Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец август 2021 година под заглавие:
БЪЛГАРИЯ ПРЕД ТРЕТИ ИЗБОРИ И ВОДОВЪРТЕЖ ОТ КРИЗИ
Месецът на отпуските – август, бе тежък политически - совалки, провалени мандати, обрати, безплодни консултации. След завъртането на конституционната процедура за съставяне на правителство последният кризисен мандат стигна до БСП без шансове за успех.
Страната се изправи пред крещящо несъответствие между интересите на обществото и на партиите. Първите налагат да има редовно правителство, вторите тласкат страната към нови избори с цялата произхождаща от това нестабилност.
Барабар Петър Илиев със суверена
В усложнена среда на сигурност (бежански натиск, четвърта ковид-вълна) България е пред трети за годината парламентарни избори, паралелно с президентските. Политическата криза се задълбочава. Индикатор са хипотезите за нови политически проекти, които да влязат в протестната ниша.
Изтънява смисълът на парламентарната демокрация и страната може да бъде тласната към политическа авантюра. Неспособността на политическия елит да покаже коалиционна култура и да постигне съгласие около няколко важни приоритети е индикатор за зависимости между партиите и бизнес кръгове.
Нови парламентарни избори ще се нуждаят от нов импулс, за да се излезе от патовата ситуация. При ниска избирателна активност 47-ият парламент ще стартира със слаба легитимност. Проектокабинетът на „Има такъв народ“ с кандидат-премиер Пламен Николов сякаш бе предложен, за да бъде отхвърлен. Наложи се усещане за марионетно правителство на ИТН, неспособно да разчита на личностните качества в своите членове.
Цирковете в парламента - от политически актьори за сеирджии
Успешна смяна на политическия и управленски елит няма да стане с кастинг. Опитът за еднопартийно правителство с 65 народни представители се превърна в гротеска с разменените обиди, реплики, изваждане за публичен прочит на детайли от кухнята по време на преговорите.
Публичната среда се разпадна до новини от „кухненски“ калибър.
Диванът замени джипката, което провокира силно раздразнение към новата първа политическа сила и нейния лидер/гуру. В опит да минимизира щетите от провала на първия мандат Слави Трифонов (БНТ, 27 август) обеща, че следващия път ще има правителство. Червените линии вече ги няма, отворена е сякаш опцията и за преговори с ГЕРБ и ДПС.
Партията на Трифонов подкрепя Радев в предстоящия вот не за да го издигне до успех за втория мандат, а за да го срути. Особено ако самата тя загуби доверие в резултат на хаотичното си поведение.
Парламентът деградира, уловен в капана на безизходна ситуация.
Разговорът за стабилно реформаторско мнозинство напусна дневния ред. Необходимите промени се отлагат за неопределено време. Кадрите с полицейското насилие от 10 юли 2020, които предизвикаха парламентарен дебат, са шокиращи. Начинът, по който бе третиран протеста, опира до фундамента на българската демокрация и до основния въпрос доколко реално функционира. Връщането към темата за протестите е един от елементите на новата предизборна вълна, която започна да се вдига паралелно с изтъняване на шансовете за правителство.
Гарант да не се върши работа - Слави Трифонов
Казусът с двойното гражданство на Кирил Петков и атаките срещу него могат да се превърнат в трамплин за успешна политическа кариера, основана на нов проект. С връчването на третия мандат на БСП Румен Радев влезе в предизборната си кампания. Той направи много дълбок реверанс към партията, която го издигна през 2016 година и го подкрепя сега, както и към левите избиратели, на чиито гласове разчита. За да постигне успех обаче се нуждае от избиратели от целия спектър.
Радев вече е в публична война с две основни партии – ГЕРБ и ДПС, и е в капан, от който може да излезе само с негативи.
С репликата към Карадайъ за родината-майка Радев се приближи до крайно чувствителната етническа тема, а това може да отвори кутията на Пандора. Президентът се изправя пред големия въпрос доколко избирателите ще му простят провалите като медиатор за съставяне на редовно правителство.
„Има такъв народ“ действа като партия с двойно дъно и рискува да се превърне в най-бързо залязлото политическо чудо. Доверието към нея главоломно пада. От партията ще се отдръпнат и потенциални партньори, тъй като всеки може да бъде подиграван, осмян, ударен под кръста, издаден, предаден.
