армия нахлу в Украйна. Тогава войските на СССР не е имало от кого да освобождават България, включително и от фашизма, за да се нарича паметникът на Червената армия в София „антифашистки“. Затова и демократично мислещите столичани го нарекоха „МОЧА“ – Монумент на окупационната Червена армия и се борят за неговото демонтиране.
Реториката Ви относно „фашизма“ и „антифашизма“ подозрително съвпада с тази на Путин, г-н президент! Как тогава да повярваме, че Вие искрено служите на България и я предпазвате от опасността тя отново да не стане мъченица на една антидемократична кауза?! Накъде всъщност тласкате българското общество?!", се казва в откритото писмо на журналиста и общественик Горан Благоев до президента Румен Радев.
