"...един призрак броди в България и това е „призракът на изчегъркването“. Какво се случи!? Един премиер – да речем Борисов, обикаляше с една джипка! Да, обаче, откъдето минеше по населените места, пари оставяше! Мина и покрай нашата община. Доста пари и на нас остави - над 6 милиона лева за 6 години. Как ще „изчегъркате“ улици, пътища, подлези, надлези, как ще „изчегъркате“ 160 кмета?"
Този риторичен въпрос задава чрез профила си във фейсбук кметът на Стамболийски Георги Мараджиев.
Ето какво гласи целият му статус, написан в социалната мрежа:
ДВЕ ИСТОРИИ - ЕДНА ИСТИНА
Ще ви разкажа две истории. Едната история е измислена, другата е истинска. Ще започна с измислената: Имало едно време едно селце в България. Да го наречем примерно Полатово. Имало после и една гара – наричали я Кричим. Минали години и двете селища се слели в едно - Гара Кричим, а след още време селището било наречено Кричим. Изнизвали се година след година. Добри кметове управлявали градчето, което междувременно получило името Нови Кричим. Всеки кмет, спрямо времето, в което управлявал и спрямо възможностите на времето, градил, творил. Градчето се разраствало и вече започнало да се нарича Стамболийски. Един от кметовете, да речем, че се казвал Иван Атанасов, решил да го направи община. Успял! И над двайсет години вече съществува тази прекрасна средно голяма община в България! Минали години, кметовете се сменяли и всеки постигал резултати. Преди шест години хората избрали нов кмет. Май се казвал Мараджиев и бил от една партия, която през цялото време много му помагала. Толкова много, че общината се преобразила. Най-важното било, че хората повярвали, че може да се живее и по-добре! Видимите резултати не закъснели! Имало и недоволни. Нормално. Но и те с времето разбрали, че от цървул трандафор не става! ……..
А сега ще Ви разкажа и истинската история: Истинската история сте Вие, гражданите на тази община. Хората, на които вярвам и разчитам! Истинската история я пишете вие, скъпи хора. Вие сте суверенът. Истинската история е тази, че един призрак броди в България и това е „призракът на изчегъркването“. Какво се случи!? Един премиер – да речем Борисов, обикаляше с една джипка! Да, обаче, откъдето минеше по населените места, пари оставяше! Мина и покрай нашата община. Доста пари и на нас остави - над 6 милиона лева за 6 години. Как ще „изчегъркате“ улици, пътища, подлези, надлези, как ще „изчегъркате“ 160 кмета! Това е истинска история. Кой и какво ще „изчегърта“ зависи от Вас, които сега на 11-ти ще напишете тази истинска история. Какво се случва в момента!? За няколко месеца забравихме приятелите си, озлобихме се. По улиците вървим и не се поздравяваме - от злоба ли, от какво? Да „изчегъркаш“ нещо не е лесно. Ще получиш мазоли. Те се пукат и после много боли. Тази истинска история как ще завърши зависи от нас, всички! Обичам да гласувам. Правил съм го винаги. В тази истинска история участвам и аз като кмет, но по-важното - като човек и български гражданин. Истинските истории казват, че кметове се сменят и много от тях искат да останат в историята. Аз не искам това, аз променям правилата и с работа искам да докажа, че дори и една птичка може да направи пролет! В тази истинска история ще кажа, че имам пет пръста на всяка ръка, пет пръста на всеки крак. Петте пръста са олицетворение на петте стълба, на които се държи общината. 1 сте Вие, жителите с които живея и дишам, 2 е бюджетът на общината, трето е Пмс - помощта от правителството, 3 европроекти, 4 данъчна система, 5 общинска администрация! Тези пет стълба са всеки пръст от моята ръка. Еднаква болка изпитвам и еднакво ме боли за всеки един пръст. Истинската история е, че ще гласувам с номер 5. Направете го и Вие! Да подкрепим не само реда в хауса, а да покажем, че заедно за Стамболийски ще продължим напред и нагоре. Приятели, нека истинската история продължи. За да може след години да се разказва и от други, и да се помни числото 5.
