Малко след 95-ия си рожден ден днес си отиде Стойна Кръстанова- доайенът на майсторите на художествени занаяти в Пловдив, позната като Кака Стойна. Така са я нарекли, още когато е била младо момиче, но вълшебните й ръце вече са творили тъкани, неповторими и оригинални.
Родена в последния ден на 1923 г. в родопското село Гълъбово, близо до Пловдив, Стойна е първото момиче от населеното място, което продължава образованието си в града. Била е толкова непоклатима в това си желание, че се качила на една скала и не слязла оттам, докато родителите и не разрешили да я пратят да учи в Пловдив. Но не в гимназия, а в Стопанското училище, за да вземе занаят. Всъщност, това решение е било идеално.
Още там тя проявява не само сръчност и бърза схватливост, но и дързостта да промени модел, и то така, че нейният вариант да е по-добър от оригинала. Започнала със шевиците, тя се ориентира и към тъканите и от далечната 1968 г. е член на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти.
Българското културно наследство винаги е било извор на вдъхновението й, а на 93-ия си рожден ден тя направи изложба, в която показа възстановени образци на коптска и византийска шевица. Стойна Кръстанова изработва носиите за снимките на филма "Време разделно". Сложността на задачата се е състояла в това, не само да пресъздаде родопски носии от XIX век, но и да ги направи да изглеждат така, сякаш са носени. Справя се и с тази задача.
През целия си живот Стойна Кръстанова предава изкуството си на ученици - броят им е над 50. Една от тях е дъщеря и доц. д-р Красимира Кръстанова, етнолог, декан на Философско-историческия факултет на Пловдивски университет. Тя създава фондация на името на майка си и продължава делото. Преди месеци, в проект на фондацията бяха възстановени образци на шевици на всички етнически групи, обитавали града под тепетата в миналите два века. Деца и младежи не само ги проучиха, но създадоха нови изделия на тяхна основа. Точно това означава пренасянето на традицията.
До преклонната възраст от 93 години Стойна Кръстанова продължаваше да тъче на своя стан ленени и копринени тъкани, което означава максимална сложност и пъргавина на пръстите. Нейни творби са показвани в седем самостоятелни изложби у нас и в чужбина. През годините е получавала редица награди и звания, а и сега, след като си отиде, остават проучванията й, предадени и на учениците за традиционните техники и технологии за тъкане, везане и орнаментиране, за стиловите особености и локални художествени специфики, за експериментите с материали.
