Парламентът реши подборът на кандидатите за европейски делегирани прокурори да се извършва от Прокурорската колегия към ВСС. Депутатите приеха промени в Наказателно-процесуалния кодекс(НПК) на второ четене.
Подборът на кандидатите е заложен в преходни и заключителни разпоредби, с които се измени Законът за съдебната власт.
Текстовете предвиждат Прокурорската колегия да извършва подбор на кандидатите за европейски делегирани прокурори и чрез министъра на правосъдието уведомява европейския главен прокурор за излъчените кандидатури. Европейските делегирани прокурори са членове на прокуратурата на Република България и разполагат с правомощията на този закон.
От БСП предлагаха между първо и второ четене Пленумът на Висшия съдебен съвет, а не Прокурорската колегия да извършва този подбор, но предложението им бе отхвърлено.
Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс предвиждат още функциите на прокурора, предвидени в този кодекс, да се изпълняват и от европейския прокурор и европейските делегирани прокурори съобразно тяхната компетентност по европейския регламент.
Съгласно текстовете по неприключилите наказателни производства за престъпления от компетентността на Европейската прокуратура, извършени след 20 ноември 2017 г. , образувани от органите на Република България, могат да встъпват европейският прокурор и европейските делегирани прокурори.
Припомняме, че на правна комисия беше предложено кандидатите за европейски делегирани прокурори да може да са и съдии, да имат поне 8 години стаж и изборът да се прави от целия ВСС, с квалифицирано мнозинство т.е. поне 17 гласа „за“ и в открита процедура, с възможност за въпроси и отговори. Това предложи БСП като промяна (параграф 14, Преходни и заключителни разпоредби) в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) по време на заседанието на правна комисия, в която на второ четене бяха гледани изменения в НПК.
Беше поставен въпросът дали процедурата, предложена от БСП, не е твърде сложна и дали няма да има блокиране на избора на европейски делегирани прокурори. Освен това, беше наблегнато точно на текста, че европейските делегирани прокурори ще са членове на българската прокуратура, макар кандидати да могат да са, освен прокурори, и съдии, и следователи. Друг аргумент "против" беше и конституционосъобразност – прокурорите се назначават от прокурорската колегия, съдиите – от съдийската. Но аргумент "за" беше, че кандидати не са само прокурори – затова трябвало целият ВСС да избира. Депутатът от БСП Крум Зарков попита кой има право да се кандидатира за европейски делегиран прокурор и каква е процедурата. Къде е разписано това, зададе въпрос той. А зам.-правосъдният министър Евгени Стоянов на практика призна, че няма специално разписана процедура – било предвидено кандидатите да имат "практически опит", без да се уточняват години и можело "оперативно самостоятелно" Прокурорската колегия да изчисти правилата и да ги обяви. Смятам, че може всички магистрати да кандидатстват, уточни той. В крайна сметка предложението на БСП, което беше изразено от Крум Зарков от социалистите, не беше прието – 11 въздържали се срещу само 6 в подкрепа, а само 1 беше против. Припомняме, че в доклада на ЕК за правосъдието ни изрично беше упоменато като притеснителна много силната роля на главния прокурор в съдебната ни система, във ВСС, съответно в Прокурорската колегия.
Не е необходимо да се самоограничаваме, като казваме, че този европейски делегиран прокурор ще се занимава само с тези дела, които са по европейски регламент 2017/1939. Такива случаи няма да са много. Това заяви депутатът от ГЕРБ и бивш зам.-правосъден министър Красимир Ципов. С този аргумент беше решено, че европейският прокурор и европейските делегирани прокурори може да изпълнява функциите на прокурор в наказателното производство така, както е записано в чл. 46 от сегашния НПК. Главният прокурор обаче не може да осъществява надзор и методическо ръководство върху дейността на европейските прокурори.
