Едва на 15 километра югоизточно от Пловдив се намира истинско райско кътче. Със затоплянето на времето кукленският манастир „Свети Свети Козма и Дамян“ се превръща във все по-привлекателно място за туристи от цяла България.
Няма единно становище кога е възникнала светата обител. Има данни, че тя е съществувала още през XI век. Според някои данни Кукленският манастир остава невредим при първите нашествия на османските завоеватели в края на XIV век, но по-късно, през годините на османско владичество светата обител е разрушавана и съграждана на два пъти. Според редица данни, манастирът е останал невредим и през бурния XVII век, по време на помохамеданчването на родопските българи, когато 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (днешен Асеновград) са сринати до основи. За това загатва и народното предание, според което прогонените български монаси от Белочерковския манастир намерили убежище в Кукленския. Може би той е единственият, оцелял след погромите в района.
За запазването на Кукленския манастир от уста на уста се предава и една легенда. Според нея светата обител попада в ръцете на мохамеданин. Той имал дъщеря, която била неизлечимо болна. Научил за лековитата сила на приготвяните от монасите илачи и за водата от аязмото, той помолим християнските богослужители да опитат да излекуват момичето. Монасите успели да изцерят дъщеря му, поради което той дал дума да защитава манастира и дори поискал да бъде погребан тук. Така дори след смъртта си той пазил светата обител, тъй като никой не смеел да оскверни гроба на мохамеданина. Всичко това се базира на легенди, но е факт, че манастирът е оцелял в тежките години на робство, когато много други християнски светини са били опожарени.
Целият манастирски комплекс е разположен на три нива, ограден с обща манастирска ограда. Има две църкви – голяма и малка, жилищни постройки, където се намират монашеските килии, гостоприемница, състояща се от стаи за отсядане на поклонници и стопанските постройки. Извън манастирския комплекс е разположено аязмото.
В най – долната част от двора е голямата църква „Свети Свети Козма и Дамян”. Тя се счита за една от старите църкви в България. Сведенията за нея датират от XV век. Дължината й е 22 м., ширината - 8 м. Представлява кръстовидна, безкуполна постройка с два притвора. Във външния и до днес се пази голямата верига, с която са връзвали болните, идващи в манастира за изцерение.
Манастирът е известен с това, че тук са водели хора с психични отклонения, които са намирали помощ от Козма и Дамян. Някои са били толкова зле, че са ги връзвали с веригата, защото бесовете не са им давали покой. Когато останели тук ден-два до седмица, бесовете са ги напускали. Помага много и лековитата вода, която блика от аязмото, намиращо се на около 200 метра от сградата на манастира.
Днес манастирът е женски, действащ. Храмовият празник се чества на 1 юли и на 1 ноември, когато се почита паметта на Свети Свети Козма и Дамян. Дверите на обителта са винаги отворени за поклонници и посетители, дошли да се помолят на Бога и светите братя за здраве и благословение и да потърсят спасение за душите си. Известен е още с народното си име „Свети Врачoве”. Според един ктиторски надпис върху аязмото, манастирът някога е носел и името „Свети Безсребърници”.
Светите братя Козма и Дамян живеели през 3 век в околностите на Рим. Те били възпитани във вяра и благочестие, привличало ги и лекарското изкуство. След като се изучили, заради тяхната любов към Бога и ближния, Творецът на света ги дарил и с чудодейната сила да лекуват всякакви болести и страдания сред хората. От голяма благодарност към Бога, светите братя лекували без да вземат пари от болните, затова били наречени безсребреници.
Заради християнската вяра, която изповядвали, те били заплашени със смърт. Когато пратили войници да ги заловят, по желание на излекуваните от тях хора, лечителите се скрили в една пещера. Така вместо тях били заловени невинни хора. Щом двамата братя разбрали за това, те не могли да понесат мисълта, че друг може да пострада заради тях, затова отишли и се предали доброволно. Императорът бил склонен да ги освободи, ако те принесат жертва на езическите богове. Но щом изрекъл тези думи, той се свлякъл на земята. Така императорът бил постигнат от Божието наказание за дръзките си думи. Направил усилие да стане, но не успял. Тогава той осъзнал, че християнският Бог е истинският Бог, повярвал и помолил Светите братя да го излекуват, а от благодарност към тях ги освободил. След това Св. Козма и Св. Дамян продължили да лекуват и да помагат на хората. Друг лекар обаче им завидял за славата, завел ги веднъж в гората и там по жесток начин ги убил в 284 г. Така Свети Свети Козма и Дамян завършили земния си живот и прославили Божието име със своята вяра и чудотворна сила.
