От днес до края на октомври Пловдив може да се нарича и "златна" столица заради изложбата "Преоткритият свят на стара Европа", събрала накуп пет златни съкровища, намерени в нашите земи. На фона на артефактите, свидетелства на бита и поминъка от 8 000 години назад, златните съкровища блестят с непомрачения си блясък от вековете. След гостуване в норвежкия град Берген, в парижкия Лувър, в Третяковската галерия в Русия и в Япония, в музея се върна оригиналът на Панагюрското съкровище с ювелирните си ритони и съдове. До него, не по-малко красиво и блестящо, е Вълчитрънското златно съкровище, по-старо с десет века от Панагюрското.
Съдовете тук са тежки, а земята се е разделила с него през 1924- та година. В музейните зали са изложени и златните съкровища от Долнослав и Хотница. Най- старото злато, намерено в нашите земи, пък е част от съкровището от карловското село Дъбене. Общо 13 златни съкровища са намерени в българските земи през годините, пет заедно се събират за пръв път в подобен формат изложба, която се подготвя от пет години.
Днес събитието бе открито от зам.-министъра на културата Амелия Гешева, от директора на Националния археологически институт с музей към БАН доц. Христо Попов, от кмета на града Иван Тотев и председателя на общинския съвет Савина Петкова. От утре до 28 октомври изложбата в Регионалния археологически музей е отворена за посетители.
