"За двамата" - подава пари на кондукторката в автобуса едната от двете млади жени на последната седалка. "Ето, за двете - не за двамата!", дава билетите кондукторката.
Проблемът с езиковата бариера в Столипиново, най-големия компактен ромски квартал в България, е ежедневен. Той стои и между децата на Столипиново и образователната система. Защо от Столипиново не е излязъл нито един лекар, нито един адвокат, питат се хората. Всъщност, пита Стефан Шопов, на средна възраст, завършил навремето едно от професионалните училища в Пловдив. И отговорът е в биографиите на хората от неговото поколение и преди него, които са ходили на училище в целия град наред с българчетата. Днес не е така и ситуацията е подмолна, доколкото в идеята да се осигури добро образование в училищата в Столипиново са вложени много труд, усилия и средства. Само че очевидно има нещо дълбоко сбъркано.
"Внукът ми беше тройкаджия в СОУ "Димитър Матевски" в "Тракия", казва Камен Ангелов. Това е бившият комсомолски секретар на Столипиново от времето на Тодор Живков, завършил СПТУ по стругарство, а "Тракия" е изцяло български квартал. "Направиха всичко възможно да го върнат в Столипиново, сега е отличник. Е как става така?"
Ако някой разплете възела в Столипиново, ще има успешен подход и спрямо други по-слаборазвити и силно сплотени общности. На този етап, обаче, всякакви благородни усилия да се пробие манталитета и да се отдаде нужното на образованието отиват на вятъра. Това е истината. Политиката спрямо тях преди 89-та беше напипала като че верния подход, поне спрямо децата. Български семейства получаваха жилища в Столипиново, ромски семейства отиваха в българските квартали, децата ходеха заедно на училище, българчета и ромчета, тримесечни курсове за големи момичета даваха знания и умения за семейния живот, като акцентът падаше на училището в живота на бъдещите им деца. Първото нещо, което се случи след 90-та, беше изключително бързото наместване на етническите пластове - българските семейства от Столипиново разменяха жилищата си с роми от другите квартали, бяха изключително улеснени от властите и така общността се скрепи и затвори. Вместо да посещават различни училища, децата от махалата ходят само в училища...в махалата. Те са изцяло ромски.
До четвърти клас децата са най-редовни в училище, те са и много благодатна почва за работа за редица учители, които може и пред колеги да се жалят, че работят в махалата, но за себе си са сигурни, че са направили правилния избор. Има я тази тайна, която знаят само посветените. Столипиново върви назад във времето, напук на сателитните чинии и смартфоните. Тук все още са живи традиции, които другаде вече са само спомен. Децата от ромския етнос в Столипиново обичат учителите си и им го казват - или с думи, или със спонтанни прегръдки в коридора. На улицата родителите им поздравяват с уважение учителите. Това не е само бегло впечатление, потвърждават го мнозина. За него говори и Цонка Драганова.
Цонка е най-голямата в ромско семейство на разведени родители с три деца. И трите деца са завършили висше образование със степен магистратура, реализират се успешно. "Защо успяхме ли? Първо, не сме живели никога в махалата, бяхме в български квартал. Най-важното - никога не сме имали проблем с езика. Вкъщи имаше огромна библиотека и майка ни от малки ни научи на любов към книгите." Майката на Цонка е санитарка, а самата Цонка в момента работи с децата от подготвителната група в едно от училищата в Столипиново. "Езикът е най-големият им проблем, опитвам се да им помогна да преодолеят тази преграда, но щом излязат от двора на училището, ги посрещат пак с техния език. Така до осем часа другата сутрин."
"Децата от Столипиново гледат сватби, раждания, за тях това са успелите хора. Нямат пример на образован човек, който благодарение на учението се е издигнал." Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев преди година, когато дойде да разгледа детска градина "Лилия", пилотен модел с голяма финансова подкрепа от страна на Швейцария. Там децата целенасочено учат български език. Само че точно пред градината всеки ден се събира огромно миризливо сметище и много родители отписаха вече децата си оттам именно заради него. А сметището всеки ден се пресъздава просто защото общината е махнала контейнерите...
Роси Златева преподава математика в СОУ "Пенчо Славейков" в Пловдив. Интересното е, че стига тук след рязък завой в кариерата си на висш бизнес администратор в столицата. "Исках да опитам нещо ново, а знам, че тези училища не са желани", казва тя. Рационалните числа и десетичните дроби се учат в седми клас, никак не са проста работа и повечето деца се затрудняват, но не и Райна, която отговаря със самочувствието на човек, който наистина е наясно с тая материя. В друг урок на Златева в пети клас учат деление с остатък. Там пък по същия начин, без да се натрапва, но в точния момент, когато всички други грешат, верния отговор подава Емине. Оказва се, че двете момичета са сестри. Какво се случва с ученолюбивите деца на Столипиново?
"Има известна тенденция да продължават образованието си, забелязва се, и при момичета, и при момчета", казва Цонка Драганова. "Но изучат ли се веднъж, излизат от махалата и повече не се връщат. Ако успеят да се реализират чрез образование и се върнат, дори само за да видят роднините си, усещат съпротива. Вече са чужди сред своите. Нещо като вакуум, който вместо да ги привлече навътре, ги изхвърля. А по-нататък става и сложно във всички контакти. Как, например, да създадат семейство с човек, който има техните разбирания и цели? Как да го намерят в махалата? Не е лесно. По-лесно е да останеш в лоното на еднаквите", обяснява Цонка.
Децата в Столипиново имат наистина разкошни условия за учене. В СОУ "Пенчо Славейков" директорката Екатерина Делинова е направила истински чудеса, които се увеличават всяка година. Училището е признато за иновативно и има защо. В 11 учебни стаи на деца от първи до трети клас стената в дъното е изрисувана от учителя по рисуване, като сюжетът е избор на класа. Тук са приказки, планетната система, герои от филми, природни красоти. Всяка стая има природен кът с растения, за които се грижат децата. Всичко това им помага в главното - да изградят доброто си отношение към училището. Защото това е важното. "И в моята работа се опитвам да им създам добри емоции. Да знаят, че училището е място, където се чувстваш добре, изживяваш нещо хубаво", казва Цонка Драганова.
И те наистина се забавляват в училище, не са по-различни от всички други деца на тая възраст. Някои са калпазани, други са кротки, пишат, отговарят. Така до седми клас. И точно тогава изведнъж редиците оредяват. Започват сватбите. Защото традицията повелява.
Трудно се намира отговор там, където има само въпроси. Истината, която може лесно да се провери, е, че почти всеки на възраст над 50 години в Столипиново говори добре български, може да пише и чете и обикновено има някаква професия. Неграмотните са сред младите.
Тази година Министерството на образованието отделя 25 млн. лв. за борба с неграмотността. И по-голямата част от неграмотните са на възраст от 16 до 29 години. Тъжно и непонятно. Но е факт. Част от тях са от Столипиново. Някои дори са завършили осми клас.
Автор: Веселина Божилова
