Мащабен проект за консервационно-реставрационни и строително-монтажни работи по проект „Античният град „Диоклецианопол – перлата на провинция Тракия на балнеолечението в римската империя“ възлага община Хисаря.
Поръчката е инженерингова – за проектиране, строителство и авторски надзор, а прогнозната й стойност е над 9,4 млн. лв. с ДДС.
В нея са включени три подобекта – Римски терми, Южна крепостна порта „Камилите“ и Североизточна ъглова кула. Общата им площ е 342 462 квадратни метра.
Термалният комплекс в „Диоклецианопол“ е разположен в централната част на града, в непосредствена близост до минералните извори. На това място са съсредоточени най-атрактивните постройки от архитектурата на античния град - монументална двуетажна обществена сграда, термален комплекс и амфитеатър.
До момента са разкрити общо 6 басейна и е установена цялата канализационна и водопроводна система. В резултат на четвъртвековните археологически разкопки е установен хоризонталният план на термите.
По своята запазеност термите на античния град при Хисаря са едни от малко запазените почти до покрив римски бани, с действащи водопроводни и канализационни съоръжения. По своята значимост и уникалност те представляват обект от световна величина.
Южната крепостна порта „Камилите“ е в западната половина на южната крепостна стена. Тя е емблемата на съвременния град Хисаря. Единствена е по рода си и нейното опазване е от важно значение за българската и европейска археологическа наука. В този си вид южната порта е без консервационна намеса. Единствено през 1934 г. е извършено укрепване на свода на портата и свързване на двата корпуса след разрушаването й.
Североизточната ъглова кула е осмоъгълна на кръгла основа. По форма тя се различава от останалите крепостни кули, които са правоъгълни. Формата й е давала възможност за по-добър обстрел от всички страни. Консервация на кулата не е правена.
През 135-136 г., по времето на император Хадриан районът около хисарските минерални извори е бил обявен за императорско владение (Augustae) със собствени граници. Това императорско владение имало особен статут и било подчинено лично на императора.
Още през средата на II в. при днешния извор „Момина сълза” започнало строителството на голяма римска баня с нимфеум (светилище на нимфите). Лечебната сила на минералните извори добила популярност в целия античен свят. Да се лекуват тук идвали хора от всички краища на обширната Римска империя.
През 293 г. император Диоклециан (284-305 г.) обявил императорското владение за град с име Диоклецианополис. Уникалните крепостни стени, римските бани, амфитеатърът, гражданските и култовите постройки са красноречиви примери за величието и разкоша, съществували около хисарските минерални извори през онези далечни времена.
Финансирането на дейностите по проекта е осигурено от Оперативна програма "Региони в растеж".