Борисов се завръща - но се завръща в хаоса
ГЕРБ има твърдо ядро от привърженици, което се сви като юмрук в отговор на президентския. Заради срива на ИТН партията на Борисов отново е първа политическа сила (21,6%, „Маркет линкс“, 26 август). Това носи имиджови дивиденти за ГЕРБ, но не решава проблема за властта, тъй като остава в изолация.
С предвидимо и конструктивно поведение БСП се стабилизира и отчете ръст в подкрепата в края на месеца
В острата политическа криза, която се отключи от април насам, Нинова се затвърди като предсказуем лидер с държавническо мислене, ясно изразени позиции и без задкулисни срещи. Това е капиталът, с който партията ще влезе в кампанията за парламентарните избори, ако усилията на левицата за кабинет претърпят провал.
Третият проучвателен мандат за правителство, даден на БСП, бе голямото изпитание за „Демократична България“. Червената линия „никога с БСП“ работи само за твърдото ядро на градската десница. Ръстът в подкрепата, който идва от широка периферия, може да спре.
Удар върху репутацията са фактите за непублични срещи на лидера на ДБ Христо Иванов със Слави Трифонов.
През целия месец ДПС бяха в много видимата част от политическия спектър.
В проблемното поле на усилията за съставяне на редовно правителство позицията на партията остана константа: „Непоискана подкрепа няма да дадем.“ Анти-ДПС реториката активизира и процеса на мобилизация на партията. Най-мощният катализатор в този процес бе въпросът на президента към председателя Карадайъ: „Коя е вашата родина, господин Карадайъ?“ „Изправи се.БГ. Ние идваме!“ се затвърдиха като група, чието политическо изпълнение е от солови партии. Мая Манолова формално е първа цигулка. Групата се вписва в общата тенденция за внос на популизъм в българската политика, като гаранция за присъствие в Народното събрание.
Има такъв народ. Обаче нема хора
В овладяването на пандемията в България няма нито една положителна тенденция – държим антирекордите в темповете на ваксинация и високото ниво на смъртни случаи. Ниското ниво на ваксинация, съчетано с ескалиращи искания и натиск върху правителството при всеки негов опит да се въведат рестрикции или правила, показват тежки обществено-политически дефицити. Налице е силно деморализирана общност, резултат и на хаотична държавна политика за овладяване на пандемията.
Кампанията за ваксинация е с нищожно финансиране, а процентът със завършен цикъл – катастрофа.
Въпреки позитивното обществено мнение към служебното правителство, сериозни критики започнаха в редица сектори и напрежение в някои, което може да ескалира през есента.
За българската икономика цените на електроенергията имат фундаментално значение, а в условията на крехко възстановяване новите цени са основна негова пречка. Исканията за персонални промени и сигнали до редица служби едва ли ще спрат процеса на растеж на цените, които са по-скоро ефект от отлаганите реформи, липсата на национална енергийна политика и геополитически интереси в региона. От пасивен изпълнител на волята на изпълнителната власт Народното събрание е на път да се еманципира в една от най-важните сфери – фискалната. Това е първата стъпка за демонтиране на стария модел на разделението на отговорностите между законодателната и изпълнителната власт.
Но целта на актуализирания бюджет, готвен в политическа несигурност не може да е амбициозна и реформаторска. Това е бюджет на страха - че ще има нова вълна на коронавируса, че ще има неуправляем поток от бежанци и т.н., без гаранции обаче, че новите средства ще отидат точно за тези цели.
През второто тримесечие брутната работна заплата продължава да расте по-бързо от производителността и от икономическия растеж с 4,3%. Увеличаването на разходите за труд заедно с повишаването на тези за електроенергия поставят конкурентоспособността на икономиката пред сериозни предизвикателства. Съществува реален риск от превръщането на Афганистан в убежище за терористи от цял свят. Това прави бежанската вълна сериозен проблем за нашата страна и ЕС, тъй като нейните мащаби създават сериозни предпоставки за проникването не само на отделни терористи, но и на цели „клетки“, които да бъдат внедрени дългосрочно на наша територия.
