Вече не е новина, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е подал молба за отказ от депутатското си място. Миналата година това се случи три пъти – след изборите през март, юли и ноември.
Първият му отказ да стане народен представител, след като е избран, обаче датира от далечната 2005 година.
Тогавашният главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов е кандидат-депутат в два многомандатни избирателни района, издигнат от Национално движение „Симеон Втори“.
В резултат от изборите, проведени на 25 юни 2005 г., НДСВ вкарва 53-ма депутати в 40-ото Народно събрание, сред които и той. Борисов обаче се отказва от депутатския мандат в полза на работата си в МВР, чийто главен секретар е от 2001 г. Нея напуска на 19 септември 2005 година след конфликт с тогавашния вътрешен министър Румен Петков. Месец по-късно се явява на местните избори като независим кандидат-кмет на Столична община и печели изборите.
В края на март 2006-та учредява гражданско сдружение „Граждани за европейско развитие на България", което на 3-ти декември същата година прераства в партия, която започва да печели избори. Така Борисов става премиер на България от 2009 до 2013 г., от 2014 до 2017 г. и от 2017 до 2021 г.
В отрязъците, в които ГЕРБ не е на власт, лидерът ѝ е бил на депутатската банка.
За втори, трети, четвърти и пети път Борисов се отказа от мястото си на народен представител в последните четири вота.
Припомняме, че още на първата си пресконференция след изборите той призова партийните лидери да се отдръпнат назад и декларира, че не иска да е нито депутат, нито премиер, нито министър.
Вероятно е послушал съвета на мнозина политолози действително да се отдръпне назад. Неслучайно, когато миналата година внесе при президента предложение за кабинет начело бе не той, а Даниел Митов.
В първия му брифинг след вота в неделя обаче и в предишни негови изявления, той категорично заявява, че от ГЕРБ няма да се оттегли. На предизборна среща в Нова Загора даже бе цитиран да казва: „Защо се занимавате вие с моето лидерство? Аз съм направил ГЕРБ и няма да се откажа от моите деца“.
