Антикорупционния фонд (АКФ) представи днес (29 април) проучване, което показа кои избирателни секции в страната са с най-голям риск от контролирания и купен вот, както и какво влияние имат те върху изборния процес в България.
Изледването анализира резултатите от всички парламентарни и местни избори в периода от 2013 до 2019 г., като рисковите секции в цялата страна са представени под формата на интерактивна карта. Припомняме, че информация за контролиран вот се появиха за последно в края на февруари, на частичните кметски избори в Мъглиж заради оранжеви предпазни маски. На излизане от секция хора оставяли маските в найлонова торба, пазена от жена. Прокуратурата обаче прекрати досъдебното производство поради липса на доказателства - в торбата имало и маски с други цветове.
"С картата и анализа искаме да постигнем две неща: да насочим вниманието на обществеността към тези секции, в които има по-висок риск от купуване на гласове. Вярваме, че това допълнително обществено внимание може да има възпиращ ефект върху участниците в процеса. Искаме да насочим и правоохранителните органи и да им помогнем ефективно да противодействат на купуването на гласове", коментира при представянето на анализа Бойко Станкушев, директор на АКФ.
На събитието днес експертите от АКФ обясниха механиката, по която идентифицират рисковите секции. Първият фактор е нетипично по-висока избирателна активност в дадена секция в сравнение с регистрираната избирателна активност в цялата община.
Вторият е нетипично по-висок резултат за водещата партия в дадена секция в сравнение с регистрираният резултат на партията в цялата община. В този модел една екстремна стойност на резултата на победителя става още по-съмнителна в случаите, когато на предишни парламентарни избори в секцията е имало друг победител.
Третият модел следи за резки отклонения в избирателната активност в дадена секция в две поредни изборни години, а четвъртият регистрирана рязка промяна в политическите пристрастия на избирателите в дадена секция в две поредни изборни години - рязък ръст или спад в гласовете за дадена политическа партия в секцията.
Авторът на анализа - докторът по криминалистика Мария Карайотова обясни, че според най-консервативната оценка, общият брой гласове, подадени в 780 рискови секции, възлиза на 170 000 или около 5% от подадените гласове. Тази оценка включва само секциите, които изследователите идентифицират като особено рискови едновременно по три или четири различни показатели. Ако в оценката се включат всички секции, в които са регистрирани отклонения дори по един от критериите, резултатите скачат на 2554 секции с близо 690 000 гласа или около 18,7% от общо подадените гласове.
"Въпреки че влиянието на купения и контролиран вот не трябва да бъде подценявано, то е най-съществено по линия на усещането на гражданите за опорочаване на изборния процес и съответно намаляване на доверието им към парламента като институция", каза Карайотова.
Анализът на прегледаните секции показва, че има вероятност почти всички политически партии в някакъв момент да са се възползвали от купен вот, като при окончателните резултати купеният вот за една партия се неутрализира от купения на другата. "Така вотът в рисковите секции може да има съществено влияние за вдигането на бариерата за влизане в парламента, но помалък ефект върху окончателните проценти на парламентарно представените партии", допълни Карайотова.
Според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията темата за купения и контролиран вот започва да се развива от първите демократични избори в началото на 90-те.
"Тогава предразполагаха избирателите с капачки олио. Последваха предложения за ориз, брашно, макарони, След това дойде монетаризация. Към 2003-та, 2005-та година купуването на гласове започна да излиза от маргинализираните общности и започна да се разпространява в квартали на големи градове, сред студенти, университетски общности. Тогава придоби и значими размери", коментира още Безлов.
Още: Урок по вот в пандемия - можем ли като Нидерландия?
