В момента има изключително засилен интерес от външни инвеститори. Те обаче идват и ни питат само един въпрос: "Нали вие няма да ни рекетирате и да ни кажете кой е подизпълнител?" Това каза вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев при обсъждането на първо четене на законопроекта за държавния бюджет за 2022 г. в парламента.
По думите му инвеститорите се интересували и дали ще им бъде определяно с коя адвокатска кантора да работят, кой архитект да наемат, за да им мине проектът.
"Те са много щастливи като им кажем, че нищо от това няма да правим и казват, че за пръв път в България им се случва и след това започват да работят и виждат, че наистина никой нищо не им казва", обяви вицепремиерът.
"Като цяло този бюджет е инвестиционен", каза той. "Ако ние не инвестираме в хора, в инфраструктура и не подобряваме институциите и публичната среда, така че те да не губят времето на гражданите и на бизнеса, няма как да очакваме висок икономически растеж и, съответно, по-високи доходи", посочи Василев.
По думите му няма как конкурентното ни предимство да е това, че сме бедни и с ниски доходи.
Василев посочи, че е заложено двойно увеличаване на капиталовите инвестиции до 5,8 процента от БВП, значително увеличение на средствата в образование, здравеопазване, култура и спорт, и една социална програма, която да осигури социална солидарност към нашите съграждани.
"Този бюджет, въпреки значителните допълнителни инвестиции, всъщност се изпълнява с по-малко дълг от бюджетите, които са били предвидени миналата година", заяви финансовият министър.
"Когато колегите от ГЕРБ питат къде са допълнителните приходи, къде са 8-те млрд., къде са спрените кранчета - тук са. Ние правим инвестиции от 12 млрд. лева повече с дълг, който е по-малко от това, което вие сте предвидили", обърна се той към опозицията.
Асен Василев обясни, че дългът, който взимат тази година, е малко по-нисък от дълга, който беше предвиден в бюджета миналата година, а разходите са увеличени значително спрямо миналата година.
Той посочи, че при 4- 4,5 млрд. дълг за миналата година и за тази година, имаме увеличение на разходите с около 12 млрд. лева. "Т.е., 8 млрд. увеличение на разходите не се правят за сметка на дълг, а на допълнителни постъпления в хазната", отбеляза Василев. По думите му, това означава, че, от една страна, приходните агенции са си свършили работата и тази година е заложено също повишаване на събираемостта, а, от друга страна, българските фирми и работници са успели да изработят този продукт.
Министърът на финансите посочи, че бюджетният дефицит без ковид мерките е 2,5 процента, с ковид мерките е 4,1 процента." Инфлацията, заложена в бюджета, е 5,6 процента на средногодишна база, като се очаква във втората половина на годината да е по-ниска. При нас инфлацията до голяма степен е внос и зависи от решенията на Европейската централна банка, която за момента дава сигнали, че ще започне по-рестриктивна политика, съответно политика по овладяване на инфлацията. Ако това не се оправдае, съответно ще бъде отразено в макроикономическите прогнози и в актуализацията на бюджета през юни", заяви Асен Василев.
Той отбеляза новия подход при изготвянето на бюджета - за какви резултати какви средства са заделени. Василев посочи, че амбицията е в актуализацията, когато всички политики са подробно разписани, подробно остойностени, бюджетът да бъде "направен от нулата по този начин"." За един месец нямаше как това да стане, това се случи с допълнителните средства и допълнителните политики там, където имаше готовност от съответните министерства", допълни министърът.
