Точно в средата на поредица от почивни дни около националния празник преди три години Пловдив настръхна- новината, че се разрушава паметник на културата, събра за минути десетки хора, които спряха багерите. В трите години след това руините просто бяха оградени, а казусът влезе в съдебните зали.
През октомври миналата година пловдивчани с голяма изненада разбраха, че присъди за разрушаването няма да има, обвиняемите бяха оправдани. Окръжна прокуратура Пловдив оспори присъдата и днес делото влезе в Апелативен съд Пловдив.
Събарянето на тютюневия склад на ул. "Одрин" 8 бе първата груба намеса в груповия паметник на културата, пет месеца след това изгоряха други три склада, всеки сам по себе си образец на архитектурата от началото на 20-ти век, в центъра на града, необитаеми и недосегаеми за инвеститорски интереси. Поне до този момент.
За пожара на трите склада бе обвинен и осъден клошар. За събарянето на склада на ул. "Одрин" 8. Виновни няма. Поне това твърди в присъдата си Окръжен съд- Пловдив, който през октомври миналата година отхвърли всички обвинения срещу Георги Бранеков и Александър Николич, собственици на фирмата "Одрин" 8 и наредили събарянето. Окръжна прокуратура обжалва присъдата и днес Апелативен съд - Пловдив разгледа делото.
При разпита на директорката на НИНКН Даниела Джуркова основните въпроси бяха около двата протокола, издадени от института с една дата и с различно становище. В единия сградата е извън груповия паметник и охранителната зона, в другия вече е там, освен това под закрила попадат и стенописите, направени в аптеката в същата сграда от художника Вълчан Петров. Когато спряха багерите, когато живи вериги охраняваха сградата, той се изкатери по руините, за да стигне до тях.
Оказва се, че близо 30 години складът се е водел на друг адрес, грешката е била установена през 2014 година, но две години са се оказали недостатъчни за институцията да я поправи. Явната фактическа грешка, стана ясно, се поправя твърде сложно и бавно или поне така се получава в сферата на администрацията на културата.
Така или иначе, на базата на протокола, в който сградата не е защитена, община Пловдив издава разрешение за събаряне, а инвеститорският интерес е насочен към строеж на хотел. Когато пловдивчани избухнаха, жертва на техния гняв стана главният архитект на града Румен Русев, който беше уволнен, а малко по- късно почина.
След това се заточиха административни дела, свързани с укрепването на сградата, беше издигната ограда около тях, а за три години дъжд, сняг и вятър довършват успешно започнатото от багерите.
Днес стана ясно, че в Министерството на културата са депозирани проекти за реставрация и реконструкция на сградата, но кога и как ситуацията ще се промени, никой не знае. Междувременно от показанията на директорката на НИНКН станаха ясни пробойните, които позволяват да се разрушават паметници на културата.
Протоколите за защитените сгради и групови паметници се изпращат по обикновена поща в общините, без никой да проследи обратната връзка. НИНКН няма и представа за реалните собственици и техните инвеститорски намерения, така че и да иска, няма как да реагира при възникнал риск. Протоколът с твърдението, че складът на "Одрин" 8 в Пловдив излиза със същата дата като предишния и с разлика от поне две години и то след събарянето на сградата.
На уличката срещу руините по-рано имаше родилен дом. Той не беше паметник на културата, събориха го, а сега на негово място строят хотел. Строителите твърдят, че и " отсреща" ще има хотел. В цялата тая мъглява ситуация около поредицата грешки, догадки и съмнения, те изглеждат най- уверени в думите си. Впрочем това си мислеха масово и пловдивчани на 6 март 2016-та година, когато багерите изяждаха зидовете.
