Антикорупционният фонд (АКФ) написа Открито писмо до народните представители от 47-то Народно събрание, в което настоява за задълбочена и щателна проверка на работата на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).
АКФ смята, че е изключително важно да се направи детайлен анализ на реалният ефект от работата на КПКОНПИ. Този анализ трябва да даде ясен отговор на простия въпрос: за какво данъкоплатците издържат такъв специализиран орган?
В писмото си АКФ задава десет конкретни въпроса за работата на КПКОНПИ. Според АКФ, отговорите на тези въпроси ще покажат дали КПКОНПИ е изпълнила своите функции или се е превърнала в институционална бухалка за овладяване на политици и медии.
Антикорупционният фонд ще внесе настоящото писмо в деловодството на 47-то Народното събрание и ще настоява за позиция по искането за задълбочена проверка на КПКОНПИ от страна на всички парламентарни групи.
Ето и десетте въпроса на АКФ:
1. Какви са резултатите от оперативната дейност на Комисията? След първоначални предпроцесуални действия колко са образуваните разследвания, по колко от тях са внесени обвинителни актове и колко са осъдените лица? С други думи, колко корупционни престъпления са разкрили служителите на Комисията и извършителите на колко от тях са били осъдени?
2. Колко производства за отнемане на незаконно придобито имущество са образувани? По колко от тях има наложени обезпечения, по колко от тях има съдебни решения за отнемане на имущество?
3. Колко е реално отнетото имущество в полза на държавата? Защо има отнемани „на хартия“ имущества, които обаче фактически липсват и на практика държавата не е получила нищо?
4. Има ли в Комисията производства “на трупчета“, оставени продължително време без движение и без видимо обяснение? Има ли производства “с приоритет”, които се задействат необичайно бързо спрямо сходни дела?
5. Има ли в деловодната система на Комисията готови експертни решения по политически чувствителни казуси, които не се докладват за решаване?
6. Има ли систематично прилагане на методологията за проверки на съответствие между реално и декларирано имуществено състояние? Или има “творческо” прилагане с цел постигане на предварително зададена цел?
7. Има ли практика на предварително зададени устни насоки от ръководството на Комисията за начина на решаване на определени производства?
8. Има ли прехвърляне на политически чувствителни преписки от София към по-малки териториални дирекции с цел по-лесно положително становище? И как се обясняват “изнесените” заседания на Комисията извън София при решаване на определени чувствителни преписки с политически оттенък?
9. Има ли селективност при запориране на проследени активи при една и съща фактическа обстановка и една и съща преписка? Как по важни проверки с много замесени физически и юридически лица едни се оказват запорирани, а други - не?
10. Има ли случаи на необяснимо вдигане на запори върху активи при наличие на осъдителни присъди на лица?
