В централния гробищен парк на Пловдив има един обособен парцел на метър по-ниско ниво от останалите, ограден с каменен зид и перфектно поддържан. В него почиват останките на англичани, ирландци, шотландци, починали в плен от рани и болести. През 1918 година община Пловдив отделя това място и там са погребани военни, починали и другаде. Освен в Пловдив, британски гробища има и в София.
Ейбрахам Дж. Джоунс, артилерист, е починал на 24 години само дни преди края на войната от инфлуенца в Солун. Семейството му скоро научава къде точно е погребан, така че днес, наред с Н.Пр. Ема Хопкинс, посланик на Великобритания у нас, военното аташе на посолството и капелан от Британската армия, беше и Дейвид Джоунс, праплеменник на загиналия. "През войната Великобритания и България са били врагове, но скръбта ни по загиналите е обща и не бива да повтаряме грешките, довели до този конфликт," каза Хопкинс.
Първата световна война помита като коса милиони млади животи. И на Британските гробища в Пловдив на плочите е отбелязана все възраст, която рядко надхвърля 30-те. Човек разбира съвсем добре нещата, обаче, когато се докосне до истинската история на иначе анонимните за нас имена. Оказва се, че за сто години от своето съществуване, едва сега на това гробище идват близки на погребаните. Първият, разпознал през лятото свой роднина, е възрастен англичанин, дошъл на екскурзия в Пловдив. Нели Михайлова, която се грижи за британския парцел, традиция в семейството ѝ още от 1964-та година, видяла как той обходил плоча след плоча, докато спрял пред една, положил цветя и се разплакал. Каква е точно историята, не става ясно, тъй като тя не знае английски език, но очевидно младежът, погребан под тази плоча, не е забравен.
Днес семейството на 24-годишния артилерист с рядкото вече име Ейбрахам Джоунс почете прачичо си с отделна молитва, произнесена от капелана. Когато тръгва към касапницата на Първата световна, Ейбрахам е бил един от трима братя, израснали в малко английско селце. Само той загива, а майка му го жали дълги години. Не е бил женен, не оставя поколение. Детството му минало край една красива малка река. Днес праплеменникът му остави на гроба му речен камък от нея с надпис: "Има ъгълче на чужда земя, която е завинаги Англия".
Снимките на гробищата, на плочата, на военното аташе заедно със семейството се очакват с нетърпение в Англия от другите роднини. Сто години след смъртта си 24-годишният артилерист сякаш се връща на мястото, където е бил щастлив.
Ако тази история е вълнуваща, но се среща сравнително често по всички военни гробища, белязали световните конфликти и захвърлили синове и бащи в незнайни краища, то другата е истинска загадка и то не от сега. Днес отговор дава пак жената, която всеки ден е там и се грижи за гробищата, но от истината става още по-мистериозно.
Защо години наред на единствения различен от другите паметници на Британските гробища в Пловдив някой упорито ходи, носи цветя, пали свещ?
Оказва се, че това прави медицинска сестра от Хисаря, малко над 50-годишна. Разказала историята на Нели Михайлова.
Преди години тя сънувала млад мъж, който ѝ казал - когато имаш проблеми, когато си тъжна, ела на гроба ми на Британските гробища в Пловдив, единствения висок паметник и аз ще ти помогна. Жената дори не знаела, че има такива гробища. Дошла в Пловдив, намерила го. Това е паметникът на мл. лейтенант от Британската авиация Чарлз Грейг.
Роден е на 23 декември 1894 година, загинал е на 24-годишна възраст. Съвсем наскоро инспекция от британската организация, обединяваща пет дружества на ветерани, е оставила на паметника ламинирано копие от авиаторското свидетелство на Чарлз Грейг, издадено през 1915 година с номер 2197. От снимката гледа млад симпатичен мъж. Човек може само да гадае що за ирационални сили са участници в тази история, дали духът на авиатора е неспокоен, дали тя не е някоя преродена медицинска сестра, в която той се е влюбил и тази любов по някакъв необикновен начин още оцелява, що за чудо е това. Типично по британски, страховито и призрачно, но всъщност е съвсем истинска история. Последният път, когато е идвала, е било на Задушница, донесла вино, жито, палила свещ, плакала...Казвала, че наистина намира успокоение и сякаш черпи енергия от паметника. Указанието било да стои зад него. Както се черпи енергия от дърво. И тя го прави. До ден-днешен. Странна илюстрация на войната, която сякаш никога не свършва.
Автор: Веселина Божилова
