Прокуратурата отказа да предостави на Българския хелзинкски комитет (БХК) три становища и един анализ, изготвени от външни на прокуратурата експерти, на които се основава законодателното предложение на държавното обвинение за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), съобщават от БХК.
Според адвокат Адела Качаунова, директорка на програмата за правна защита на БХК, на практика главният прокурор Иван Гешев вече законодателства, след като на 6 ноември Министерският съвет възложи именно на прокуратурата да изготви експертно предложение за изменение на НПК в отговор на препоръките от критичния доклад на Европейската комисия към върховенството на закона у нас.
През юни главният прокурор анонсира наблюдението си, че НПК има нужда да се промени и създаде работна група, която да изготви доклад за недостатъците в процесуалния закон. Докладът е бил прегледан от Експертния съвет към главния прокурор и в резултат на това са и трите изготвени становища по него, които стоят в основата на предложението, внесено в Народното събрание през октомври. В работната група участват прокурори от Върховна касационна прокуратура, Военноапелативната и Апелативна прокуратура – София. БХК поиска да му бъде предоставен и докладът на работната група, но и това беше отказано.
Становищата са изготвени от д-р Ивайло Цонков, бившия главен прокурор проф. Никола Филчев и проф. д. ю. н. Георги Митов, а Щерю Ножаров е изготвил сравнителноправен анализ. Тези четири документа, както и докладът на работната група, са цитирани нееднократно в предложението, като те са използвани да се потвърдят тезите на прокуратурата за конкретни изменения в наказателния процес. Поради това БХК ги поиска от главния прокурор по реда на ЗДОИ.
ЗДОИ определя като обществена всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Според прокуратурата обаче исканите документи нямат такъв характер. В отказа на институцията е посочено, че сравнителоправният анализ не е прокурорски акт, съответно от него не може да се съди за работата на прокуратурата, а изисканият доклад е служебна информация, която не може да бъде разкрита.
"Така целият процес по работата за изменение на НПК остава скрит за обществеността. Главният прокурор е преценил, че НПК следва да бъде облекчен и прокурорите да разследват и съответно обвиняват при занижени изисквания, създал е работна група от прокурори, всички подчинени на него, възложил е на негови приближени съветници да изготвят становища, които стоят изцяло в основата на така изготвеното и внесено предложение в Народното събрание", коментира адвокат Качаунова.
Сериозната безконтролност на главния прокурор е факт, отчетен от не една международни институции. Такава критика идва от Европейската комисия, от Комитета на министрите към Съвета на Европа, от Европейския съд по правата на човека и от Венецианската комисия. В документи на всички тези институции по един или друг начин е застъпена тезата за силна нужда да се въведе механизъм за контрол и отчетност, напомня БХК.
Припомняме, че през юли БХК осъди в два случая главния прокурор за отказа му да предостави информация по реда на ЗДОИ. Няколко месеца по-късно при всички случаи, в които БХК е поискал информация по реда на ЗДОИ от прокуратурата, е получил отказ.
