„Четири седмици се води пропаганда за това, че такъв политически проект ще има. Едни и същи източници на съобщения, едни и същи говорители ни убедиха, че това са най-успешните министри. Всичко е един обикновен политически инженеринг. Това няма да бъде нито политическа партия, нито политическо движение“. Това заяви в интервю за БГНЕС политологът доц. Антоний Гълъбов, коментирайки темата с участието в политическия живот на двамата вече бивши служебни министри Кирил Петков и Асен Василев.
„Другото много важно нещо е това, което председателят на „Екогласност“ Емил Георгиев разказа. Става дума за пазаруване. Това е прототип на президентска партия, която трябва да изиграе ролята на свързващо звено между други политически формации в следващия парламент, за да постигнато пропрезидентско мнозинство. Това, което е виждаме, е още една стъпка към промяна на формата на управление на България“, смята политологът.
Той определи задаващия се нов проект като „сифон“, който ще тегли гласове едновременно от периферията на БСП и от „Демократична България“, но силно застрашава и Мая Манолова и компания.
Според него страната се е озовала в парадоксална ситуация, в която властта се предава от служебно на служебно правителство.
„Румен Радев си позволи кабинетът „Янев 2“ да положи клетва пред него. Разбирам колко деградирали са нашите представи за държавност и ред, но пред него никой не може да полага клетва. Той самият полага клетва пред Народното събрание“, допълни още той в анализа си.
Според анализатора ГЕРБ-СДС добре са изиграли ролята си на опозиция в два поредни парламента. „Очаквам, а това показват и предварителните данни, твърдото ядро от избиратели да се стабилизира. Първоначалното колебание постепенно отстъпва. Предполагам, че ГЕРБ ще успее да се върне към резултатите си от 4 април, с други думи ще успее да възстанови още поне стотина хиляди гласа, които изгуби по различни причини“, коментира още Гълъбов.
„Партиите в следващото Народно събрание трябва да се научат да говорят с ГЕРБ-СДС и ДПС, тъй като този модел, на който бяхме свидетели, е неработещ. И в 45-ото, и в 46-ото имаше управляващо мнозинство. Е едното това мнозинство прие промените в Изборния кодекс, а в другото актуализира бюджета и прие промените, свързани с Бюрото за защита на свидетелите. Големият въпрос е, че имаше пропрезидентско мнозинство, което се движеше по дневния ред на Румен Радев, а не по дневния ред на България. Въпросът, на който трябва да си отговорят гражданите е: Защо това мнозинство отказа да поеме отговорност за управлението на България?“, смята политологът.
